Решение № 20 от 05.01.2018, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1992/2017
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 05.01.2018
- В сила
- 26.04.2018
- Състав
- АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 6185 от 05.06.2017 · АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
- Разпореждане № 6381 от 08.06.2017 · АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
- Определение № 1739 от 20.07.2017 · АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
Р
Е Ш Е
Н И Е гр. Пазарджик,05.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№1992 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу С.Г.С. с ЕГН ********** *** ищецът „Марж Трейд“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Порто Лагос“№47, ет.5, чрез пълномощника си адв. Д., твърди, че на 29.09.2016г е сключен договор за кредит №1136/29.09.2016г между „Рива кредит“ООД като кредитор и ответника С.С. като кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил в заем сумата от 5000 лв. на кредитополучателя с краен срок за погасяване 16.02.2017г. при годишен лихвен процент 40 %. Общата стойност на задължението / главница и лихва/ възлиза на сумата от 5 413.60 лв. Кредитът е следвало да бъде върнат на 20 седмични вноски, всяка от които в размер на 270.68 лв. Както е уговорено в чл.3 от цитирания договор за кредит с част от сумата по кредита в размер на 780.64 лв. е погасено задължението на кредитополучателя по договор за кредит №809/31.05.2016г , сключен между „Рива кредит“ООД и ответника, а останалата част в размер на 4219.36 лв. е преведена по банковата сметка на кредитополучателя в деня на сключване на процесния договор.
Твърди се, че първите шест вноски по този договор за просрочени. Съгласно чл.16.2 от договора при забава в плащането на една вноска по кредита или част от нея и считано от падежната дата на непогасената вноска или частично погасена вноска, а именно – от 1-ва вноска по погасителния план кредитът става предсрочно изискуем в пълния му размер Според ищеца от 06.10.2016г кредитът е предсрочно изискуем. След това на 14.11.2016г кредитополучателят е заплатил сумата от 462.64 лв. която погасява със забава договорната лихва от 1 ва до 6 вноска включително, както и 129.48 лв. от главницата по първата вноска. Твърди се, че на 30.12.2016г ответникът е заплатил сумата от 136.86 лв. , които погасяват договорна та лихва от 7-ма до 12-та вноска включително, след което плащанията спират. След две извършени плащания остават непогасени задължения от главницата: 2-ра вноска -234.01 лв., 3-та вноска -235.81 лв., 4-та вноска 237.62 лв., 5 та вноска -239.45 лв., 6-та вноска -241.29лв., 7-ма вноска -243.15 лв., 8-ма вноска-245.02 лв., 9-та вноска- 246.90 лв., 10 та вноска 248.80 лв., 11-та вноска-250.71 лв., 12-та вноска-252.64 лв., 13-а вноска- 254.59 лв., 14-та вноска -256.55лв., 15 –та вноска 258.52 лв., 16-та вноска-260.51 лв.,17-та вноска -262.51 лв., 18-та вноска -264.53 лв., 19-та вноска 266.57 лв., 20-та вноска 268.60 лв.От лихвата:
13-та вноска -16.09 лв., 14-та вноска 14.13лв., 15-та вноска -12.16 лв., 16-та вноска -10.17лв., 17-та вноска -8.17лв., 18-та вноска -6.15 лв., 19-та вноска -4.11лв., 20-та вноска 2.08 лв. Или общо дължимата главница е в размер на 4870.52 лв., общо дължима договорна лихва е в размер на 73.06лв. за периода 29.12.2016г / падеж на 13-та вноска/ -16.02.2017г крайния срок на договора за кредит №1136/29.09.2016г., а сумата от 64.94 лв. дължима договорна лихва за периода от 16.02.2017г – крайния срок на договор за кредит №1136/29.09.2016г. до 28.02.2017г./ дата на която „Рива кредит“ООД предприема действия по ангажиране отговорността на дружеството гарант . Същата е начислена и се дължи на основание чл.16.2 от договор
№1136/29.09.2016г., според който кредитополучателят продължава да дължи и след настъпване на предсрочната изискуемост просрочената главница по кредита , както и договорната лихва върху нея до окончателното изплащане на задължението. Тъй като кредитополучателят е допуснал неизпълнение на основание чл.16.1 от договора за кредит дължи и законна лихва в размер на 197.92 лв. върху просрочената главница за периода от 06.10.2016г / датата на предсрочната изискуемост/ до 28.02.2017г / датата на която „Рива кредит“ООД предприема действия по ангажиране отговорността на гаранта. Твърди се, че „Рива кредит“ООД е изпратил на длъжника покана за плащане, която е получена от последния на 16.12.2016г., но плащания по договора не са постъпили. Твърди се, че на 29.09.2016г между „Рива кредит“ООД в качеството на кредитор, С.С. в качеството на кредитополучател и „Марж Трейд“ООД в качеството на дружество гарант е сключен договор №ДГ 1073 , по силата на който договор дружеството гарант се е задължило да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по договора за кредит №1136/29.09.2016г., както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя да заплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя. Срещу това си задължение дружеството гарант има право да получи от кредитополучателя пълния размер на договореното възнаграждение, а именно 2222.80 лв., от което кредитополучателя е изплатил сумата от 1029.98 лв. и остават неплатени 1192.82 лв. Същото се дължи изцяло от кредитополучателя, независимо дали кредитополучателя е плащал редовно задълженията си по договора за кредит или е изпаднал в забава. Възнаграждението се дължи с оглед поемането на риск от страна на гаранта относно ефективното събиране на вземането, както и с оглед на насрещното задължение на гаранта да разполага с достатъчно парични средства, така че да има възможност да заплати във всеки един момент стойността на дълга на кредитополучателя към кредитора по договора за кредит.