Акт от 28.10.2016, Окръжен съд - Силистра

Р Е

Ш Е Н

И Е

№96 гр.

Силистра,

28.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен

Неделчев

При секретаря М.С., като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 132/2015 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание чл.

79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД,

Ищецът – „Милениум

2002” ЕООД, със седалище гр. Русе и адрес на управление гр. Русе, ул.

„Македония”, № 14, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, адв. Т. В., желае съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „МИЛЕНИУМ 2002” ЕООД, гр. Русе, ЕИК *********, сумата 48536.86лв.

/четиридесет и осем хиляди петстотин тридесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща: 38654.80лв. /тридесет и осем хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, неплатена част от дължимото по данъчна фактура № **********/05.06.2013г., издадена за извършени СМР по договор от 31.03.2011г.; сумата от 9882.06лв. /девет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху неплатената главница за периода от 19.06.2013г. до 28.05.2015г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В допълнителната искова молба ищецът е пояснил, че освен изброените в чл. 3.1 от договора СМР изпълнителят е извършил допълнителни дейности /подробно описани/ за които на основание чл. 3,2 от договора счита, че му се следва заплащане в размер на 121456.98лв /сто двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ допълнително.

Ответникът – И.Г. К, ЕГН **********,***, намира исковите претенции на ищеца за допустими, но неоснователни, като в тази връзка желае съда да ги отхвърли и да му присъди сторените деловодни разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:

От фактическа страна

Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на Договор за строителство сключен на 31.03.2011г. между ищеца, като изпълнител и ответника като възложител. Предмет на договора е било изграждане на жилищна сграда, като срокът на СМР определен с договора е бил шест месеца с начален момент – датата на подписване на Протокол образец № 2 по Наредба № 3/2004г. – подписан съответно на 12.04.2011г., което мотивира съда да приеме, че срокът на договора е изтекъл на 12.10.2011г. На 27.10.2011г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемането на строежа /подреден в гр.д. № 453/2015г. на ОС – Русе/. Актът е съставен в присъствието на възложителя – И.К., проектанта, подробно изброени специалисти, строителя - представител на „МИЛЕНИУМ 2002” ЕООД, и консултанта инж. В. Д. Петров, които са установили състоянието и годността на строежа за въвеждане в експлоатация. От коментираното доказателство е видно, че в присъствието на ищеца, ответника и съответните длъжностни лица е констатирано завършването на строежа и съответствието на всички строителни работи с нормативните изисквания, клаузите на сключения договор за строителство, и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Съгласно приложеното, към дело Удостоверение № 10/06.12.2011г. издадено от Община Тутракан на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, еднофамилната жилищна сграда построяването, на която е предмет на процесния договор е въведена в експлоатация на 06.12.2011г. В точка 3.1 от сключения между страните договор изчерпателно са описани всички СМР, които изпълнителят се е задължил да извърши с конкретно посочена за тях цена и с обща стойност 101379 /сто и една хиляди триста седемдесет и девет лева/ без ДДС, или 121654 /сто двадесет и една хиляди шестстотин петдесет и четири/ лева с ДДС. С констативен акт образец 15 от 27.10.2011г. надлежна комисия с участието на ответника е приела, че СМР по обекта са извършени съобразно одобрения проект, поради, което съдът приема, че изпълнителя макар и с кратко забавяне и изпълнил договорните си задължения.

От представените като писмени доказателства книжа може да се установи, че в хода на строителните дейности пък и след приключването им възложителят на отделни вноски в брой и по банков път е платил на изпълнителят общо сумата от 216640 /двеста и шестнадесет хиляди шестстотин и четиридесет/ лева. От събраните писмени доказателства се установява, че към края на 2011г., когато е приключило строителството инвеститорът е бил платил на изпълнителя в брой и по банков път общо 194640 /сто деветдесет и четири хиляди шестстотин и четиридесет/ лева от които 133640 /сто тридесет и три хиляди шестстотни и четиридесет/ лева в брой и 61000 /шестдесет и една хиляди/ лева внесени по банков път на три отделни вноски, като за последната сума изпълнителя издал данъчна фактура № 663/27.12.2011г. Две години по – късно строителят издал фактура № ********** от 05.06.2013г. на стойност 60654.80 лв. /шестдесет хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, - цена на извършени СМР съобразно договора. С покана за доброволно изпълнение от 11.07.2013г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата по фактура № ********** от 05.06.2013г. От събраните като писмено доказателство извлечения от банкова сметка ***, че ответникът на няколко вноски е заплатил част от цената на втората фактура в размер на 22000 /двадесет и две хиляди/ лева. Предмет на исковата претенция съобразно заявения петитум е именно останалата според ищеца неплатена част от 38654.80лв. /тридесет и осем хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, и сумата от 9882.06лв. /девет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща според ищеца лихва за забава върху неплатената главница за периода от 19.06.2013г. до 28.05.2015г.

От записите направени ръкописно на последната страница от процесния договор може да се установи, че по време на строителството представителя на дружеството ищец многократно е получавал в брой различни парични суми общо в размер на 133640 /сто тридесет и три хиляди шестстотни и четиридесет/ лева. От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ може да се установи, че коментираните ръкописни текстове са изпълнени от законния представител на ищеца, което мотивира съда да приеме, че същите са автентични и по своята правна същност представляват удостоверителни документи – разписки доказващи получаването на коментираните суми. Допълнително факта на предаване на сумите е потвърден и от показанията на свид. К.а.

