Решение № 34 от 19.06.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20221880200016 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Т. П. П., ЕГН **********, с адрес: ...., чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 552 от 17.12.2021 г. – издадено от Директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева и са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, като се иска от съда да го отмени. Същото се поддържа и в открито съдебно заседание, като изрично се прави искане процесното НП да бъде отменено изцяло. Допълнителни аргументи се излагат в представени писмени бележки.

Административнонаказващият орган – Директорът на Регионална дирекция по горите София (АНО), в съпроводителното писмо, както и в писмени бележки, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че 1 издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Макар същият да е нередовно призован за съдебното заседание, не са преповтаряни извършени по делото действия, с оглед изричното изявление на пълномощника на Директорa на Регионална дирекция по горите София, че не възразява за нередовното призоваване, като от името на упълномощителя си заявява, че правото на участие в настоящото производство на органа издал процесното НП не е накърнено по никакъв начин и не желае да бъдат повтаряни извършените до момента действия. Представителят на АНО съдът намира за надлежно упълномощен да представлява по делото Директора на РДГ София с пълномощно, подписано от заместник директора на РДГ София, към което е приложена заповед на изпълнителния директор на ИАГ, с която се възлага на заместник директора на РДГ София, да изпълнява функциите на Директор на РДГ София. В случая не е налице участие на ненадлежна страна, а единствено нередовно призоваване, тъй като призовката за съдебното заседание е изпратена до РДГ София, но с разпореждането за насрочване е конституиран административнонаказващият орган (т.е. издалият НП орган – Директорът на РДГ София), а не учреждението или организацията, чийто орган е издал акта (РДГ София). Нередовното призоваване не е пречка за разглеждане и решаване на делото, с оглед вече изложеното – изричното изявление на пълномощника, че не възразява срещу нередовното призоваване и участието на последния във всички съдебни заседания по делото.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е вписан в публичния регистър в Изпълнителна агенция по горите, поради което е лице по чл. 235 от ЗГ, видно от извадка от публичния регистър на л. 57 от делото. На 24.06.2021 г. служители на РДГ София – И. Б. Б. и В. Т. М. (последният разпитан от съда като свидетел, доколкото е присъствал не само при установяване на нарушението но и при съставянето впоследствие на АУАН), извършили проверка на отдел 183, подотдел „к“, общинска горска територия, в землището на с. Лакатник, общ.

2

Своге. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя, като проверяващите констатирали, че Т. П., в качеството му на лице по смисъла на чл. 235 от ЗГ, вписано в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите за маркиране на насаждения предвидени за сеч, е маркирал предвидените за сеч дървета в отдел 183, подотдел „к“, попадащ в землището на с. Лакатник, община Своге, общинска горска територия, по издадено позволително за сеч № 0602893/22.02.2021 г. за извеждане на принудителна сеч, с два цвята боя - синя и оранжева, като в позволителното за сеч е вписано, че маркирането е извършено със синя боя, а в изготвения и подписан от жалбоподателя карнет-опис от 22.02.2021 г., удостоверяващ извършеното от него маркиране на подлежащите за сеч дървета, прикачен в базираната информационна система „system.iag.bg“ към посоченото позволително за сеч е вписал, че маркирането е извършено със синя и оранжева боя. В деня на проверката проверяващите съставили констативен протокол за горните обстоятелства, подписан от жалбоподателя. Въз основа на тази фактология е прието, че П., в качеството му на лице по чл. 235 от ЗГ, виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 66, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл.

9а от същата наредба, за което и въз основа на констативния протокол от 24.06.2021 г., на 02.07.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието на нарушителя П., който бил връчен на последния и същият го подписал без възражения.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на показанията на свидетелите служители на РДГ София. Показанията им са безпротиворечиви, логически издържани и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство, поради което съдът ги кредитира изцяло.

АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

Издаденото на 17.12.2021 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл.

57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 10.01.2022 г., а жалбата е подадена в РС Своге на 17.01.2022 г.

Неоснователно е оплакването от пълномощника на жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй като се твърдяло, че 3 жалбоподателят е извършил две нарушения. В случая се твърди само едно нарушение – издаване на документ, а именно изготвения и подписан от жалбоподателя карнет-опис от 22.02.2021 г., удостоверяващ извършеното от него маркиране на подлежащите за сеч дървета със синя и оранжева боя, вместо само с един цвят боя, което е в противоречие с предвиденото в чл. 66, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии..

Не намира опора в закона тезата на пълномощника на жалбоподателя за нарушено право на защита поради неспазване на чл. 43, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН.

Според предписанието на тази разпоредба при връчване на акта нарушителят се уведомява за възможността в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение. Тази правна норма е допълнена със ЗИДЗАНН, в сила от 24.12.2021 г., докато АУАН е съставен на 02.07.2021 г., а обжалваното НП е издадено на 17.12.2021 г. т.е. когато цитираната редакция на сочената правна норма не е влязла в сила и съответно не е произвеждала правно действие.

Неоснователно е и възражението за неспазването на срока по чл. 52, ал.

1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба АНО трябва да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й.

Неспазването на този срок не е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Срокът за произнасяне, посочен в тази разпоредба е инструктивен. В този смисъл са Решение № 947 от 14.10.2013 г. по к.а.н.д. № 794/2013 г. и Решение № 349 от 27.04.2017 г. по к.а.н.д. № 166/2017 г. на Административен съд София – област. При издаване на НП е спазен преклузивният срок, предвиден в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях, се потвърждават от събраните и относими доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 66, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото където е извършено, както и всички обстоятелствата, при които е извършено.

В качеството му на лице по чл. 235 от ЗГ, на 22.02.2021 г., П. е издал карнетопис, в който е вписал, че предвидените за сеч дървета в отдел 183, подотдел „к“, попадащ в землището на с. Лакатник, община Своге, общинска горска територия, по издадено позволително за сеч № 0602893/22.02.2021 г. за извеждане на принудителна сеч, е маркирал със синя и оранжева боя, вместо с един цвят боя, като по този начин е нарушил чл. 66, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съответно е ангажирана отговорността му по чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ. Съдът счита, че жалбоподателя не е нарушил чл. 9а от Наредбата, тъй като липсват твърдения да не е спазил реда и условията определени в заповед за определяне на даден образец. По изложените съображения и на основание чл.

63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, НП подлежи на отмяна в тази му част.

Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите.

Размерът на наложената глоба е в минималния предвиден от закона, като според съда е правилно индивидуализиран.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения, опорочаващи издаденото наказателно постановление.

Наказващият орган, осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетентност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз 5 основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Т. П. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 66, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. От субективна страна деянието е извършено виновно.

В открито съдебно заседание се настоява, че НП се обжалва изцяло.

Според съда за Т. П. липсва правен интерес да обжалва НП по т. II, с която е отнета в полза на държавата дървесината, поради което в тази си част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото, в тази му част, да се прекрати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 552 от 17.12.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите София, с което на Т. П. П., ЕГН **********, с адрес: -....., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, пр.

3 от ЗГ, във връзка с чл. 66, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, като го ОТМЕНЯ само в частта му, с която е прието, че Т. П. П. е нарушил и чл.

9а от посочената наредба.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от Т. П. П., ЕГН **********, с адрес: ..., срещу Наказателно постановление № 552 от 17.12.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите София, в частта му по т. II, с която се отнемат вещи в полза на държавата.