Решение № 2558 от 20.12.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2558 гр. Пловдив, 20.12.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на осми октомври, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1836 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава

Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от Я.К.Д. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С молба от 14.07.2021 претенциите на ищеца са конкретизирани, като става ясно, че са предявени два иска, всеки от които за заплащане от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на от по 25 000 лева, които вреди се твърди да са причинени на ищеца по време на задържането му в пенитенциарни заведения в два отделни периода - първият от 01.02.2019 г. до 31.07.2019 г., за който се твърди ищецът Д. да е бил задържан ТПО при Затвора Пловдив и вторият – от 24.01.2020 г. до 28.04.2021 г., в който се твърди ищецът да е бил задържан в Ареста Пловдив и в Затвора Пловдив последователно и без прекъсване, като първоначално е заявено да е пребивавал в Ареста – Пловдив от 24.01.2020 г. до 01.08.2020 г., а след това от 01.08.2020 г. и до края на втория исков период 28.04.2021 г. – в Затвора Пловдив. Предявените две искови претенции се сочи да са всяка за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от КЗПЧОС.

Неимуществените вреди са определени от ищеца по отношение и на двата иска като такива, съставляващи болки и страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, като резултат от неблагоприятни условия на задържане, изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра; без постоянно течаща топла и студена вода; заразеност на килиите с гризачи, дървеници и хлебарки. Обезщетенията, които се претендират, се иска да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до изплащането им. Претендира се присъждане на направените разноски за държавна такса.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло от страна на пълномощника на ищеца, като се моли да се уважат претенциите, така, както са предявени, като съдът съобрази най-новата практика на ЕСПЧ. Ищецът не се явява лично и не взема лично становище по исковете си.

Ответникът ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковите претенции, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на исковете и се моли за отхвърлянето им.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност на исковете по основание и размер, като се моли за отхвърлянето им.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че всяка от исковите претенции е допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до два иска за неимуществени вреди, всеки от които с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът Д. претендира вреди от посочените нарушения за два определени периода на задържане в места за лишаване от свобода, като по първия иск се сочи то да е било осъществено в ТПО към Затвора Пловдив, а по втория - в Ареста Пловдив и след това веднага в Затвора Пловдив без прекъсване. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквито са и ОСИН - Арест Пловдив, и Затвора – Пловдив, част от което е ЗООТ „Хеброс“ /бившо ТПО/, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, а съгласно чл.41, ал.2 от ЗИНЗС към затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит и открит тип. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в ареста и в затвора, вкл. в затворническо общежитие към затвора, следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е само частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Я.Д. е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца по НОХД № 7220/2018 г. на РС Пловдив, като е започнал да търпи наказанието, считано от 22.02.2019 г. и е бил освободен по изтърпяване на 23.07.2019 г. Това наказание ищецът търпял ЗООТ „Хеброс“ при Затвора Пловдив, като конкретни данни за пребиваването му там били запазени от дата 12.03.2019 г. През целия период на престой в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив ищецът Д. пребивавал в стая с № 7, която била с площ от 13,63 кв.м. В това помещение ищецът бил настанен заедно с още трима лишени от свобода, като едното от лицата, поради назначението му на работа на външен обект, на практика пребивавало в помещението само в един ден от седмицата, който ползвал като почивен. Санитарен възел и мокро помещение имало в сградата на ЗООТ, извън спалното помещение по настаняване на ищеца, като достъпът до него бил неограничен денонощно, тъй като спалното помещение не се заключвало. В санитарното помещение и умивалнята имало постоянно течаща студена вода, като лишените от свобода ползвали топла вода по график три пъти седмично в банята на общежитието. През времето на престоя на ищеца в ЗООТ „Хеброс“ по договор на ГДИН със специализирана фирма била извършвана обработка по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията /ДДД обработка/, като такава за времето на пребиваване на Д. била осъществена конкретно през март 2019 г.

От 24.01.2020 г. ищецът Д. ***, където пребивавал до 10.08.2020 г., когато бил преведен в корпуса на Затвора Пловдив за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 485/2021 г. на ОС Пловдив. Докато пребивавал в ареста, ищецът Д. бил настанен в килия № 208 на ет.2 в новооткритата през 2009 г. сграда на ареста. Тази стая била с площ от 14,74 кв.м. и в нея ищецът пребивавал заедно с още две задържани лица. Килията била снабдена със собствен санитарен възел с постоянно течаща студена вода и подавана топла вода всеки ден сутрин и вечер по график.

