Решение № 1439 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100511881 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.М., в качеството му на Председател на Съвета на директорите и представляващ „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД срещу решение № 10415/003.06.2025 г. по гр.д. № 61845/2024 г. на СРС, 70-и състав, с което е признато за незаконосъобразно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца Е. П. – служител при ответника, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 ищецът е възстановен на заеманата преди това длъжност „Директор дирекция маркетинг и продажба на туристически и здравни услуги“.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. На първо място, счита, че процесната заповед за прекратяване на правоотношението не страдала от пороци, доколкото е било достатъчно посочването на основанието за прекратяване на трудовия договор, без да намира за необходимо да се сочат новите договори за управление или допълнително пояснение на основанието за прекратяване. Оспорва и изводите на съда, че не се било доказало ищецът да заема ръководна длъжност, доколкото същото ставало ясно от представената длъжностна характеристика.

Намира също така, че по делото са представени достатъчно доказателства, оборващи изводите на съда относно недоказания статут на Председателя на Съвета на директорите и Прокуриста, подписали процесната заповед. С въззивната жалба са представени писмени доказателства с искане същите да бъдат приети. Моли решението да бъде отменено, а исковете отхвърлени.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Е. П. – ищец в първоинстанционното производство, е подала отговор на въззивна жалба. В нея се посочва, че, както е посочено и от СРС, процесната заповед страдал от множество пороци, в това число не били посочени датата на сключените договори за управление или въобще някакъв техен индивидуализиращ белег.

Посочва, че цитираната от въззивника практика на ВКС е превратно тълкувана. Оспорва в първоинстанционното производство да е представяна длъжностна характеристика, както се твърдяло във въззивната жалба. Посочва се също така, че представените по делото доказателства, а именно договор за управление и контрол Договор за прокурист, не давали право на прокуриста Ц.Н., а и на Л.Л. – Председател на СД да прилагат чл. 328, ал. 2 КТ, защото по своето същество не представлявали договор за управление, даващ основание за прекратяване на ТД. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, за интереса на някоя от страните по делото , когато има изрично законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността на решението само по наведените в жалбата основания.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението и неговата отмяна, както и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на служителя на заеманата от него длъжност.

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, като докаже фактическия състав на основанието, на което е прекратено правоотношението.

В настоящия случай и доколкото се твърди същото да е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, то законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на това основание се предпоставя от проявлението на следните предпоставки: компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 2

КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Основанието за уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е сключеният договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнение на опредЕ.та с него бизнес програма, като именно за изпълнението на която и за ефективната дейност на ръководената от него стопанска дейност, законът предоставя на управителя и право да си подбере нов екип по негова преценка.

Между страните са безспорни обстоятелствата, че ищецът е служител при ответника съобразно сключен трудов договор и допълнителни споразумения към него, като е заемал длъжността „Директор Дирекция „Маркетинг и продажби на туристически и здравни услуги“. Не се оспорва и, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 42/20.08.2024 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

На първо място, доколкото са налице възражения в тази насока, въззивният съд се занима с въпросът е ли ответникът предприятие, което може да се възползва от разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Такова предприятие следва да бъде търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат (така изрично решение № 108/19.03.2012 г., постановено по гр. д. № 819/2011 г. на ВКС, IV ГО). Без значение е собствеността на капитала – държавен, общински или частен.

Видно от приетия по делото Устав на ответното дружество /л.29 от първоинстанционното дело/, "ПРО" ЕАД е търговско дружество, учредено от Националния осигурителен институт /НОИ/ за извършване на стопанска дейност. НОИ е едноличният собственик на капитала на "ПРО" ЕАД, а Надзорният съвет /НС/ на НОИ е органът, който управлява правата на собственика - чл. 22 от Устава. Подробно е разписано, че дружеството се управлява от съвет на директорите, които се назначават от учредителя – НС на НОИ за срок от 5 години - чл. 25. Съгласно чл. 27 Съветът на директорите избира измежду своя състав изпълнителен член, който осъществява управлението на дружеството и е негов представител. Съдът намира, че дружеството е "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от КТ, като на общо основание по отношение на трудовите правоотношение в това търговско дружество се прилага КТ, в това число всички основания за прекратяване на трудовия договор, посочени в чл. 328 и сл. от КТ. Поради това не могат да бъдат споделени възраженията в отговора на въззивната жалба, че дружеството не е такова имащо право да прилага чл. 328 КТ.

