Решение № 112 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100510161 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 84256/04.08.2023 г., подадена от длъжника в изпълнителното производство, „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, срещу Постановление от 03.05.2023г. по изпълнително дело № 20238510401021 при ЧСИ М.П., № 851, с което е отказано да се намали таксата по т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ. Отменена е приетата за събиране такса в размер на 5,91 лева.

Взискателят не е подал възражение в предвидения по чл. 436, ал. 2 ГПК срок.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ М.П., с което е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба. Счита, че таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ е дължима от длъжника, независимо, че уведомлението, във връзка с което е начислена, е изпратено по електронна поща, а не чрез пощенски оператор, доколкото самият длъжник е пожелал кореспонденцията с него да бъде осъществяване чрез електронен адрес и предвид обстоятелството, че използваните от съдебния изпълнител електронни съобщителни услуги се платени. Дължимостта на начислената в размер на 24 лв. с ДДС такса по т. 31 от Тарифата обосновава с допълнителните разходи за канцеларски материали и копирни услуги, съпровождащи поддържането на служебен архив. Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 6, а разгледана по същество е основателна.

Производството по изпълнително дело № 20238510401021 при ЧСИ М.П., № 851 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.03.22 г. по гр.д. № 56889/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, за сумата от 300 лева, представляваща съдебни разноски.

1

Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на 23.03.2023 г. като същия подава възражение в срок срещу разноските в изпълнителното производство, а именно начислените такси по т. 31, както и за таксата за издаване на изпълнителен лист и банковата комисионна за извършения паричен превод за плащането й. Сочи, че останалите задължения по изпълнителното дело са заплатени. Допълнително ЧСИ-то е приел е за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за изпращане на самото уведомление.

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Съгласно Тарифата за такса и разноски към ЗЧСИ съдебният изпълнител начислява такса за извършваните от него действия, свързани с воденото на изпълнителното дело.

Определянето на вида и броя на дължимите такси не е произволна дейност, а е ограничено до конкретно извършените от съдебния изпълнител действия и единствено доколкото в тарифата е предвидено начисляването на съответната такса. Т.е. дължимостта на таксите /явяващи се възнаграждение за съдебния изпълнител/ и техният точен размер са определени по нормотворчески път, като такива са предвидени не за всяко фактическо действие, извършвано от съдебния изпълнител, а само за онези, които законодателят е счел за необходимо да бъдат овъзмездявани.

С оглед на това, не може да се възприеме поддържаната от съдебния изпълнител теза, че приетата за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ е дължима от длъжника и в случай, че книжата до него са изпратени по електронна поща.

Съгласно Тарифата, таксата в размер на 10 лв. /12 лв. с ДДС/ се начислява единствено при изпращане на по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, като изразът по пощата следва да се разбира „чрез пощенски оператор съгласно Закона за пощенските услуги“. Предвидената в посочения размер такса цели да възмезди съдебния изпълнител както за извършеното от него действие, така и за пощенските услуги, които се използват. В подкрепа на горния извод може да бъде посочено, че за същите действия – изпращане на книжа до страна, но съпроводени с връчване /т.е. ангажиране на призовкар/, предвидената по Тарифата такса е в двоен размер.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че по делото безспорно е установено, че уведомлението до длъжника не е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор, а по електронен път, събирането от съдебния изпълнител на такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ се явява незаконосъобразно и постановлението за разноски следва да бъде отменено в тази му част.

Относно приетата за събиране такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС:

Същата е начислена от съдебния изпълнител за покриване на "допълнителни разноски", но в материалите по изпълнителното дело липсва първичен счетоводен документ за извършване на разход в посочения размер, както изрично предвижда забележката към т.

31 в текста на Тарифата.

Макар действително дейността по воденето на служебен архив да е неизменно свързана с покриване на разходи от канцеларски характер, за да бъдат възложени същите в тежест на длъжника по делото е необходимо издаването на счетоводен документ за онагледяване на разноските както по вид, така и по размер. Доколкото не се установява тези разноски да са отразени в счетоводните регистри на съдебния изпълнител, не се дължи и тяхното възстановяване от длъжника.

Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че съдебният изпълнител неправилно е постановил отказ за намаляване на приетите за събиране от длъжника разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., което налага цялостна отмяна на обжалваното постановление в атакуваната му /и неотменена от съдебния изпълнител/ част.

2

Отговорността за разноски в гражданския процес по своята правна същност е обективна, деликтна отговорност, като целта е да се санкционира страната, която неоснователно с поведението си е инициирала исково производство. Правопораждащият фактически състав включва неоснователно предизвикан правен спор, относно определено субективно материално право, направени разноски във връзка с образуваното производство и съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.

Съдът в настоящото производство действа като контролно-отменителна инстанция, като предмет на делото е законосъобразността на атакуваните изпълнителни действия, т.е. не се решава правен спор относно претендираното или отричаното субективно материално право.

Следователно нормата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба, вх. № 84256/04.08.2023 г., подадена от длъжника в изпълнителното производство, „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, Постановление № 29475 от 03.05.2023 г. по изпълнително дело 20238510401021 при ЧСИ М.П., № 851 в частта в която е отказано да се намали таксата по чл. 4 ТТРЗЧСИ в тежест на длъжника в размер на 12 лева с ДДС, както и в частта с която е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3