Решение № 2315 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2315 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110174777 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, доуточнена с молба с вх. № 21579/22.01.2025 г. и с молба с вх. № 315100/29.09.2025 г. срещу Ю. И. О., с ЕГН: ********** и А. Ю. И., с ЕГН:

**********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в лично качество в условията на РАЗДЕЛНОСТ, сумата от общо 142.15 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – гараж № 1, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 523 П, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 88.48 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 19.51 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 29.11.2024 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 26.75 лева за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. и 7.41 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.01.2022 г. до 29.11.2024 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателното плащане на сумите или

О т Ю. И. О.: общо 106.61 лева, от които 66.36 лева главница за топлинна енергия и 14.63 лева – обезщетение за забава върху тази сума; 20.06 лева – главница за дялово разпределение и 5.56 лева – обезщетение за забава върху тази сума /съответни на 3/4 части от общите задължения за имота/;

От А. Ю. И.: общо 35.54 лева, от които 22.12 лева главница за топлинна 1 енергия и 4.88 лева – обезщетение за забава върху тази суми; 6.69 лева – главница за дялово разпределение и 1.85 лева – обезщетение за забава върху тази сума /съответни на 1/4 част от общите задължения за имота/.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата А. Ю. И. е постъпил отговор, в който сочи, че е заплатила претендираните от нея суми. Представя платежен документ.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Ю. И. О. чрез особен представител – адв. Андриан Б., е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват изцяло.

Сочи се, че сумите за главница за топлинна енергия не били разбити по компонентни – за сградна инсталация, отопление и подгряване на топла вода, което затруднявало защитата на ответника. Прави се възражение за давност.

Оспорва се качеството потребител на ответника като се сочи, че същият е бил лишен от собствеността върху имота още през 2014 г. – доколкото същият бил изнесен на публична продан. Поради това и ответникът не следвало да отговаря за сумите, начислени за процесния период.

Оспорва се реално да е представена услуга дялово разпределение съответни присъждане на суми за такава в тежест на ответника. Оспорват се в тази връзка договора между ФДР и СЕС и договора между ищеца и ФДР, както и протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР.

Не се оспорва предложената от ищеца квота в задълженията за имота.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени. Възразява се срещу конституирането на трето лице помагач, като ненеобходимо.

С определение № 39347/23.09.2025 г. като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.

В съдебно заседание, проведено на 27.01.2026 г., процесуалният представител на ищеца заявява, че ответницата А. Ю. И. е заплатила изцяло претендираните от нея суми. Поради това спрямо същата ищцовото дружество претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата А. Ю. И. не се явява в насроченото открито съдебно 2 заседание. Ответникът Ю. И. О. се представлява от особения си представител – адв. Андриан Б., който поддържа подадения отговор и иска цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изпраща представител. Депозира документи за дяловото разпределение през процесния период.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник.

Страните не спорят, че относно процесния имот на ответниците са начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 88.48 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; обезщетение за забава върху главницата за ТЕ в размер на 19.51 лева за периода от 15.09.2022 г. до 29.11.2024 г.; главница за услуга дялово разпределение в размер на 26.75 лева за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. и обезщетение за забава върху главницата за ДР в размер на 7.41 лева за периода от 15.01.2022 г. до 29.11.2024 г.

От страна на никого от ответниците не се излагат възражения срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна енергия.

Посочените суми кореспондират и на представеното по делото извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури. Видно от приложение два броя съобщения към фактури – от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г. – същите са издадени на името на Ю. И. О..

От нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 102, том І, рег. № 2191, нот. дело 082 от 14.12.2009 г. се установява, че следните имоти: апартамент № 15, находящ се в гр. София, ************* с площ от 129.89 кв.м .и гараж № 1, находящ се в гр. София, ************ с площ от 25.77 кв.м. са придобити по давност от Ю. И. О. и М. И. О..

Видно от удостоверение за наследници на М. И. О., с ЕГН: ********** същата е починала на 19.11.2016 г. като е оставила за свои наследници – съпруга си Ю. И. О. и дъщеря си А. Ю. И..

Ответниците не оспорват предложените от ищцовото дружество квоти в съсобствеността върху имота вкл., че не спорят, че при изповядване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 102, том І, рег. № 2191, нот. дело 082 от 14.12.2009 г. Ю. И. О. и М. И. О. са били в брак.

Видно от справка от Агенция по вписванията от партида на Ю. И. О. – към 03.09.2025 г. имотът гараж № 1, находящ се в гр. София, ************ 3 все още е съсобствен на ответника.

Между страните липсва спор, а и от представено платежно нареждане се установява, че след образуване на делото А. Ю. И. е заплатила претендираните от нея суми съответни на ¼ част от задълженията за имота.

Само от страна на ответника Ю. И. О. не са постъпвали плащания, като същият чрез особен представител възразява срещу дължимостта на сумите за дялово разпределение прави и възражение за давност, както и възражение, че не ставало ясно по делото каква част от главницата за топлинна енергия е за подгряване на битова гореща вода, каква част за отопление и каква част за сградна инсталация.

На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.

От представени от ФДР документи се установява, че в имота не е начислявана топлинна енерия за отопление или за БГВ, а само и единствено за сградна инсталация.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно размера на сумите дължими от ответника Ю. И. О..

Ответницата А. Ю. И. е погасила изцяло претендираните от нея суми – предвид изрично потвърждение на това обстоятелство от ищеца в о.с.з. по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

4

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 102, том І, рег. № 2191, нот. дело 082 от 14.12.2009 г., удостоверение за наследници на М. И. О., с ЕГН: **********, справка от Агенция по вписванията от партида на Ю. И. О. и ОУ на ищеца/ следва извод, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия, доколкото са съсобственици на процесния имот, като между тях и „ТоплофикацияСофия“ ЕАД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

Квотите в съсобствеността не се оспорват от страна на ответниците, а и същите съответстват на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗН, поради което и съдът не обсъжда същите в детайли.

За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.