Решение № 226 от 06.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. В., 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20261320200332 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по подадена в срок жалба от Е. Е. Д. от гр.В., бул.

„М.Л.“ №26, ет2, ап.20 , против

Наказателно постановление

№

8478/19.12.2023г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура” София”, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв./1534/€, на основание чл.53, ал.1, т.2, предлож. второ от Закона за пътищата, във вр. с извършено нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. “а“ от същия закон, във вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозираната пред Съда жалба са направени доказателствени искания, които са приети за основателни , като освен това се излагат и съображения навеждащи за необоснованост и незаконосъобразност на процесното НП. Развива се и теза за липсата на съставомерност на нарушението. В крайна сметка се иска от съда да отмени НП.

Представител на ответната страна не се явява в с.з.

От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 30.11.2023г., около 09.30ч. на път І-1 , км. 14+400 в посока на движение гр. М.-гр.В., на отбивна площадка след бензиностанция „П.“ , свид.

Н. М. А. спрял за проверка товарен автомобил „Ф.” с рег. № СВ ****ТА превозващ ломен камък и управляван от жалбоподателя. А. извършил измерване на масата на автомобила с помощта на електронна везна DFW-KR, при което установил, че масата от натоварването на ос на двойната 1 задвижваща ос на МПС била 30165кг. при максимално допустимо натоварване от 19т. и надвишавала допустимите стойности определени с Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, които за такъв вид МПС били 19 000кг. допустимо натоварване на оста, като превишението било с 11 165кг. А. приел, че е налице извършено административно нарушение и съставил АУАН, който бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП с което на Маринов било наложено посоченото по- горе административно наказание.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства- административно-наказателната преписка, показанията на свидетеля А., както и приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства – заявление за проверка от БИМ по отношение годността на контролната везна, писмена справка от БИМ относно предоставянето на информация на контролната везна. Съдът даде вяра на приобщените писмени доказателства, като освен това кредитира изцяло и показанията на актосъставителя А., като ги възприе за обективни, безпристрастни, логически-обосновани и не на последно място имащи пряко значение за изясняването на фактическите положения, относими към предмета на доказване по делото.

В конкретния случай Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не можа да ангажира доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната, напротив- същата се подкрепя от показанията на разпитания в хода на делото актосъставител и приложените писмени доказателства. От последните е видно, че по време на извършената проверка жалбоподателят Маринов е управлявал МПС, което към момента на проверката било с маса, надвишаваща допустимата.

Съдът не споделя тезата на защитникът на жалбоподателя, че не били събрани достатъчно д-ва по отношение наличието на извършеното административно нарушение, тъй като такива са приложени по делото, като самият факт на извършването му се установява безспорно от приложените по делото и обсъдени по-горе от Съда писмени и гласни доказателства. Освен това по негово искане по делото са приобщени и доказателства, установяващи по безспорен начин техническото състояние на средството послужило за 2 установяване на нарушението - електронна везна DFW-KR.

От изложеното до момента Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение за което е санкциониран от административно-наказващия орган.

От обективна страна на 30.11.2023г., около 09.30ч. на път І-1 , км.

14+400 в посока на движение гр. М.-гр.В., на отбивна площадка след бензиностанция „П.“ , жалб. Д. управлявал товарен автомобил „Ф.” с рег. № СВ ****ТА превозващ ломен камък с маса от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС от 30165кг. при максимално допустимо натоварване от 19т. и надвишавала допустимите стойности определени с Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, които за такъв вид МПС били 19 000кг. допустимо натоварване на оста, като превишението било с 11 165кг.

От субективна страна деянието е извършено виновно.

Съгласно санкционната норма на чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата се предвижда наказание – глоба от 1000лв. до 5000лв.

В случая Съдът счита, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на жалбоподателя описано в обстоятелствената част на наказателното постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Съдът обаче намира, че наложеното наказание над средния предвиден за такъв вид нарушения е прекомерно тежко и несъобразено с целите на наказанието регламентирани в чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Освен това Съдът намери така наложеното наказание и за несъответстващо на характера и вида на извършеното административно нарушение, нито пък на настъпилите обществено-опасни последици, като освен това АНО не е изложил достатъчно обосновани съображения, нито пък е представил доказателства, обуславящи необходимостта от налагането на такова наказание. Именно поради горното, настоящият съдебен състав счита, че така наложеното наказание следва да бъде редуцирано около предвидения среден размер, като налагането на едва такава санкция би обезпечила напълно целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 8478/19.12.2023г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при

Агенция „Пътна инфраструктура” София”, с което на жалбоподателя Е. Е. Д. от гр.В., бул. „М.Л.“ №26, ет2, ап.20 , е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв./1534/€, на основание чл.53, ал.1, т.2, предлож. второ от Закона за пътищата, във вр. с извършено нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. “а“ от същия закон, във вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като съдът НАМАЛЯВА този размер на 1200€ /2347/ лв.

3

Потвърждава НП в останалата му част.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4