Определение № 213 от 20.02.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1497/2025
- Вид
- Определение № 213
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Георги Христов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 120 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213 гр. Бургас, 20.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20252100601497 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С определение с рег. № 2458 от 17.10.2025 г., постановено по ЧНД № 3132/2025 г. състав при Бургаският районен съд е потвърдил постановление от 25.08.2025 г. на Районна прокуратура Бургас за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №602/2024г. на 02 РУП - ОД МВР Бургас и пор. №2324/2024г. по описа на БРП.
Срещу това определение е подадена жалба от пострадалия Н. Г. А., депозирана чрез адв.Пламен Найденов – Адвокатска колегия-Бургас, с която се иска отмяна на първоинстанционния акт като неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Изтъква се, че за да се приложат правилата за случайно деяние и да се приеме безвиновно поведение от страна на водача, следва да са спазени от негова страна всички правила за движение по пътищата, което в случая не било така, доколкото водачът на лекия автомобил е следвало да кара със съобразена скорост съобразно цялата пътна обстановка. Предвид това, че водачът на автомобила сам е заявил, че е забелязал пострадалия да стои на тротоара с лице към пътното платно, то е следвало да намали скоростта така, че да може да спре или да намали в достатъчна степен за да го пропусне, ако пешеходецът тръгне внезапно да пресича.
По делото не е постъпил отговор от РП-Бургас.
Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:
Жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство, е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано да обжалва лице, срещу акт, подлежащ на атакуване, поради което може да породи деволутивен ефект. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
1
Досъдебно производство №602/2024г. на 02 РУП - ОД МВР Бургас и пор.
№2324/2024г. по описа на БРП е образувано на 28.08.2024г. по реда на т.212, ал.3 НК, за това, че на 28.08.2024 г. в гр.Бургас, бул.“Струга“, на кръстовището с ул.“Ванче Михайлов“, при управление на МПС, нарушавайки правилата за движение по ЗДвП, допуснал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Ситроен“, модел „СЗ“ с рег.№ ********, управляван от В.Т.А., като с деянието по непредпазливост причинил на пешеходеца Н. Г. А. средна лесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява подребрица престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, вр.чл.342, ал.1 НК.
По делото няма привлечен обвиняем.
В хода на разследването е събран обилен доказателствен материал, обективиран в разпити на свидетели, и множество писмени доказателства, както и изготвените експертни заключения. След приключване на разследването наблюдаващият прокурор приел, че причините, поради които е настъпило процесното ПТП, стоят изцяло във виновното поведение на св.А., доколкото последният навлязъл внезапно на платното за движение на нерегламентирано за това място. С оглед на това и на основание чл.24, ал.1, т.1 НК прекратил досъдебното производство с постановление от 25.08.2025 г.
Това постановление било съобщено на пострадалия и на неговия повереник, като от правото си на жалба се възползвал именно пострадалия, по повод на която бил постановен обжалвания понастоящем съдебен акт.
На първо място, въззивният съд следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановлениета на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководнорешаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.
При всички положения, за да може съдът да упражни надлежно правомощието си за 2 съдебен контрол на прокурорския акт, в него трябва на първо място да е посочена фактическата обстановка, която прокурорът приема за осъществена в обективната действителност, на следващо място - доказателствата, на база на които е изведена тази фактическа обстановка и едва след това – правните изводи, до които установените факти водят. Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с обжалвания първоинстанционен съдебен акт, въззивната инстанция счита, че РС- Бургас правилно е констатирал, че прокурорския акт е правилен и законосъобразен.
По делото са събрани всички възможни и необходими за конкретния случай доказателсва. Въз основа на тях се установява следната фактическа обстановка, която в своята цялост с малки изключения съвпада с приетите за установени факти от проверяваната инстанция:
На 28.08.2024г. пострадалият Н. А. от с.Г., общ.Котел се намирал в гр.Бургас, кв.“Победа“. Към 19:30ч. той тръгнал пеша към МОЛ „Галерия“ в ж.к.“Славейков“, след като бил употребил наркотични вещества „метамфетамин“ и „тетрахидроканабинол“. Около 21:00 часа св.А. вървял вече по левия тротоар по ул.“Струга“ с посока към бул.“Стефан Стамболов“, който тротоар бил отделен от пътното платно с храсти с височина 145 см и ширина 1,5 м. Той се придвижвал срещу посоката на движение на автомобилите.
