Решение № 1243 от 25.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24 – 1030 – 004121 от 07.06.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д. П. Т. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

С жалбата и в допълнителни писмени молби се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски. Релевира се възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.05.2024г., в 02,12 часа в град Пловдив на бул. „Шести септември“ до № 158 жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „ПОРШЕ КАЙЕН“ с рег. № *** – собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Пловдив.

По същото време свид. Г. и колегата му Ф. упражнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол по ЗДвП. Забелязвайки автомобила, управляван от жалбоподателя, полицейските служители предприели действия по спирането му за проверка, като се представили на водача и поискали документи за проверка.

В хода на същата на жалбоподателя му била извършена от свид. Г. качествена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA – 0176 , който отчел положителен резултат, а именно наличие на алкохол - 0,81 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух.

Посоченото техническо средство било изправно, като на 19.02.2024 г. успешно преминало проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“. Извършената последваща проверка била със срок на валидност от 6 месеца.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 128667, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Св. Георги“, където лицето следвало да се яви до 45 мин от връчване на талона. Същият бил връчен лично на жалбоподателя в 02,40 ч.

На Т., в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец - Ф., бил съставен от свид. Г. АУАН № 1071330 / 04.05.2024 г., за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал с изричното посочване, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Впоследствие Т. не се явил в указаното в талона лечебно заведение – УМБАЛ „.Св. Георги“ ЕАД за даване на биологичен материал кръв/ урина за изследване наличието на алкохол в организма му.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – талон за медицинско изследване, справка за 2 нарушител/ водач, списък рег. № 3286р – 10537 екз. № 3 / 27.02.2024 г. и оправомощителна заповед.

За изясняване на фактическата обстановка по делото допринасят и събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали, а именно – писмо изх. № 2896/ 02.07.2024 г. на ИД на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД; писмо вх. № 74244/ 11.07.2024 г. по описа на РС – Пловдив ведно с приложените към същото копие от Дневник за отразяване на резултатите от използване на техническите средства; извлечение от паметта на техническото средство; Инструкция за експлоатация на техническото средство; протокол за последваща проверка; Допълнение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812; Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г.;

Заповед № 8121к – 2836/ 11.03.2024 г.; справка за брой издадени НП; писмо вх. № 80870/ 01.08.2024 г. по описа на РС – Пловдив с приложените към същото Заповед № 317з – 2850/14.03.2024 г. ; Акт за встъпване в длъжност;

Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика; Удостоверение издадено на А. Е. Г. зауспешно завършен курс по професионална специализация; Заповед № 8121у – 1338/ 08.12.2020 г. ; Заповед № 8121ц – 515/ 14.05.2018 г. ; писмо от Началник Сектор „Пътна полиция“ вх. № 83024/ 08.08.2024 г. за това, че Г. е преминал обучение за работа с процесното техническо средство.

По отношение на посочените писмени доказателства, съдът кредитира същите, като изготвени и изхождащи от лица, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.

Съдът базира фактическите си изводи и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител – свид. Г.. Същите са изцяло кореспондиращи си със събраните по делото писмени доказателства, подробно изброени по – горе. Показанията на свид. Г. съдът възприема като добросъвестно дадени, открояващи се с логичност, последователност и подчертана екзактност, поради което ги кредитира в цялост.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗД вП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на 3

ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените по административно наказателната преписка оправомощителни заповеди, както и от допълнително изисканите такива относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Действително съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Това правило е с особено значение в случаите в които се определя наказание над минимума, за да може деецът да се защитава срещу този по-висок размер на санкцията. Настоящата хипотеза очевидно не такава, доколкото размерът на наложените административни наказания на жалбоподателя е фиксиран. Съгласно трайната съдебна практика непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не е съществено процесуално нарушение и не представлява основание за отмяна на НП. В случаите в които е наложена санкция над минимума без да са изложени доводи за това, този недостатък може да бъде преодолян чрез изменение на постановлението в частта относно размера на наказанията, които следва да бъдат намалени до предвидения минимален размер. В случая, както вече се посочи, наложените на жалбоподателя наказания са във фиксиран размер, поради което и възражението му за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила не може да бъде споделено.

Все в тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неясно било дали са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

На първо място, от протокол за последваща проверка и Допълнение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 , се установява, че процесното техническо средство е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4812, като същото е преминало на 19.02.2024 г. последваща проверка със срок на 4 валидност шест месеца. Последното се установява от списък рег. № 3286р – 10537 екз. № 3 / 27.02.2024 г. От посочените писмени доказателства се установява, че срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.10.2028 г.

Всичко изложено води до извод, че към датата на извършване на процесната проверка техническото средство, с което е боравил свид. Г. е било одобрено по съответния ред, изправно и годно за експлоатация.

Установява се от изисканите и представени по делото оправомощителни заповеди, както и от Удостоверение за преминато обучение и писмо на Началник Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, че свид. Г. е преминал курс за контрол на пътното движение чрез използване на технически средства, автоматизирани информационни системи и работни станции за отдалечен достъп от полицейските органи. В този смисъл изцяло опровергани се явяват доводите, релевирани с допълнителна писмена молба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото пробата е извършена от лице, което не е преминало специализирано обучение по смисъла на чл. 8 от Наредбата.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 04.05.2024 г., в 02,12 часа в град Пловдив на бул. „Шести септември“ до № 158 е управлявал лек автомобил „ПОРШЕ КАЙЕН“ с рег. № *** – собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, след употреба на алкохол, а именно 0,81 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRNA – 0176 .

Установява се, че Т. не се е явил за кръвна проба в рамките на посоченото време, поради което законосъобразно и в съответствие с регламента на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта му е била установена въз основа на показанията на техническото средство.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. сроковете за явяване са до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.