Твърди се, че след като гарантът изплаща на кредитора всички задължения на кредитополучателя , на основание чл.8 същото встъпва в правата на кредитора по договора за кредит.Твърди се, че на 06.03.2017г кредиторът „Рива кредит“ООД е уведомило гаранта за неизпълнение по договор за кредит №1136/29.09.2016г.На същата дата гарантът е изплатил изцяло задължението на ответника към кредитора му и на основание чл.8 от същия договор встъпва в правата на кредитора, което обуславя и правния му интерес от завеждане на настоящото производство. Твърди се, че гарантът е уведомил кредитополучателя за извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора , като е изпратило уведомление на кредитополучателя/ ответника по делото/ , получено от последния на 13.03.2017г. Твърди се, че възнаграждението на гаранта по договор №ДГ1073/29.09.2016г не и изплатено изцяло към настоящия момент , поради което за дружеството –гарант се поражда правото на неустойка в размер на 41.75 лв. , изчислена на основание чл.12 от договор №ДГ 1073/29.09.2016г- 0.05% за всеки ден забава върху дължимата сума от 1 192.82 лв. за периода от 30.12.2016г / датата на последното плащане / до 09.03.2017г общо 70 дни. Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : сумата от 4870.52 лв. –дължима главница по договор за кредит №1136/29.09.2016г., сумата от 73.06 лв. дължима договорна лихва по договор за кредит №1136/29.09.2016г, за периода от 29.12.2016г до 16.02.2017г, сумата от 64.94 лв.- дължима договорна лихва по договор за кредит №1136/29.09.2016г за периода от 16.02.2017г до 28.02.2017г, сумата от 197.92 лв.,дължима законна лихва за периода то 06.10.2016г до 28.02.2017г, сумата от 1 192.82 лв. , представляваща неиздължено възнаграждение по договор №ДТ1073/29.09.2016г, сумата от 41.75 лв. , представляваща неустойка по договор №ДГ 1073/29.09.2016г. за периода 30.12.2016г. до 09.03.2017г общо 70 дни. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище , с което поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявените искове.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1055/2017г по описа на РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 23.03.2017г.,ищецът в настоящото производство, е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е Заповед №651/31.03.2017г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане
№5003 от 09.05.2017г/ съдържащо се на лист 22 от приложеното ч.гр.д.№1055/2017г по описа на ПРС/, която е разпоредено длъжникът С.Г.С. / ответникът по делото/ да заплати на „Марж Трейд“ООД с ЕИК ********* следните суми: сумата от 4870.52 лв. , дължима главница по договор за кредит №1136/29.09.2016г, сумата от 73.06 лв. , дължима договорна лихва по договор за кредит №1136/29.09.2016г за периода от 29.12.2016г до 16.02.2017г, сумата от 64.94 лв., дължима договорна лихва по същия този договор за периода от 16.02.2017г до 28.02.2017г., сумата от 197.92 лв., дължима законна лихва за периода от 06.10.2016г до 28.02.2017г, сумата от 1192.82 лв., представляваща неиздължено възнаграждение по договор №ДГ1073/29.09.2016г, сумата от 41.75 лв., представляваща неустойка по договор №ДГ 1073/29.09.2016г. за периода от 30.12.2016г до 09.03.2017г./ общо 70 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -22.03.2017г до окончателното изплащане на сумата.Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 12.04.2017г и на 25.04.2017г длъжникът е подал възражение срещу заповедта. Заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 03.05.2017г и на 01.06.2017г. заявителят е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства, че на 29.09.2016г между
„Рива Кредит“ООД с ЕИК 202752427в качеството на кредитор и ответника С.С. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №1136.
Уговорено е кредиторът да предостави на ответника кредит в общ размер от 5000 лв. , от които 780.64 лв. за погасяване на остатък по предишно кредитно задължение на С. по договор за кредит №809/31.05.2016г и останалите
4 219.36 лв. за покриване на лични нужди на потребителя. Уговорено е сумата от 4 219.36 лв. да се преведе по банковата сметка на ответника/ точно посочена в текста на коментирания договор/. Съгласно чл.5 от договора страните са уговорили погасяването на кредита да се извърши чрез 20 седмични погасителни вноски , всяка в размер на 270.68 лв. в това число главница и възнаградителна лихва , определена при годишен лихвен процент – 40 %. Общата стойност на плащанията възлиза на сумата от 5 413.60 лв./ включваща главница и лихва/. Уговорено е погасяването на задължението по процесния договор да става съгласно погасителен план/ приложение №1 към договора/, който е приложен по делото и видно от който е подписан и от двете страни по правоотношението. Този погасителен план не се оспорва. В колона 2 на погасителния план е посочена падежната дата на всяка седмична вноска като падежната дата на първата вноска е 06.10.2016г, а падежната дата на последната вноска е 16.02.2017г. В колона 5 и 6 на погасителния план е посочена каква част от седмичната погасителна вноска е лихва и каква част е главница. В раздел VI от договора е уговорено обезпечение като кредитополучателят се е задължил да осигури двама поръчители или да представи сключен договор за гарантиране на задължението си с дружество –гарант. В чл.16.1 от договора е уговорено, че при забава на плащането на която и да е вноска по кредита или на част от нея кредитополучателят дължи освен просрочената главница и лихвата върху нея съгласно т.II.10 от Общите условия така и неустойка върху просрочената главница съгласно т.II.13 от Общите условия , считано от дена, следващ деня на падежа по погасителния план до окончателното изплащане на задължението.
Разпечатката съдържа 25 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5bb67874-051f-466d-ab78-7ef1d53b0fb7