Определение № 2567 от 19.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2567 гр. София, 19.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Христо Лазаров

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000502132 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – Р. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. Б. срещу определение от 19.04.2026 г. постановено по гр.д. № 7144/2019г. по описа на СГС, гр.о., I-2 състав, в частта, с която е върната исковата й молба срещу В. Е. К.-Ш., ЕГН ********** и е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения евентуален иск, ако бъде отхвърлен първият иск/по чл. 74, ал. 2 вр. с чл. 72, ал. 1 от Закон за собствеността/, да се присъди по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота/искът по чл. 74, ал. 1 от ЗС/.

Частният жалбоподател/ищецът - Р. Н. Т. счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ищецът черпи своите права от различни правни основания, като в случай, че не се докаже едното правно основание, то в условията на евентуалност се предявява вторият иск. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна, която не участва в това производство, тъй като препис от исковата молба не е бил връчен, по аргумент от разпоредбата на чл. 130 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази изложените от частния жалбоподател доводи, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна по делото, имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда, подлежащ на въззивно обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по евентуалния иск по делото, 1 първоинстанционният съд е приел, че въведените от ищеца твърдения, представлявали правна квалификация от ищеца, която не обвързвала съда. Предявен е главен иск за заплащане на сумата от 30 467,59 лева/ ½ част от стойността на направените подобрения, представляващи и ½ част от увеличената стойност на имота/. След предявяване на исковата молба бил налице и нов факт – влязло в сила съдебно решение, с което претенцията на ищеца, че е придобил по давност ½ идеална част по давност е отхвърлена, която изключвала възможността претенцията да се основава на добросъвестно владение. Не се касаело за различен иск, а за различна правна квалификация за заплащане на претенцията от 30 467,59 лева.

Ищецът е предявил главен иск с правна квалификация по чл. 74, ал. 2 вр. с чл. 72, ал. 1 от ЗС – иск на недобросъвестния владелец, който твърди, че е съсобственик на ½ от имота и е извършил подобрения в целия имот със знанието и непротивопоставянето на другия съсобственик, поради което правата на владелеца следва да се уредят като на добросъвестен такъв по чл. 72, ал. 1 от ЗС.

Ищецът е предявил евентуален иск с правна квалификация по чл. 74, ал. 1 – иск на недобросъвестния владелец, който твърди, че е съсобственик на ½ от имота и е извършил подобрения в целия имот, но претендира по-малката сума от направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, поради което правата на владелеца следва да се уредят като на недобросъвестен такъв по чл. 74, ал. 1 от ЗС.

В решение № 122 от 02.07.2015 г. по гр.д. 291/2015г. на ВКС, І гр.о., решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 72 от 2010 г. на ВКС, І г.о. и решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр.д.

№ 1205 от 2009 г. на ВКС, ІІ г.о., се приема, че въпросът за правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума в исковата молба, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска, както и че ако съдът констатира недобросъвестно владение, при установени от него по делото данни за извършени подобрения и тяхната стойност, той е длъжен да се произнесе по претенцията на друго правно основание /чл.74, ал.1 ЗС/ въпреки дадената от ищеца правна квалификация на иска като иск по чл.72, ал.1 ЗС. Според горецитираната практика, при предявен иск за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, ако установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен владелец или е бил недобросъвестен, но е извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика /чл.74, ал.2 ЗС/, съдът следва да се произнесе по претенцията като присъди увеличената стойност на имота, а ако установи, че владението е било недобросъвестно- да присъди по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията.

Настоящия съдебен състав споделя така даденото разрешение от трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, че в процесния случай, предмет на делото е един иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. В цитираната правна норма не са уредени два самостоятелни иска, а две отделни хипотези за определяне размера на претендираното 2 обезщетение за извършени подобрения в чужд имот. В случая правната квалификация на предявения главен и евентуален иск, следват от фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и съответстват на предявения петитум на главния и евентуалния иск. Следователно е предявен един иск по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗС и първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по евентуалния иск.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.04.2026 г. постановено по гр.д. № 7144/2019г. по описа на СГС, гр.о., I-2 състав, в частта, с която е върната исковата молба от Р. Н. Т., ЕГН ********** срещу В. Е. К.-Ш., ЕГН ********** и е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения евентуален иск, ако бъде отхвърлен първият иск/по чл. 74, ал. 2 вр. с чл. 72, ал. 1 от Закон за собствеността/, да се присъди по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота/искът по чл. 74, ал. 1 от ЗС/.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3