По същото време св.В.А. се прибирала от работа с личния си автомобил марка „Ситроен“, модел „С3“ с рег.№ ********. След като преминала през бул.“Стефан Стамболов“, продължила по ул.“Струга“, като се движила с посока към пл.“Трапезица“, като в управлявания от нея автомобил била сама.
В момента, в който св.А. била в района на кръстовището, което се образувало между ул.“Струга“ и ул.“Ванче Михайлов“, и там където растителността прекъсвала, св.А. вместо да продължи движението си по тротоара, рязко и внезапно навлязъл на пътното платно в лентата за движение на св.А., като се ударил в минаващия през това време управляван от тази свидетелка автомобил в неговата предна странична дясна част и паднал на асфалта.
Поради внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно, св.А. не разполагала с обективна възможност да реагира на възникналата опасност. В резултат на съприкосновението между тялото на св.А. и управлявания от св.А. автомобил, се отворили въздушните възглавници в последния и в купето навлязъл дим, придружен с остра миризлива миризма, поради което тя отбила автомобила и спряла.
В същото време инцидента бил видян от минувач, който сигнализирал на намиращия се в близост полицейски автомобил. Полицейските служители св.В.Л. и св.И.К. веднага отишли на мястото на произшествието. Едва след пристигането им, св.А. разбрала, че е участвала в инцидента, в резултат на който бил пострадал А.. При пристигането й до него, той веднага поискал пари от нея, за да няма никакви претенции в резултат на събитията.
Макар св.А. да бил в съзнание, той се държал неадекватно, като дори се удрял с ръце по главата. Първоначално отказвал да се качи в линейката на пристигналия на място екип на ЦСМП, но впоследствие се съгласил, поради което бил отведен в УМБАЛ Бургас. Мястото на произшествието било посетено и от дежурна група при 02РУ - гр.Бургас, която 3 извършила оглед и било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, видно от заключението на която пострадалия е получил полифрагментно счупване на лява подбедрица, което довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок от 4-5 месеца, както и разкъсно-контузна рана в областта на лява подбедрица. На св.А. било предложено оперативно лечение, което същият отказал. С оглед медико-биологичните характеристики на така причинените телесни увреждания на св.А., същите отговарят на признаците за причинена средна телесна повреда.
По ДП е изготвена и съдебна автотехническа- оценителна експертиза, видно от заключението на която опасността за св.А. е възникнала в момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение. В момента на възникване на опасността лекият автомобил се е намирал на 8,16 м преди мястото на удара. При опасна зона за спиране на автомобила около 32 м, т.е. в момента на навлизане на пешеходецът на платното за движение същият се е намирал в опасната зона за спиране. Водачът на автомобила не е имала техническата възможност да спре преди мястото на удара. Според експерта причините за възникване на ПТП са внезапното навлизане в платното за движение по бул.“Струга“ на пешеходецът Н. Г. А. на нерегламентирано място за пресичане на платното. Там не е имало пешеходна пътека, като пострадалият е имал техническа възможност да забележи движещия се лек автомобил.
В хода на производството е била изготвена химикотоксикологична експертиза на биологична проба, взета от св.А., видно от заключението на която в кръвта на същият е установено наличие на наркотичните вещества „метамфетамин“ и „тетрахидроканабинол“.
Преценявайки обосноваността на атакуваното първоинстанционно определение, както и изводите на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, обективирани в прекратителното постановление, настоящата въззивна инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена в цялост. Коректно са изложени фактическите обстоятелства по случая, установени на база на събрания в хода на разследването доказателствен материал, положени са необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК. Не се констатират по делото неизяснени факти и обстоятелства, за да се налага допълнителното им изследване.
При тези установени фактически положения, изведени коректно от доказателствата по делото, изводът на прокурора от РП - Бургас, възприет и от първата съдебна инстанция, за липса на осъществен състав на престъпление по Наказателния кодекс, е обоснован и е в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Както държавното обвинение, така и проверяваната инстанция са приели, че заключенията на извършените по делото съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза и химикотоксикологична експертиза са обосновани и не пораждат съмнения нито в правилността им, нито в компетентността и обективността на вещите лица, поради което им е било гласувано доверие и правилно са залегнали в основата на изводите от 4 фактическа и правна страна.
При така установената фактическа обстановка състав на Районен съд-Бургас е направил правен извод, че деянието не съставлява престъпление, приемайки че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В конкретната ситуация св. А. нито е могла, нито е била длъжна да предвиди възникналата опасност, за да реагира съобразно с нея, като същевременно не е извършил и нарушение на някое от правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.