Решение № 98 от 25.03.2019, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 486/2018
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 25.03.2019
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 68, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 345а · Наказателен кодекс
- чл. 345а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 111, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 111, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 196 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 22 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 245, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ № 98 гр. Пазарджик, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданско отделение, на първи март през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ секретар Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 486/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от
„АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Капитан Димитриево, ул. „Георги Д.“***, чрез адв. Т., срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза – неполучена наемна цена в общ размер от 28 800 лева, дължима по договор от 02.12.2014 г. за наем на лек автомобил, за период 29.06.2016 г. (датата на постановяване на незаконосъобразен акт на прокурор при Районна прокуратура – Плевен за отказ от връщане на автомобил на ищеца) - 05.07.2018 г. (датата на подаване на настоящата искова молба в съда) поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че на 20.11.2014 г. е закупил лек автомобил марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, цвят „тъмно сив металик", peг. № , номер на рама: , гориво: дизел, дата на производство: 09.01.2014 г., който отдал под наем с договор от 02.12.2014 г. при наемна цена от 1 200 лева с вкл.
ДДС на месец, на Б. С. На 19.04.2015 г. лекият автомобил бил иззет от държането на наемателя във връзка с образувано ДП № 168/2015 г. на ІІІ РУ на ОД на МВР – Пловдив, прокурорска преписка № 3552/2015 г. на РП – Пловдив.
След получено писмо от Дирекция Международно сътрудничество при МВР от СИРЕНЕ-ДМОС станало ясно, че МПС е било обявено за издирване по повод извършена кражба в И., като престъплението е било извършено на 26.02.2014 г. Прокурорска преписка № 3552/2015 г. на РП – Пловдив била прекратена, тъй като иззетият лек автомобил и доброволно предадените към него 1 бр. контактен ключ с дистанционно са изпратени за приобщаване към прокурорска преписка № 4968/2014 г. по описа на РП – Плевен, образувана за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. По време на извършване на кражбата в И. автомобилът е бил собственост на испанско дружество „SANTANDER CONSUMER RENTING SL“. Същият е бил застрахован за риск кражба, като застрахователят, при когото е застрахован процесният автомобил „АХА
SEGUROS GENERALES S.A. DE SEGUROS REASEGUROS“ АД – Испания, изплаща на застрахования собственик за съответния риск – тотална щета, стойността на автомобила. Ищецът счита, че по пътя на суброгацията поради платеното обезщетение, като собственик от момента на направеното плащане, се явява застрахователното дружество. Били отправени две искания по чл. 111, ал. 2 от НПК за връщане на иззетия автомобил – едното от ищеца, а другото от застрахователя, позоваващ се на суброгацията, като на основание чл. 113 от НПК връщането мотивирано е отказано от прокурор при РП – Плевен. Впоследствие претендиращите за собствеността върху автомобила лица сключили Спогодба от 03.05.2016 г., с която застрахователното дружество се отказва от претенциите си срещу получена от ищеца сума от 1 800 евро. Излага се, че от този момент единствен легитимиран собственик на автомобила се явява ищецът. Били направени множество искания за връщане на иззетото МПС, но нито едно не било уважено от РП – Плевен. С постановление от 29.06.2016 г. на прокурор П. П. отново било отказано връщането на автомобила. Ищецът счита, че доколкото от изземването му до настоящия момент не са били извършвани следствени действия по прокурорската преписка, това довело единствено до ограничаване правомощията на действителния собственик, като търпи имуществена вреда, изразяваща се в неполучения наем от наемателя, договорен в размер на 1 200 лева с вкл. ДДС на месец, или за процесния период от 29.06.2016 г. до подаване на настоящия иск за сумата от 28 800 лева. Това се явява в резултат на бездействието на прокуратурата, изразяващо се в постановените откази от връщане на лекия автомобил. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита искът по чл. 2б от ЗОДОВ за недопустим доколкото ищецът не е процесуално легитимиран да предяви този иск, тъй като не е страна в процесното наказателно производство и не е носител на правото на справедливо разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на Конвенцията. По същество заявява, че по всички искания на ищеца за връщане на МПС своевременно е отговаряно от наблюдаващия досъдебното производство прокурор, а това, че исканията не са уважени, не означава бездействие от орган на прокуратурата. Според ответника незаконно бездействие е неизвършване на предписано от закон действие във времето, в което е следвало да бъде извършено.
Не са били обжалвани и актовете на прокурора по чл. 111 НПК и те да са отменени от съда като незаконосъобразни. Не са доказани и имуществените вреди. Договорът за наем бил сключен за 1 година, т. е. от 02.12.2014 г. до 02.12.2015 г. С оглед чл. 9, т. 2 от този договор, същият е прекратен поради изтичането на срока му, респ. като невалиден към 29.06.2016 г. ищецът няма как да е търпял вреди. Моли за отхвърляне на иска.
По допустимостта на производството:
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК. Лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл. 2б от ЗОДОВ. Допустимостта на предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава ІІІ „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение – в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от публичния търговски регистър към Агенция по вписванията, ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството К. К. Б.
С договор за покупка от 20.11.2014 г. ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, действащо чрез управителя К. Б., купува от физическо лице лек автомобил марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг. № , рама №: , за сумата от 1 500 лева. Подписите на страните са нотариално заверени на същата дата, съгласно изискването на чл. 144, ал.
2 ЗДвП.
С договор за отдаване под наем на лек автомобил от 02.12.2014 г., сключен в гр. Пловдив, ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, като наемодател, действащ чрез управителя К. Б., предоставя на Б. С., постоянно пребиваващ с адрес в гр. П., като наемател, за временно и възмездно ползване на л. а. марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг.
№ , рама №: , срещу месечна наемна цена в размер на 1 000 лева без вкл. ДДС. Уговорено е наемните вноски да се изплащат най-късно до пето число на месеца, следващ този, през който е ползван автомобилът. Дневната наемна цена е 80 лева без вкл. ДДС. Видно от чл. 7 от договора, наемодателят се задължава да издаде фактура не по-късно от пет дни от получаване на плащането на наемната вноска, но не по-късно от срока за плащане на същата. Договорът е със срок на действие 1 година, като е уговорено, ако след изтичане на наемния срок наемателят продължи да ползва наетия автомобил със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът да се счита за продължен за неопределен срок – чл. 8 от същия. Предаването на наетото МПС се осъществува с предавателен протокол – чл. 12.1. Договорът може да се прекрати: по взаимно съгласие, при изтичане на срока, едностранно с едномесечно предизвестие, при неплащане на наемната цена и при погиване на автомобила.
С приемо-предавателен протокол от 02.12.2014 г. в гр. Пловдив ищецът е предал на наемателя Б.С. процесния л. а. марка „KIA“, peг.
№ .
Видно от договор за спогодба от 03.05.2016 г., сключен между К. К. Б. и Застрахователно дружество „АХА SEGUROS GENERALES S.A. DE SEGUROS REASEGUROS“ АД
– Испания, действащо чрез пълномощника „Плам“ ЕООД чрез управителя К. К., във връзка с образувана прокурорска преписка № 3552/2015 г. на РП – Пловдив, страните се съгласяват да прекратят възникналия помежду им спор за собственост спрямо лек автомобил марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, рама №: , като застрахователят декларира, че оттегля претенцията си за собственост в полза на „правоимащото лице К. К. Б.“, срещу което последният се задължава да заплати 1 800 евро.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства (изисканите досъдебни производства), че с протокол за оглед на местопроизшествие на 19.04.2015 г. процесният л. а. „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг.
№ , е иззет от държането на Б. С., като на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано ДП № 168/2015 г. по описа на ІІІ РУ на ОД на МВР – Пловдив срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК – прокурорска преписка № 3552/2015 г. по описа на РП – Пловдив. Автомобилът бил репатриран на паркинга за задържани автомобили в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив като веществено доказателство.
Установява се по делото, че преди това, още на 08.09.2014 г. е образувано друго ДП № 2013/2014 г. по описа на РП – Плевен, прокурорска преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен, за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК спрямо същия лек автомобил. Същото е било спряно на основание чл.
244, ал. 1, т. 2 от НПК (на 10.11.2014 г.) и възобновено (на 04.08.2015 г.). С постановление от 06.08.2015 г. е удължен срока за разследване по досъдебното производство с 2 месеца, считано от 04.08.2015 г., т. е. до 04.10.2015 г.
С постановление от 28.09.2015 г. ДП № 2013/2014 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението.
На 21.07.2016 г. материалите по ДП №
2013/2014 г. са изпратени от РП – Плевен на ОД на МВР – Плевен за продължаване на разследването.
Налични са писмени доказателства, че процесният автомобил е обявен за общодържавно издирване поради извършена на 26.02.2014 г. кражба в Кралство И.
С постановление от 04.09.2015 г. на прокурор Б. по пр. пр. № 3552/2015 г. на РП – Пловдив е отказано връщане на процесното МПС, доколкото са постъпили едновременно две претенции за връщане на иззетата вещ – едната изхожда от ищеца, а другата от „Плам“ ЕООД, като пълномощник на застрахователно дружество, за което се твърди да се е суброгирало в правата на собственика.
В тази връзка с постановление от 09.11.2015 г. на прокурор Б. от РП – Пловдив е разпоредено приобщените към ДП № 168/2015 г. веществени доказателства: процесният лек автомобил, ведно с дистанционно и ключодържател да бъдат изпратени за приобщаване към ДП № 2013/2014 г.
С постановление от 11.12.2015 г. на прокурор Б. при РП – Пловдив ДП № 168/2015 г. на ІІІ РУ на ОД на МВР – Пловдив, е прекратено на основание чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като има вече образувано производство за същото престъпление, което не е завършило.
Видно е, че по досъдебните производства са налични множество искания за връщане на иззетия лек автомобил, някои от които изхождат от К. Б. лично, а други от него, но в качеството му на представляващ ищеца „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД. По всички тях е налице произнасяне на прокурори с постановления по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК (от 14.03.2016 г., от 29.06.2016 г. и др., посочени по-долу в решението), с които отказват връщането на автомобила с мотиви, че ще се затрудни разследването ако се върне вещта преди да завърши наказателното производство, че ищецът не е лицето, от което е отнета и др. Обжалваните пред съда по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК постановления са били потвърждавани като правилни и законосъобразни.
Разпечатката съдържа 40 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5bb3b771-2290-41f7-960c-19b264690d43