Определение № 576 от 31.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Варна, 31.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500441 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частни жалби на процесуаните представители на ответниците по гр.д. № 244/22г. на ОС-Варна (от адв. С. Н. от АК-Варна, процесуален представител на С. А. А. и адв. Т. Т. от АК-Варна, процесуален представител на Г. В. А.), насочени против определение № 3612/21.09.23г., с което са били оставени без уважение молбите им за допълване в частта за разноските на постановеното по делото прекратително определение № 3275/24.08.23г. Двете частни жалби имат идентично съдържание и в същите е изложено, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не е съобразено с установената от ВКС съдебна практика. Цитирана е такава, според която не се дължат разноски на ответника при прекратяване на делото поради предприето от ищеца оттегляне/отказ от иска, когато това е станало поради новонастъпили след предявяване на иска и независещи от ищеца обстоятелства, а само поради извънпроцесуалното поведение на ответника (напр. действия, с които се погасява заявеното от ищеца спорно материално право). Освен това се сочи, че по делото е бил представен договор за правна защита, според който е оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Престиран е бил труд от адвоката за запознаване с материалите по делото, което се характеризира с фактическа и правна сложност и голям обем на доказателствения материал, което е отнело значително време за запознаване, проверка и оспорване чрез изготвен отговор на исковата молба и процесуално представителство на страната. Претендира се отмяна на определението и уважаване на молбата на всеки от адвокатите за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В указания срок е бил депозиран отговор на частните жалби от 1 насрещната страна КОНПИ (с предишно наименование КПКОНПИ), гр.

София чрез надлежен процесуален представител, с който същите са оспорени като неоснователни. Изтъква се, че в съдебната практика (определение № 843/17.11.14г. по ч.гр.д. № 6176/14г., ІV г.о. и други от по-ранна дата) се приема, че когато отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяването му, когато ищецът се е отказал веднага след това, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника; разноски не се дължат от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. Поради това при прекратяване на производството, съдът следва да установи причината за това прекратяване и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска, за да определи отговорността за разноските, извършени от страните. Посочено е, че проверката за установяване на незаконно придобито имущество не започва произволно, а на законното основание, предвидено в чл. 108 от ЗПКОНПИ – надлежно уведомяване от прокуратурата за привличането на лицето като обвиняем за престъпление, посочено в хипотезата на посочената норма. В настоящия случай са били налице предпоставките за образуване на производството по ЗПКОНПИ против ответниците. Сочи се още, че отказът от иска по конкретното дело е бил обоснован с постановяването на ТР № 4/21г. от 18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС. Поради това се поддържа, че с извънпроцесуалното си поведение ответницата С. А. е станала причина за завеждане на делото, поради което и на ответниците не се следват разноски. Освен това е допълнено, че на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатът има право на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ, но само когато насрещната страна е осъдена за разноски. Евентуално се сочи, че ако молбите за присъждане на възнаграждения се приемат за основателни, то се релевира възражение за прекомерност на предявения в молбите адвокатски хонорари, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Отделно от това, след подаване на отговорите на исковата молба с общо въведени възражения против предявения иск, не са извършени процесуални действия. Поради това и при евентуално присъждане на адвокатско възнаграждение, то същото следва да е в минимално определения по Наредба № 1 на ВАдв.С размер.

Частните жалби са подадени в срок, изхождат от субекти с правен интерес от обжалването и при удовлетворяване изискванията за тяхната редовност, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано на 02.02.22 г. по искова молба на КПКОНПИ, гр. София срещу С. А. А. и Г. В. А. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща обща стойност от 124 832.58 лв., както следва: от ответницата С. А. А. да се отнеме: сумата в размер на 22 450 лв. представляваща лични вноски по банкова сметка с № *** в „Банка ДСК“ 2

