Определение № 43600 от 20.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43600 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110134201 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от адв. Т. К. в качеството й на процесуален представител на „КРЕДИТО“ ООД, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Претендира се да бъде намалено присъденото адвокатското възнаграждение за осъществилия безплатно адвокатско представителство адвокат, като се съобрази направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и да се присъдят съдебни разноски на ответника съразмерно отхвърления иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна чрез адв. Д. М., в качеството му на законен представител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в който искането се оспорва като неоснователно. Според адв. М. съдът е намалил дължимото му възнаграждение и последващо намаление ще доведе до обезценка на адвокатския труд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

С постановеното Решение № 11179/11.06.2025 г. по гр.д. № 34201/2024 по описа на СРС, 88 с-в съдът е ПРИЗНАл ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Н. П., ЕГН ********** и „Кредито“ ЕООД, че клаузата на чл. 11 от сключения между тях Договор за потребителски кредит № ОL00040216 от 14.06.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПКр, 1 както и че . клаузата на чл. 26 от сключения между тях Договор за потребителски кредит № ОL00040216 от 14.06.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК, същевременно е ОТХВЪРЛен предявеният от С. Н. П., ЕГН ********** срещу „Кредито“ ЕООДиск за заплащане на сумата от 1 362, 79 лв., представляваща сбор от платените без основание по Договор за потребителски кредит № ОL00040216 от 14.06.2021 г. такса за експресно разглеждане – 493, 89 лв. и неустойка – 868, 90 лв.

За да се произнесе по осъдителния иск съдът е установил, че в хода на делото /на 25.02.2025 г./ ответникът е заплатил на ищеца сумата от 540, 36 лв., като 536, 05 лв. от нея, представляват платени от ищцата и отнесени от ответника суми за погасяване на таксата на експресно разглеждане на кредита и за неустойката.

Според настоящия състав няма основание за допълнително намаление на присъдения адвокатски хонорар на адв. М.. Действително на съда е служебно известно, че той е процесуален представител по множество дела за потребителски кредити и представлява множество заематели по дела с идентични предмети. Изложеното обаче не може априори да служи като основание за намаляване на възнаграждението на адв. М.. Съгласно постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по С-438/2022 г. посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, но при всички случаи когато се произнася по претенциите за разноски съдът следва да съобразява, както правната и фактическа сложност на делото, така и обстоятелството, че адвокатите са самоосигуряващи се лица, които имат право на достойно възнаграждение за техния труд.

Делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Съдът извърши служебна проверка в ЕИСС и установи, че между същите страни е налице само още едно дело, освен настоящото, поради което и липсва съмнение, че делото се използва с недобросъвестни цели за генериране на съдебни разноски и адвокатски хонорари в полза на осъществилия безплатно представителство адвокат, което би дало на съда основание да присъди възнаграждение в по-нисък размер. Сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение според настоящия състав отчита вида и броя на предявените искове, както и правната и фактическа сложност на делото, а освен това съдът дължи съобразяване на твърдението на адвоката, че е регистриран по ДДС. Обстоятелството, че адв. М. защитава интересите на множество ищци – заематели по договори за потребителски кредит и е процесуален представител по множество дела, не може само по себе си да мотивира съда да му присъди възнаграждение в по-нисък размер.

Съдът намира искането на ответника за присъждане на разноски за неоснователно. По делото са уважени установителни искове за нищожност на договорни клаузи и е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, като отговорността за разноски е разпределена само въз основа на уважените искове. На първо място следва да се подчертае отново, че ответникът в хода на делото е погасил сумите по осъдителния иск, следователно и е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски - Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. Освен това както е прието в Решение от 2

16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, правна уредба, предвиждаща заплащането на разноски от потребителя при частично уважен иск, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл и формираната практика на ВКС- определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о., определение № 366/16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. на ВКС, I т.о./. Ето защо и след като е признал част от договорните клаузи за нищожни и е отхвърлил претенцията за възстановяване на недължимо платени суми въз основа на извършено в хода на делото плащане, съдът намира, че не следва да присъжда разноски на ответника.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 244171/14.07.2025 г., подадена от адв. Т. К. в качеството й на процесуален представител на „КРЕДИТО“ ООД за изменение на Решение № 11179/11.06.2025 г. по гр.д. № 34201/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3