От същото заключение може да се установи, че ответникът И.К. е подписал и следователно е бил запознат със съдържанието на сключения със инж. В. Д. П.

Договор за консултант по време на строителството от 01.04.2011г., по който същия е бил възложител. От представените , като писмено доказателство три вносни бележки/листи 85, 86 и 87/ от делото се установява, че на 27.12.2011г.;

28.12.2011г. и на 29.12.2011г. ответникът И.Г.К. е внесъл по сметката на ищеца общо 61082 /шестдесет и една хиляди и осемдесет и два/ лева, с основание плащане по фактура на СМР. Съдът не приема доводите на процесуалния представител на ищеца, че сумата била внесена от служител в неговото предприятие от името на ответника, но за сметка на строителя, и че внесените парични средства всъщност били вече платените в брой суми по коментираните по – горе плащания отразени на последната страница на процесния договор. Ответникът не оспори, че не е внесъл лично коментираната сума по сметката на ищеца, но според съда щом като същият е посочен, като вносител, дружеството ищец, като получател, а основанието за паричния превод е плащане по издадени фактури за СМР, то следва да се приеме, че коментираните вносни бележки представляват писмени доказателства установяващи надлежно извършено плащане от името на ответника към ищеца за конкретно посочената сума имащи същата доказателствена тежест, както записите направени лично от законния представител на „МИЛЕНИУМ 2002” ЕООД, на последната страница от процесния договор. Който и да е физическия вносител на сумите, той ги е внесъл от името на ответника, което е отразено и в самите вносни бележки поради което същите отразяват извършено именно от ответника К. плащане към ищеца на посоченото основание. От приложените към делото заверени извлечения от отчети по сметка /листи от 18 до 39/ може да се установи, че за периода от 17.07.2013г. до 12.05.2015г. ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от 22000 /двадесет и две хиляди/ лева с посочено от него основание – частично плащане по фактура 161/05.06.2013г. По изложените съображения съдът приема, че общата платена от ответника сума е в размер на 216722 двеста и шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и два/ лева, представляваща сбор от удостоверените на последната страница на договора плащания, внесените на 27.12.2011г.;

28.12.2011г. и на 29.12.2011г., по банков път парични средства и внесените за периода от 17.07.2013г. до 12.05.2015г. отново по бонков път суми.

От заключението на вещото лице изготвило назначените от съда СТЕ и допълнителна СТЕ се установява, че в обекта - предмет на процесния договор за строителство са извършени допълнителни н предвидени в първоначалния договор СМР, като изграждане на допълнителни подпорни стени, басейн и др. Според експерта първоначално за тези дейности липсва строителна документация удостоверяваща количеството бетон и армировка изразходвани за извършването им, което е препятствало тяхното остойностяване. При извършване на допълнителната експертиза експерта се е сдобил с допълнителни писмени доказателства съдържащи данни за извършените СМР освен представените преди това от ищеца протоколи от едно до пет съставени през периода от 29.08.2011г. до 30.11.2011г. подписани от представител на изпълнителя и от инж. В. П., с която ответника имал сключен договор за строителен надзор. Вещото лице посочва, че част от СМР констатирани в Протокол № 1 от

29.08.2011г. – подпорни стени макар да са закопани в земята и не се виждат са извършени, тъй като без изграждането им би било невъзможно да се изпълни строежа на основната сграда. Нещо по – вече според експерта изграждането на подпорните стени технологично е следвало да се извърши преди строежа на основната сграда, което се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. Вещото лице посочва конкретни стойности на дейностите отразени в протоколите в размер общо 254716.17лв. /двеста петдесет и четири хиляди седемстотин и шестнадесет лева и седемнадесет стотинки/ с включен ДДС, или 203772.94лв. /двеста и три хиляди седемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ без включен ДДС, които стойности съда с оглед заключението на експерта приема за действителни. В този смисъл съдът приема, че общата стойност на всички извършени от изпълнителя СМР съобразно процесният договор следва да се формира, като сбор от цената договорена при сключването на договора а именно 101379 /сто и една хиляди триста седемдесет и девет/ лева и цената определена от вещото лице за всички извършени допълнително на основание чл. 3.2 от договора дейности, а именно 203772.94лв. /двеста и три хиляди седемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ без включен ДДС, или общо 305151.94 лв. триста и пет хиляди сто петдесет и един лев и деветдесет и четири стотинки/ без ДДС. Съдът намира, че следва да приема стойността на извършените СМР без включен ДДС, тъй като по делото не се установи /нито беше поискано такова установяване/ обстоятелството, че изпълнителя е ползвал данъчен кредит по издадените фактури.

От правна страна

Съдът намира исковата молба за допустима предвид на това, че исковете са предявени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество съдът намира основния иск за основателен, а акцесорния за мораторна лихва за частично основателен по следните съображения:

Предмет на основния иск в настоящото производство е парична сума представляваща цената на СМР извършени на договорно основания, но останали частично неразплатени. Размерът на претендираната сума е 38654.80лв. /тридесет и осем хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, неплатена част от дължимото по данъчна фактура № **********/05.06.2013г., издадена за извършени СМР по договор от 31.03.2011г.; и сумата от