Решение № 14 от 17.02.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тополовград, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100133 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Л.

Г. Б. с ЕГН ********** от гр.П., подадена чрез пълномощник адв.А. В. С. – АК П. със съдебен адрес: гр.П., ул.“С.“ № *********, против К. В. В. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.“***********.

С оглед направено искане в исковата молба, съдът се е произнесъл с определение № 136/19.07.2022 г. в з.с.з., с което е допуснал обезпечение на висящия иск, чрез налагане възбрана върху недвижим имот собственост на ответницата. Това определение е било обжалвано с частна жалба и по повод обжалването делото е било изпратено на ЯОС за произнасяне на 04.10.2022 г. и на 07.10.2022 г. е образувано възз.ч.гр.д.№ 408/2022 г. по описа на ЯОС.

ЯОС се е произнесъл по въззивното производство и е върнал настоящото гражданско дело ведно с въззивното производство едва на 15.02.2023 г., видно от писмо с вх.№ 205/15.02.2023 г. Поради което съдът се произнася с решение едва в настоящия момент, след връщане на делото.

В исковата молба се твърди, че на 20.03.2019 г. в гр.П. между ищеца в качеството му на заемодател и ответницата и друго лице Е.Г.Г. в качеството на заематели е сключен договор за заем за потребление, по силата на който 1 ищеца е предал на ответницата и на лицето Г. сумата от 5000 лева, а всеки от тях се е задължил да върне тази сума на 20.03.2019 г. Твърди се, че договора е обективиран в документ запис на заповед, който е подписан от двете страни, като подписа под издател – платец е положен от ищеца. И тъй като и до настоящия момент ищеца не е получил дължимото плащане, се поражда правен интерес от търсене на сумата. Твърди се, че в случая записа на заповед като документ е нередовен, но съгласно съдебната практика е подписан от двете страни и реално обективира постигнато съгласие, с което следва да се приеме, че съдържа елементите на действителен договор за заем. Без значение е как участниците в облигационното отношение са именували съставения от тях документ.

Поради което се претендира да бъде осъдена ответницата К. В. да заплати сумата от 5000 лева на ищеца, представляваща предоставена сума по договор за заем от 20.03.2019 г. Претендират се и направените разноски.

В уточнението към исковата молба се посочва, че исковата претенция е насочена единствено и само към К. В., а не и към Е.Г., тъй като в случая се касае за обикновено другарство, което не е задължително по своето естество.

В съдебно заседание ищеца не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция изцяло и претендира нейното уважаване със всички законни последици от това.

Ответницата в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК е подала писмен отговор в който оспорва изцяло и по основание и по размер предявеният иск, като твърди, че не е сключван между страните писмено или устно договор за заем за сумата от 5000 лева, че такава сума не е давана в заем от ищеца и не е постигано съгласие за сключване на някакъв договор. Приложеният запис на заповед не обезпечава получен заем, а друга каузална сделка, касаеща предоставени за ползване от ответницата на 20.03.2019 г. фирмен БУС и машина за понички с което ответницата е работила ходейки по събори в страната. Уговорката между страните е била да участват 50 на 50 в разходите и печалбите от тази дейност, като ищеца е участвал с транспортното средство и машината за понички, а ответницата заедно с Е.Г. с труд. След три месеца двете движими вещи са били върнати лично на ищеца, тъй като дейността не е била доходоносна.

Поради което претендира да бъде отхвърлена исковата претенция като 2 неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ответницата се явява лично, заедно с процесуалния си представител - адвокат и поддържа направеното оспорване, като отново се претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 20.03.2019 г., ищеца е предоставил за ползване на ответницата фирмен бус и машина за понички с които е следвало ответницата да работи и да извършва търговска дейност по събори в страната, като уговорката е била страните да участват в разходите и печалбите в тази дейност на половина, като ищеца е участвал с транспортното средство и машината, а ответницата заедно с друго лице Е.Г. с труд. За тези уговорки не е бил подписан писмен договор между страните, но тези обстоятелства не се оспорват нито от ищцовата, нито от ответната страна и съдът ги приема като безспорно установени. Не се спори между страните и относно обстоятелството, че след изтичането на три месеца от предаването на транспортното средство и машината за понички тези вещи са били върнати лично на ищеца, като това обстоятелство се установява и от свидетелските показания на св.Димитър Геров, разпитан непосредствено в съдебно заседание, който е присъствал на връщането на тези вещи.

По делото е представен в оригинал документ наименован Запис на заповед с дата на издаване 20.03.2019 г., в който е посочено, че ответницата и друго лице Е.Г. с посочени лични данни се задължават да заплатят на ищеца сумата от 5000 лева на 20.03.2019 г. в гр.П.. В този документ подписа на издател-платец е на ищеца и това обстоятелство не се оспорва от страните, а под него след собственоръчно изписване на имената са поставени подписите на К. В. и Е.Г. и това обстоятелство не се оспорва и се признава от ответницата. Също така по делото е установено и не се спори и относно факта, че ответницата собственоръчно е попълнила така наименования документ Запис на заповед.

