Акт от 28.10.2020, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 28.10.2020 г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 439 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работила като „шофьор на лекотоварен автомобил“ в ответната кооперация, като със заповед № 161/01.07.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Сочи, че за времето от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. не му било изплатено дължимото трудово възнаграждение, както следва: за месеците от април до юни 2020 г., вкл. – сумата в общ размер на 2400,00 лева – брутно трудово възнаграждение или по 800,00 лева на месец.

Твърди също, че към момента на прекратяване на трудовия договор не му било заплатено и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2019 г. в размер на 800,00 лева и 10 дни за 2020 г. в размер на 400,00 лева или общо сумата от 1200,00 лева.

Ответникът му дължал и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, а именно 800,00 лева.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати на ищеца следните суми: 2400,00 лева – незаплатено брутно трудово възнаграждение за месеците от април до юни 2020 г., вкл., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 15,00 лева за периода от 01.05.2020 г. до 08.07.2020 г.; 800,00 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 800,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2019 г. и 400,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2020 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава, както следва: 5,00 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 08.07.2020 г. върху главницата от 800,00 лева – неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2,00 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 08.07.2020 г. върху главницата от 400,00 лева – неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че ищецът е работил като „шофьор на лекотоварен автомобил“ в ответната кооперация, като със заповед № 161/01.07.2020 г. трудовият му договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като наред с това е признал иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ до размера от 295,42 лева – дължимо трудово възнаграждение за м. май 2020 г. и е оспорил иска за разликата до пълния предявен размер от 2400,00 лева, като е изложил твърдения, че за м. април 2020 г. ищецът е получил изцяло дължимото му се трудово възнаграждение, а наред с това към датата на подаване на исковата молба трудовото възнаграждение за м. юни 2020 г. не било изискуемо.

Ответникът е признал иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ до размера от 926,36 лева, както и иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ до размера от 780,20 лева.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен представител изразява становище за основателност на предявените искове в размерите, посочени в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че ищецът е работил в ответната кооперация на длъжност „шофьор – лекотоварен автомобил“ за периода от 08.04.2014 г. до 01.07.2020 г., което се установява и от приложеното по делото заверено копие от трудов договор № 84/08.04.2014 г.

По силата на заповед № 161/01.07.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение между ответната кооперация и ищеца В.С.К. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.07.2020 г. Заповедта е връчена на ищеца на 01.07.2020 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно

- счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за периода от м. 04.2020 г. до м. 06.2020 г. на ищеца се дължи брутно трудово възнаграждение в размер на 2269,68 лева, като вещото лице сочи, че от така посочената сума следва да се приспадне сумата от 650,00 лева – заплатен аванс, след което остава дължима сумата от 1619,68 лева. Лихвата за забава върху дължимото се на ищеца брутно трудово възнаграждение, според вещото лице, възлиза на 5,89 лева. Размерът на дължимото и неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е 780,20 лева. Наред с това, брутното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 30 дни неползван платен годишен отпуск е в размер на 1008,90 лева, а нетният размер е 908,01 лева, което не е заплатено от ответника. Според вещото лице лихвата за забава върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ за периода от 01.07.2020 г. до 08.07.2020 г. е в размер на 1,52 лева, а лихвата за забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за същия период е 1,96 лева.

Съдът кредитира заключението по допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

При предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера на уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

Наличието на трудово правоотношение между страните в периода от 08.04.2014 г. г. до 01.07.2020 г., когато същото е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, не е спорно между тях, а се установява и от събраните в производството писмени доказателства. Установява се също и че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена лично на ищеца срещу подпис на 01.07.2020 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване на противното (по делото не се и твърди недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца). Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно договореностите му с работодателя и същият му дължи пълния размер на уговореното трудово възнаграждение.

Съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза, съдът приема за доказано, че по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово възнаграждение на ищеца в размер общо на 2269,68 лева за периода от м. 04.2020 г. до м. 06.2020 г., като във ведомостите на ответника са налице данни за авансови плащания на ищеца в общ размер на 650,00 лева (съдът съобрази разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ, според която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго) и след приспадане на заплатения аванс остава да се дължи сумата от 1619,68 лева. Следователно ищецът доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период, за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение и наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, а същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати изцяло уговореното трудово възнаграждение на ищеца. Ето защо, съдът намира иска за процесния период за доказан по основание и до размера от 1619,68 лева. До пълния предявен размер от 2400,00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Възражението на процесуалния представител на ответната кооперация, касаещо предсрочно предявяване на претенцията за брутното трудово възнаграждение за м. юни 2020 г., е неоснователно, тъй като макар към датата на депозиране на исковата молба – 08.07.2020 г., същото да не е било изискуемо, то към настоящия момент вземането на ищеца за посоченото трудово възнаграждение за м. юни 2020 г. е вече изискуемо и съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ при забавено изплащане на трудовото възнаграждение работодателят дължи законната лихва за забава на работника.

Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно (чл. 270, ал. 2 КТ), доколкото не е уговорено друго. По делото не се спори, че трудовите възнаграждения при ответника се заплащали считано до последното число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, като в този смисъл е и заключението по изслушаната СЧЕ. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Оттук и предвид диспозитивността на нормата на чл. 270, ал. 2 КТ, то ответникът ще се счита за изпаднал в забава за заплащането на всяко едно дължимо трудово възнаграждение от първото число на последващия месец след този, през който е положен трудът. Лихвата за забава е изчислена от вещото лице по изслушаната СЧЕ върху дължимото брутно трудово възнаграждение от 1619,68 лева за процесния период и е в размер на 5,89 лева, до която сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:

При предявен иск по чл. 221, т. 1 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период, което е било прекратено с цитираната в исковата молба заповед на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ и при доказване на тези обстоятелства в тежест на работодателя е да докаже, че е изплатил обезщетение за неспазен срок на предизвестието. По делото се установи, че поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения от страна на ответника – работодател, ищецът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което обстоятелство от своя страна обуславя извод за основателност на иска по чл. 221, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В заключението вещото лице е констатирало, че дължимото обезщетение е начислено в счетоводството на ответника и е в размер на 780,20 лева. До така посочения размер искът е основателен.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Видно от разпоредбата, фактическият състав на това обезщетение включва два елемента: 1) прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен отпуск.

Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ по силата на нарочната законова регламентация - чл. 224, ал. 2 КТ (в отклонение от правилото на чл. 228 КТ), се изчислява от полученото среднодневно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. По делото е установено, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от 01.07.2020 г., като с процесната заповед № 161/01.07.2020 г. е разпоредено на ищеца да се изплати и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение за неползван платен отпуск в размер на 20 дни за 2019 г. и 10 дни за 2020 г. Посочената заповед е частен свидетелстващ документ, на който е даден вид да е подписан от председателя на ответната кооперация. При липса на доказателства, установяващи неавтентичността му, документът обвързва ответника с обективираните в него неизгодни факти – дължимостта на посоченото в него обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за съответните дни - арг. от чл. 180 ГПК. От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, определено за 20 дни за 2019 г. и 10 дни за 2020 г., и възлизащо в брутен размер на 1008,90 лева. Ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати дължимото обезщетение на ищеца. Ето защо, съдът намира иска за процесния период за доказан по основание и до посочения размер. За горницата до пълния предявен размер от 1200,00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.