АД, от получени суми от трети лица през 2014 г., 2015 г. и 2016г. от двамата ответници С. А. А. и Г. В. А. да се отнеме : сумата в размер на 48 520.79 лв., представляваща получени суми от трети лица през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016г., непреобразувани в друго имущество. от ответника Г. В. А. да се отнеме : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 4 297 кв.м. , заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1, на един етаж, еднофамилна със застроена площ от 83 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.2, със застроена площ от 82 кв.м. на един етаж и гараж с идентификатор ***.3, със застроена площ от 25 кв.м. на един етаж, с посочена от Комисията стойност от 30 000 лв.; лек автомобил марка „***“, модел ***, с peг. № ***, с посочена от Комисията стойност от 1 000 лв.; товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, с посочена от Комисията стойност от 2 000 лв.; товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, с посочена от Комисията стойност от 5 000 лв.; сумата в размер на 5 319.86 лв., представляваща получени суми от трети лица през 2018г. и 2019г., непреобразувани в друго имущество; сумата в размер на 9 000 лв. представляваща лични вноски през 2018 г. по банкова сметка с № *** в „Банка ДСК“ АД и сумата в размер на 1 541.93 лв., представляваща погасителни вноски по кредит със средства от получени суми от трети лица.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са били депозирани отделни, но идентични по своята съдържателност на направените оспорвания и възражения, отговори на исковата молба, като всеки от ответниците е бил представляван от упълномощения от него адв. С. Н. (пълномощни от 07.04.22г. – л. 136 и л. 141). В отговорите не са били отправени искания за събиране на доказателства, но е било отправено искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Първото проведено по делото открито с.з. е било на 16.11.22г., в което като представител на всеки от двамата ответници, наред с адв. С. Н., е участвал и упълномощения от тях на 15.11.22г. адв. Т. Т. от АКВарна (л. 156). По искане на ищеца са били назначени две експертизи (САТЕ и СТЕ) и делото е било отложено за 08.02.23г., на която дата е проведено второто с.з. и са приети заключенията на тези експертизи. В съдебното заседание са участвали двамата процесуални представители на ответниците.

Производството по делото е било отложено за изслушване заключението на назначената СИЕ за 03.05.23г., но поради неизготвяне на заключението, делото е било отложено за 13.09.23г.

3

Междувременно с молба от 22.08.23г. КПКОНПИ чрез процесуалния си представител и въз основа на взето на 16.08.23г. решение, е направила изявление за отказ от иска. С определение № 3275/24.08.23г. съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 от ГПК.

В срока за обжалването на прекратителното определение са били депозирани от адв. С. Н. (като процесуален представител, защитаващ С. А. ) и от адв. Т. Т. (като процесуален представител, защитаващ Г. А.) молби за допълването му в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на съответния ответник, в двоен размер спрямо минималния по Наредба № 1 на ВАдвС, предвид фактическата и правна сложност на делото. Към всяка от молбите е представен договор от 08.02.23г. за правна защита и съдействие, в който съответният адвокат е отбелязал, че оказва безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв.

На молбите по чл. 248, ал. 1 от ГПК е бил подаден отговор от КПКОНПИ, в който неоснователността на исканията е обосновано със съображенията, изложени и в настоящия отговор на подадените частни жалби.

Настоящият състав на съда намира, че при липсата на специални правила в ЗПКОНПИ (с променено заглавие на закона, съобразно изменението му, публикувано в ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023г. на ЗОНПИ) относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на делото (налице са процесуални правила, касаещи други хипотези на разпределение на разноските – чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 и ал.

5), приложима по силата на чл. 159 от ЗОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал.

4 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При уреждане на отговорността за разноски законът не прави разлика и от гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална или настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, без оглед поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца (в този смисъл изцяло Определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2014 г., I г. о., ГК).

В отговор на възраженията на ищеца (ответник по частните жалби) следва да се посочи, че дори и да се приеме, съобразно определение № 843/17.11.14г. по ч.гр.д. № 6176/14г., ІV г.о. на ВКС, че и в хипотезата на чл.

4

78, ал. 4 от ГПК трябва да се изследва поведението на ответника, прилагайки по аналогия нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК (дали ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска), то в конкретната хипотеза не е налице такова поведение. Налице е несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване, извършено от КПКОНПИ (подкрепяно и от противоречива във времето съдебна практика), при която се е стигнало до предявяване на иска. Поради това е без значение за задължението за понасяне от ищеца на извършени от ответника разноски, че в по-късен момент съдебната практика по приложението на закона е била уеднаквена чрез постановяването на задължителен за съдилищата тълкувателен съдебен акт, което е мотивирало ищеца да десезира съда. Изясняването на точния смисъл на закона и даването на указания относно начина на неговото прилагане чрез тълкувателен акт на ВКС, не е изменение на самия закон, за да бъде приравнено на наличието на обстоятелства, които са новонастъпили и освобождаващи ищеца от задължението за заплащане на разноски на ответника.

В хипотезата на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника, адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката за действително положените усилия и съдът го определя съобразно действащата към момента на постановяването на съдебния акт за разноските актуална материалноправна уредба. Това е така, защото с възлагането, съответно поемането на адвокатската защита, клиентът и адвоката са уговорили, че осъществяваната правна защита и съдействие ще се осъществява безплатно.