Най-малко два пъти седмично задържаните били извеждани да ползват и банята при ареста, където имало топла вода. В ареста били извършвани периодично ДДД обработки на помещенията, като в периода на пребиваване там на ищеца били осъществени четири такива.

От 10.08.2020 г. ищецът постъпил в Затвора Пловдив, като считано от 14.08.2020 г. и до датата на освобождаване по изтърпяване на наложеното му наказание на 28.04.2021 г. бил настанен в стая №6. Същата била с размери 28,28 кв. метра, като разполагала и с отделен санитарен възел от 2,48 кв.м. В това помещение в различни периоди от време били настанявани различен брой лишени от свобода, като най-малък брой бил петима лишени от свобода, а най-голям - осем лишени от свобода. В санитарния възел имало течаща студена вода, като лишените от свобода, включително и ищецът, можели да ползват по график топла вода в банята два пъти седмично, а работещите - всекидневно. В рамките на периода на престоя на Д. *** същият бил устроен на работа, като имал отработени общо 51 дни. За времето на пребиваване на ищеца Д.

*** в помещенията на мястото за лишаване от свобода били извършвани периодични ДДД обработки, като такива за неговия престой били осъществени поне четири.

Както при престоя в Ареста

Пловдив, така и при престоя му в ЗООТ „Хеброс“ и в корпуса на Затвора ищецът пребивавал заедно със своя брат свидетеля Д.Д., с когото в затвора били настанени и в едно и също помещение по искане на ищеца.

Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля Д. Д., чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и кредитирани писмени доказателства.

В тази насока и съдът установи, че в показанията на свидетеля е налице известно разминаване относно действителните години по пребиваването му заедно с неговия брат в местата за лишаване от свобода, за които свидетелства Д.Д., което съдът отдава на известно объркване у свидетеля, поради което и счита, че независимо от него, свидетелят дава сравнително достоверни показания относно продължителността на задържането на неговия брат. Същевременно обаче, съдът не възприема като достоверни твърденията на свидетеля, че в помещението по настаняването му в Затвора Пловдив заедно с ищеца са пребивавали по 13-14 лишени от свобода, доколкото това твърдение не съответства изобщо на съдържанието на приложеното по делото становище от ИСДВР при Затвора, което е видно, че черпи информация от официално утвърден документ „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, съхранявано от териториалните поделения на ГДИН.

На базата на установените факти и анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери следното:

На първо място, по отношение на първата от исковите претенции, установява се категорично от приетите писмени доказателства и отчасти от гласните такива, че ищецът не е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“ от посочения в исковата му молба начален момент 01.02.2019 г., защото е започнал изтърпяването на наказанието на 22.02.2019 г. и не е приключил изтърпяването на наказанието си от шест месеца лишаване от свобода, както той твърди, на 31.07.2019 г., защото е освободен по изтърпяване по-рано, а именно на 23.07.2019 г. Поради това и съдът намери, че следва като недоказан да отхвърли отчасти този иск касателно частите от предявения исков период, а именно за времето от 01.02.2019г. до 21.02.2019 г. вкл. и от 24.07.2019 г. до 31.07.2019 г., тъй като не се установи в рамките на посочените периоди ищецът да е бил изобщо задържан в ЗООТ „Хеброс“, както твърди по исковата молба.

По отношение на втория от исковете, от доказателствата е установено пребиваването на ищеца в Ареста Пловдив и превеждането му след това без прекъсване на задържането в Затвора Пловдив за времето от 24.01.2020 г. до 28.04.2021 г., в рамките на който цялостен период е включен престой на Д. в Ареста от 24.01.2020 г. до 09.08.2020 г. и след това от 10.08.2020 г. до 28.04.2021 г. в Затвора Пловдив.

За времето от 22.02.2019 г. до 23.07.2019 г., по първия от исковете, когато се установи Д. действително да е търпял наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“, според съда исковата претенция следва да бъде уважена отчасти, само доколкото се установяват отчасти като доказани оплакванията на ищеца от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Поради това и съдът ще ги разгледа поотделно и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът ще осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.