Решение № 137 от 14.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Сливен, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500221 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 228/16.03.2026 по гр.д. № 444/2026 г. по описа на Районен съд Сливен, с което са изменени размерите на издръжките определени с Решение № 260247/13.04.2021г. по гр.дело № 122/2021г. на СлРС, с което Б. Е. Х., ЕГН: ********** от с.Г., общ.С. е осъден да заплаща на Ф. О. И., ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетните деца Б. Б. Е., ЕГН********** и Ф. Б. Е., ЕГН **********, като са увеличени размерите им от 180 лв., респ. 92,03 евро на 230 евро /двеста и тридесет евро/ месечно за детето Б. Б. Е. и от 180 лв., респ. 92,03 евро на 200 евро /двеста евро/ месечно за детето Ф. Б. Е., считано от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2026г. до навършване пълнолетие на децата или до настъпване на друга законно установена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. Е. Х., ЕГН ********** от с.Г., общ.С. да заплати на Ф. О. И. ЕГН ********** от с.Б. п., общ.Т., обл.С., сума в размер на 400 евро /четиристотин евро/, деловодни разноски.

1

Осъден е на основание чл.78, ал.6 ГПК Б. Е. Х., да заплати по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в общ размер на 354,15 евро /триста педесет и четири евро и 0,15 евро цента/.

Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая счита, че не е налице трайна промяна във възможностите на въззивника за да плаща толкова висока издръжка. Ако болестта на ответника е довела до трайна неработоспособност

(инвалидност), съдът следвало да прецени възможностите на родителя да полага труд, както и получаваното от него обезщетение, а не да решава спора на база предположения, че би се върнал на работа и би получавал по-високо трудово възнаграждение. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установило по категоричен начин, че даването на издръжка от страна на ответника в по-голям размер няма да е свързан с особени затруднения за него. Съдът е изложил своите съображения на база предположения, че след възстановяване на здравето си и се преустанови плащането на обезщетението, бащата следва да се завърне на работното си място от което към момента получава обезщетението си и ще реализира още по-висок доход от труд. Бащата трайно се е върнал в България не само заради здравословните си проблеми, но и заради децата си, за които иска да се грижи и дори има висящо дело за промяна на режима на упражняване на родителските права. Съдът е обсъдил доходите и на двете страни, но по отношение на въззивника е стъпил на база предположения за в бъдещ период, а не на неговите финансови възможности. Към настоящия момент реално ответникът нямал доходи, което го поставяло в неравностойно положение при определяне размера на средствата които всеки един от родителите трябвало да отдели за отглеждането на децата, без да се пренебрегва факта, че майката е тази която полага преки и непосредствени грижи за детето. Моли да се постанови решение с което да се отмени Решение № 228 от 16.03.2026 по гр.д. № 444/2026г по описа на Районен съд Сливен на присъдената издръжка за всяко едно от децата над сумата от 155 евро, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да се уважи въззивната 2 жалба.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Изложените обстоятелства в жалбата за размера на получаваните финансови средства от ответника в Кралство Белгия, не кореспондирали със събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства от една страна, и от друга със заявеното от самия ответник. В хода на проведеното по делото съдебно заседание на 05.03.2026 г. самият ответник заявил, че получава ежемесечно обезщетение в размер на 1 992,27 евро, като това обстоятелство е заявено от него и през м. ноември 2025 г. пред социалния работник изготвил представения и приет като писмено доказателство по делото Социален доклад изх. ПР/Д-СН/192- 001/13.11.2025 г. на ДСП - С.. Във връзка с изложеното, твърдението във въззивната жалба, че ответникът получава доход от Кралство Белгия в размер, посочен в приложените към въззивната жалба два броя документа за платено обезщетение за м. 10 и м. 11.2025 г,, както и че от м. 12.2025 г не получава обезщетение явно не кореспондирало със заявеното в съдебно заседание от самия ответник за размера на получавания доход за същия период. В обобщение иска да се потвърди решението.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа жалбата.

