Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 21.09.2026, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 124/2026
Вид
Решение № 213
Подписан
21.09.2026
Състав
Десислава Константинова Николаева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. ЛЕВСКИ, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20264410100124 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, гр.С. против М. С. А. от с.М., общ.Л. с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че на 04.05.2023г. между „***“ ЕАД като кредитор и М.

С . А . като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №.... С посочения договор е предоставен кредит в размер на 470 лв. Кредитът е бил усвоен на същата дата по банкова сметка с IBAN ***.

Договорът за потребителски кредит не е сключен при общи условия, като в самия него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл.11 от ЗПК.

Същият е подписан електронно. Договорът се сключва при уговорен между страните годишен лихвен процент в размер на 34,12 %, съгласно чл.9.1 от Договора, като в следващите точки е посочена и методиката за изчисляването му. Годишният процент на разходите, съгласно чл.10 от Договора е в размер на 37,25 %, като е посочена и общата дължима сума към момента на сключване на договора с включен ГПР, която възлиза, на 984,42 лв. Посочено е изрично и при какви допускания е изчислен ГПР в съответствие със ЗПК.

С чл.9.4 от договора се предвижда, че при просрочие потребителят 1 дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на (ОЛП + 10 пункта надбавка). ОЛП (Основният лихвен процент) се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС.

Съгласно условията за издължаване на кредита и погасителния план в договора, длъжникът следва да заплати 60 месечни вноски на 15-то число в размер на 16,42 лв. с първоначална дата на падеж - 15.07.2023 г. и последна 15.06.2028 г. Съгласно чл.16.2 от договора, в случай, че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски.

Кредитът е станал предсрочно изискуем на 15.03.2024 г., тъй като са просрочени 3 поредни вноски с падеж 15.03.2024г.; 15.04.2024г. и 15.05.2024г.

Длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

Считано от 15.03.2024г., върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на потребителя започва да се начислява законна лихва по чл.9.4 от договора до окончателното погасяване на задължението.

Вследствие на неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит, кредиторът „*** “ ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя за оставащата сума по кредита. Образувано е ч.гр.д. №733/2024 г. по описа на PC Левски, по което съдът е разпоредил в полза на „***“ ЕАД да се издадат Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за следните суми: 446,68 лева (228,38 евро) - главница, ведно със законна лихва за периода от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането; 78,15 лева (39,96 евро) - договорна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 26.08.2024г.; 5,31 лева (2,71 евро) - обезщетение за забава за периода от 15.03.2024 г. до 11.09.2024 г.

По силата на Договор за продажба на вземания (цесия) сключен на 28.07.2025 г. между „***“ ЕАД/в качеството на цедент/ и „***" ЕООД/в качеството на цесионер/, „***“ ЕАД е прехвърлило пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „***“ ЕАД като кредитор и М. С. А. като кредитополучател, Договор за потребителски кредит №720031146888/ 04.05.2023г.

2

На базата на изрично пълномощно, предоставено от „***“ ЕАД, „***” ЕООД е изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя на посочения от него в сключения договор за кредит адрес.

Ищецът обосновава процесуалната си легитимация със сключения договор за цесия и т.10б от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д.

№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което п ри прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Навежда довод за недопустимост на иска и неправилно дадени указания от съда за предявяване на иск по чл.415 ГПК. Твърди, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за събиране на вземането е било образувано изп. дело №187/2025 по опис на ЧСИ Ц. Н. Н., peг. №756 при КЧСИ. ПДИ, ведно със заповедта, е връчена на длъжника на 08.04.2025г. по имейл. Заповедният съд не е следвало да дава указания за предявяване на установителен иск, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила, а депозираното възражение през ноември 2025г. е било просрочено.

Налице е недопустимост на възражението по издадената заповед за изпълнение, предвид, че същата е влязла в законна сила и възможността за депозиране на възражение по реда на чл.414 ГПК се е преклудирала. Навежда довод, че предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК спрямо длъжника е недопустимо поради липсата на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните.

Моли съда да уважи предявения иск като признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът М. С. А. дължи на „***“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник /цесионер/ на „***“ ЕАД, парични суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №733/2024г. по описа на РС Левски, както следва: 446,68 лв. /228,38 евро/ главница, ведно със законна лихва от 27.09.2024г. до изплащане на вземането; 78,15 лв. /39,96 евро/ - договорна лихва за периода 15.03.2024г. 26.08.2024г.; 5,31 лв. /2,71 евро/ - обезщетение за забава за периода от 15.03.2024г. до 11.09.2024г.

Претендира направените разноски в исковото и заповедното производство. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на иска, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на 3 ответника М. С. А., който в законоустановения срок е подал писмен отговор чрез пълномощник адв.А.А. - ПлАК.

Навежда довод, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не отговаря на ЗПК, противоречи на добрите нрави и на принципа на добросъвестност при договарянето.

Твърди, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7, 8,10 и 11 от ЗПК, а именно: в процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент - 34,12 %, като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите, включени в него и каква е стойността им. В текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 37,25%. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбера какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от мен финансов продукт. Посочването единствено с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Навежда довод, че липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11 от ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да бъдат допълнително определяеми.

Излага съображения, че Договор за потребителски кредит №***год. е нищожен в частта относно така определената договорна лихва, поради противоречието му със закона и накърняването на добрите нрави.

Уговореният лихвен процент надвишава над 3 пъти размера на най-високата законна лихва, действала за периода на договора. Навежда довод, че 4 процесиите уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите. В тези случаи законодателят е категоричен, че се дължи само главницата. Уговорката за възнаградителна лихва е нищожна и платеното по нея следва да се върне като платено поради начална липса на основание.

Твърди, че съгласно Договор за потребителски кредит размерът на годишния процент на разходите е посочен като 37,25%, но действителният размер на ГПР е на стойност 40.5%.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и поради това, че не е спазен чл.11, ал.2 от ЗПК, изискващ подписване на общите условия към договора на всяка една страница от потребителя на кредитните услуги.

Моли съда да обяви за нищожни клаузите за възнаградителна лихва (чл.9.1) и ГПР (чл.10), по Договор за потребителски кредит ***г.

Моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените от ответника деловодни разноски, както и в полза на пълномощника на ответника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява.

Депозирана е писмена молба, чрез пълномощника ю.к.Г.М. с доводи за основателност на исковата претенция. Оспорени са като неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договора за потребителски кредит и клаузи от него.

Ответникът не се явява, представлява се от пълномощника адв.А.А. ПлАК, който поддържа отговора на исковата молба и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника. В предоставен от съда допълнителен срок представя писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на исковата претенция по чл.422 ГПК, която моли да бъде отхвърлена изцяло.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №733/2024г. по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.417, т.2 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №377 от 27.09.2024г. с която е разпоредено длъжникът М. С. А. да заплати на кредитора „***“ ЕАД сумите: 446,68 лв. главница, ведно със 5 законна лихва от 27.09.2024г. до изплащане на вземането; 78,15 лв. договорна лихва за периода 15.03.2024г. - 26.08.2024г.; 5,31 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.03.2024г. до 11.09.2024г., дължими на основание Договор за потребителски кредит №720031146888 от 04.05.20236г., както и разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист за вземанията по нея от 27.09.2024г.