3

На следващо място, настоящата инстанция намира за основателно оспорените във въззивната жалба изводи на СРС що се касае до липсата на индивидуализация в процесната заповед на сключените от дружеството договори за управление като не били посочени дата или титуляр по тях.

Тук следва да бъде обсъдено и възражението, правилно посочено във въззивната жалба, че СРС погрешно е достигнал до извода, че щом в заповедта било посочено единствено цифрово основанието за прекратяването на трудовото правоотношение, то това препятствало служителят да разбере причината за уволнението и нарушавало правото му на защита. Настоящият съд не може да сподели тези изводи в атакувания акт по следните съображения: Ирелевантни за спора за законността на уволнение са наведените от ищеца доводи, че в заповедта за уволнение не е посочено въз основа на кой договор за управление работодателят упражнява правото си.

Такова изискване към съдържанието на уволнителната заповед законът не поставя. В практиката си ВКС допуска мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили. В този смисъл са решение № 314/30.10.2014 г. по гр. д. № 840/2014 г., Четвърто ГО и решение № 106 от 30.03.2015г. по гр.д. № 5857/2014г. по описа на ВКС, Четвърто ГО.

При основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ законът не изисква работодателят да връчва или да запознава преди уволнението съответния работник или служител, със сключения договор за управление. При спор за законосъобразността на уволнението по чл. 344, ал. 1 от КТ, в тежест на работодателя-ответник е да представи договора за управление като писмено доказателство по делото. Ако ищецът (работникът/служителят) не е бил запознат с него към датата на подаването на исковата молба, той може да направи доводите си за незаконосъобразност на уволнението, които извлича от договора за управление, и след нейното подаване, но при спазване на установените в закона последващи преклузивни процесуални срокове. Не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за освобождаването му /в случай, че са установени кумулативните предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ/ не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл доводите във въззивната жалба, че уволнението е по икономически причини, не е въвеждане на ново възражение от страната, както се твърди в отговора на въззивната жалба, а е довод в подкрепа на направения вече такъв пред СРС, че не са необходими допълнителни мотиви в заповедта за уволнение, за да е законосъобразна същата.

По горните съображения не може да се споделят изводите на СРС, че именно по тези причини заповедта се явява незаконосъобразна.

4

На следващо място, във въззивната жалба и в отговора са разгледани изводите на СРС относно статута на лицата, подписали процесната заповед, като е прието, че не ставало ясно имат ли правомощия за това.

Фактическият състав на чл. 328, ал. 2 КТ предвижда и наличието на компетентен орган, който да е прекратил трудовото правоотношение. Видно от представената по делото заповед № 42/20.08.2024 г., същата е подписана от Председателя на Съвета на директорите Л.Л. и от Прокуриста на „ПРО“ ЕАД.

Видно от представен по делото протокол от проведено общо събрание на съвета на директорите на ответното дружество /л.28/ за Председател на Съвета е избран Л.Л., като в протокола изрично е посочено, че той заедно с Прокуриста на дружеството ще представляват същото заедно и поотделно.

Възможността за такова представителство на дружеството е залегнала и в чл.

27, ал. 2 от приложение по делото Устав на дружеството. Съобразно устава на дружеството, същото е акционерно такова с едностепенна система на управление, а именно от Съвета на директорите, който за свой представител избира Изпълнителен член и Председател на съвета, като ако не е избран изпълнителен член, то представителството се осъществява от Председателя на Съвета и Прокурист. Видно от материалите по делото, Л.Л. е бил избран за Председател на Съвета съгласно договор за възлагане и управление от 18.06.2024 г. /л.40/. По делото е представен и договор за прокурист от 28.06.2024 г. /л.44/, според който за такъв е била избрана Ц.Н.. За представляващ в Търговския регистър е бил вписан Л.Л.. От всичко гореизложено следва, че компетентен да представлява дружеството, като подписва в това число и трудовите договори и тяхното прекратяване, е именно Л.Л., с правомощия да представлява заедно и поотделно с прокуриста на дружеството.