За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

3

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Приетите от тази инстанция доказателства не се отразяват на изложените от районния съд съображения.

Не е спорно по делото, че страните са родители на малолетните деца Б. и Ф., както и, че родителските права спрямо тях се упражняват от тяхната майка.

Ответникът е бил осъден да заплаща издръжка за всяко тях в размер на 180 лв.

Детето Б. е ученичка в трети клас в училището в с.Б. п., общ.С., а детето Ф. посещава подготвителна група в ДГ в същото село. Майката на децата работи в ************* ООД гр.В. Т. и получавала доход в размер на 3 274,89 лв., респ. 1674,42 евро за периода 07.2025г. - 12.2025г. или по 279,07 евро месечно.

Въззивникът е получавал ежемесечно обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1992,27 евро от Белгия. За периода от 30.10. до 20.11.2026 г. е получил две обезщетения общо за 2146,77 евро. Платил по банков път суми за издръжки на двете деца за месеците януари, февруари, март и април 2025г., както и за първите три месеца от 2026г., като за месеците февруари и март 2026г. платил 310 евро или по 155 евро на дете. От приетия по делото социален доклад се установява, че непосредствените грижи за децата се упражняват от майката, с която живеят в с.Б. п., общ.Т., обл.С..

Основните потребности на децата са от храна, облекло, жилищни условия.

За уважаване на иска по чл. 150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на непълнолетни лица, поради което родителят дължи същата.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на децата, настъпили в рамките на изминалия период от първоначалното определяне на издръжката и тяхната възраст. Нуждите на децата, съобразно твърденията в исковата молба и събраните доказателства, са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи. Отчетена е и безспорно настъпилата промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да 4 бъде издържано с определените преди пет години средства. Отчетен е факта, че детето Б. вече е ученичка, за което е необходимо да се осигуряват учебни помагала, тетрадки, униформа, редица ученически пособия, които се закупуват от родителите, както и средства за заплащане на обяд. По-малкото от двете деца посещава подготвителна група в детска градина, за която също е необходимо да се закупуват различни пособия - моливи, флумастри, тетрадки, дрешки, пантофки и др., т.е. разходите за децата са се променили в посока тяхното увеличаване.

При това положение е налице съществено и трайно изменение на обстоятелствата, при които е определен досегашния размер на издръжката за всяко от децата поотделно, респ. всеки от размерите на издръжката следва да се увеличи.

Районният съд приел, че по силата на разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни или имат имущество. Задължението за издръжка е безусловно, когато се касае издръжката на непълнолетно дете.

Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен, с оглед критериите, посочени в чл. 142 от СК в зависимост от нуждите на детето - в конкретния случай децата живеят при своята майка. Доходът на майката възлиза на 279 евро месечно. Към момента бащата е с по-високи финансови възможности, въпреки че получава обезщетение за временна неработоспособност. Това обезщетение се изплаща от работа в Белгия. Не е установено поради какви причини въззивникът не се е върнал на работа.

Родителите дължат безусловно издръжка на собствените си деца .В производството не се установява бащата да има други алиементни задължения освен задълженията за издръжка на малолетните си деца . Няма задължения за плащане на наем.

Следва да се измени издръжката, която бащата дължи. При тези доходи на двамата родители и съобразявайки факта, че бащата няма други алиементни задължения, съдът приел, че необходимата издръжка за детето Б. е в размер на 350 евро месечно, от който размер въззивникът следва да заплаща 230 евро, а останалата сума от 120 евро да се поеме от майката. За детето Ф. необходимата издръжка е в размер на 320 евро месечно, от който бащата следва да поеме 200 евро, а майката 120 евро.

5

Родителят, при когото децата живеят, освен в пари, участва в издръжката и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за отглеждането и възпитанието на децата.

Така опредЕ.та издръжка за всяко от децата е към минималната, поради което не може да се приеме за основателна жалбата.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции, направените от нея в първоинстанционното производство.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро.