Решение № 245 от 04.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Ямбол, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20232300500139 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София се обжалва Решение № 32 от 31.01.2023г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 599/2022г. по описа на ЕРС. С обжалваното решение ЕРС ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към МВР -гр.София, със седалище и адрес на управление - 1202 София, бул. „Княгиня Мария Луиза" 46, представлявана от Директора Гл.комисар Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ж. Ж. от село ********, с ЕГН - **********, със съдебен адрес гр.*******, чрез адв.П. С. и адв.В. Б., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от общо 352.78 лева /триста петдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ с оглед уважаване на исковата молба като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София на основание чл.78, ал.6 от ГПК е осъдена да заплати ДТ в размер на 50лв., разноски в размер на 200лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивникът обжалва решението като постановено при съществено нарушение на материалния закон и несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното 1 възнаграждение норми. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.

Въззивникът смята, че в случая КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР. Посочва, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г.. изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн.

ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.). Според въззивника тази нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само работници и служители по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила чрез компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки, по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по трудово правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да се начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, между които: продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те не са налице - дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.

Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

2

В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран писмен отговор от Е. Ж. Ж., чрез пълномощниците му адв. Б. и адв. С. от АК-Бургас , в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, не се явяват и не се представляват.

Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г., ищецът е положил положил нощен труд в размер общо на 272 часа, които преизчислени в дневен с коефициент 1.143 , възлизат на 311 часа, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 39 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 700,82 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на извънреден труд.

С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявения иск, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, уреждащ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, който коефициент е 1,143.

3

Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.

По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е разяснено, че съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това, различието установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С наредбата, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коефициент, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни -трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните 4 последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл.69 КСО/ и др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответстват и на правото на ЕС, както и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20.