По делото са разпитани освен посочения по-горе свидетел Димитър Геров, който удостоверява факта на връщането на транспортното средство и машината за понички и свидетелите М. Б./син на ищеца/ и М.Д. без близки, родствени и приятелски отношения със страните. Първия свидетел посочва 3 при разпита си, че баща му е предоставил на К. и на Е. 5000 лева еднократно, за старт в дейността за материали и разходи по обектите, като той лично е занесъл парите и е присъствал при предаването им от баща му на посочените лица в барче, находящо се в гр.П., кв.И., като на срещата там са присъствали той, баща му, К. и Е..

Втория свидетел посочва, че той е съселянин на ответницата, живее в същото село и в същото време е работил и е имал търговски взаимоотношения с ищеца. Този свидетел посочва, че заедно със съпругата му е присъствал на срещата между ищеца и ответницата в гр.П., където К. и Е. са подписали Запис на заповед, но не е видял и пред него не са били давани никакви пари, освен 100 лева за винетка. Този свидетел изрично посочва, че сина на ищеца не е присъствал на срещата, а повода за подписване на документ за сумата от 5000 лева е бил за това, че ищеца е дал на ответницата микробус, машина и стока, която те са натоварили на буса.

В съдебно заседание от ответницата е представена тетрадка на която собственоръчно е написано „Дневник от дейността на фирма Б. ЕООД“, в която тетрадка има различни записки с определени суми, стоки, описани вещи, дати, градове и села.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото документи и от свидетелските показания на свидетелите Б., Д. и Г..

Относно представения документ Запис на заповед, въпреки, че е наименован като такъв, същия не представлява редовен менителничен документ, тъй като не е оформен съгласно изискването на закона и е нередовен именно като Запис на заповед. Установи се, че на издател-платец е подписан ищеца, а не така както е посочено К. В. и Е.Г.. Въпреки, че е използвана бланка на такъв Запис на заповед, този документ не съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, и в този смисъл не би могъл да се приеме именно като такъв документ. Но този документ следва да се кредитира от съда като такъв, съдържащ изявления от страните по настоящото производство, тъй като съдържа техните подписи и удостоверява определени обстоятелства.

Относно представения документ Дневник от дейността на фирма, съдът счита, че последния не следва да се кредитира като доказателство по делото, 4 тъй като от него не става ясно какво е записано в него и каква е относимостта на записките към конкретния правен спор. В случая правния спор касае факта дадени ли са в заем пари, които ищеца претендира да бъдат върнати или не.

Този дневник няма отношение към обстоятелствата свързани с тези твърдения. Още повече, че документа е озаглавен като дневник на фирма Б., а управителя на фирмата разпитан като свидетел посочва, че такъв дневник не е воден и единствено неговите счетоводители съставят и осчетоводяват документи свързани с дейността на фирмата му. В случая не е ясно този дневник от кой е изготвен и съставен, тъй като няма никакви имена и подписи на издател на дневника. Ответницата единствено твърди в обясненията дадени в съдебно заседание, че тя е отразявала оборотите и закупуването на стоката когато са работили по съборите, но тези обстоятелства нямат отношение към правния спор, а по-скоро са от значение при уреждане на отношенията между страните свързани с предоставянето в заем за послужване на транспортното средство – фирмен бус и машината за понички, които отношения обаче не са предмет на настоящото производство. Поради което въпросния дневник е неотносим и не следва да се кредитира като доказателство по делото.

По отношение на свидетелските показания, съдът счита, че не следва да се кредитират единствено показанията на свидетеля Б., тъй като свидетеля е в много близка родствена връзка с ищеца – негов син и поради това показанията му могат да се считат за пристрастни, поради това, че последния е заинтересован от изхода на делото, а и тези показания изцяло противоречат с другите събрани по делото доказателства, включително и и с показанията на другите двама свидетели, които нямат никакви близки, родствени или приятелски отношения със страните и поради това не могат да се считат за пристрастни и заинтересовани от изхода на делото. Още повече, че свидетеля Д. е в еднакви отношения както с едната, така и с другата страна по делото, тъй като посочва, че е работил и с ищеца и с ответницата и по същия начин е имал търговски взаимоотношения и е извършвал същата дейност по събори в страната.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във 5 вр. чл.240 от ЗЗД.

Съдът счита, че иска е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

По делото безспорно е установено, че между страните е подписан документ наименован Запис на заповед, но този документ, въпреки, че е на бланка за Запис на заповед не съставлява такъв по смисъла на чл.535 от ТЗ, тъй като не съдържа задължителните реквизити по горепосочения текст. В случая обаче този документ е подписан от двете страни и следва да се приеме, че като нередовен менителничен документ съдържа елементите на договор за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД и би могъл да има доказателствено значение и да се ползва с доказателствена сила за обстоятелствата записани в него, включително и да материализира изявление за плащане. В случая, от този документ е видно, че ответницата заедно с друго лице Е.Г. се е съгласила да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, на определена дата и на определено място. Всички други обстоятелства свързани с претенцията на ищеца и доказване на твърденията му в исковата молба, следва да се установят с други доказателствени средства и не могат да бъдат извлечени от този документ.

Съгласно легалната дефиниция на заема за потребление, дадена в чл.

240 ЗЗД, заемът е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Изразът “заемателят предава в собственост” е основание да се приема, че договорът е реален, т.е. сключва се с предаването на парите (вещите).