Решение № 1 от 05.01.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Добрич , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева

Секретар:

Румяна И. Радева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20203200500668 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „***” ЕАД - гр.София, чрез упълномощения юрисконсулт, срещу решение №32/27.02.2020г. по гр.д.№238/2019г. на Балчишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д.Х.А.-Д. и М. К. Д., двамата с адрес в гр.Б., искове за установяване съществуването на солидарните задължения на ответниците към ищеца, за които по ч.гр.д.

№660/2018г. на БРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 17 262.04 лева - неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2017г. до 21.07.2023г., обявени за предсрочно изискуеми; сумата 1 530.15 лева лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и предявените в евентуалност искове за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца 17 262.04 лева - неизплатена главница от неплатените месечни 1 погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2017г. до 21.07.2023г., сумата 1 530.15 лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. На първо място в жалбата се съдържат подробни доводи в подкрепа на становище, че договорът, от който произтичат спорните задължения на насрещната страна, е съобразен с правната норма към момента на сключването му, не е нищожен и има правопораждащ ефект. На следващо място в жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че цедирането на вземанията на кредитора по договора в полза на въззивника – цесионер, както и обявената предсрочна изискуемост на вземането не са съобщени на длъжниците.

Поддържат се съображения за допустимо и надлежно съобщаване на цесията и предсрочната изискуемост, извършено от въззивника – цесионер преди образуване на заповедното производство чрез ЧСИ и после - с връчване на исковата молба на особения представител по чл.47 ал.6 от ГПК на ответниците. Подкрепено с цитирана от въззивника практика на касационния съд, се поддържа становище, че недобросъвестното поведение на длъжника, възпрепятствало възможността фактически и лично да му бъде съобщена цесията и обявената предсрочна изискуемост, не следва да е в тежест положилия усилия за неговото откриване кредитор. По тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и удовлетворяване на предявените искове по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията на въззивника, а в условията на евентуалност - на осъдителните искове.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание особеният представител на въззиваемите оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Д.Х.А.-Д. и М. К. Д. искове 2 по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответниците, за които по ч.гр.д.№660/2018г. на БРС е издадена заповед №442/20.09.2018г. за изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 17 262.04 лева – солидарно дължима главница от неплатени месечни вноски за периода 21.11.2017г. - 21.07.2023г. по договор за потребителски кредит №1226709/08.08.2013г., сключен между кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД и Д.Х.А.-Д., като кредитополучател, при поръчителството на М. К. Д.; сумата 1 530.15 лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.11.2017г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й погасяване. При приемане на ненастъпила преди предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК предсрочна изискуемост на кредита, са предявени евентуални осъдителни искове за изпълнение на същите задължения.

Претенциите са обосновани с твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№660/2018г. на БРС и издадена в полза на заявителя ищец на заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парични задължения, произтичащи от облигационни отношения, породени от договор за потребителски кредит №1226709/08.08.2013г. между кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, кредитополучател Д.Х.А.-Д. и поръчител М. К.

Д.; вземанията на кредитора по посочения договор били цедирани на ищеца с договор от 19.05.2017. С договора за потребителски кредит, сключен при общи условия, на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 20 000 лева, при 600 лева комисионна /такса за разглеждане на кредита/ и застраховка със застрахователна премия в размер на 2 775 лева, при фиксирана възнаградителна лихва от 14.99%. Предоставеният кредит, ведно с таксата, застрахователната премия и възнаградителната лихва, общо всичко в размер на 45 240 лева, кредитополучателят са задължил да заплати на кредитора на 120 месечни вноски, първата с падеж на 21.08.2013г., а последната с падеж на 21.07.2023г. За забава на плащанията на главницата кредитополучателят се задължил да плати на кредитора обезщетение в размер на законната лихва. Поръчителят се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора. Платената по договора сума била в размер на 13 343.58 лева, с които било погасено вземане за 3 възнаградителна лихва от 8 377.93 лева, вземане за главница от 4 922.09 лева и лихва за забава от 43.56 лева. Плащания на месечните вноски с падеж на 21.11.2017г. и следващите не било извършвано, следствие което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост било връчено на длъжниците чрез частен съдебен изпълнител преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение.

Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК на ответниците е оспорил исковете като неоснователни. Възразил е за недействителност на договора за кредит поради неизпълнение на чл.11 ал.2 от ЗПК, изискващ всяка страница от общите условия, съставляващи неразделна част от договора, да бъде подписана от страните по него. Възразил е и за неизвършено надлежно съобщаване на длъжниците за цесията и за обявената предсрочна изискуемост на кредита.

Установено е по делото , че между „УниКредит Кънсюмър

Файненсинг"ЕАД - кредитор, Д.Х.Д. -кредитополучател и М. К. Д. поръчител е сключен д о г о в о р за потребителски кредит

№1226709/08.08.2013г. за сумата от 23 375.60 лева /20 000лева чиста стойност на кредита, 600лева такса за разглеждане на кредита и 2 775.60 лева застрахователна премия/, със задължение за връщане до 21.07.2023г., н а 120 месечни вноски по приложен към договора погасителен план, всяка с падеж на 21-во число от съответния месец; уговорена е фиксирана възнаградителна лихва от 14.99%. Не е спорно, че кредитът е усвоен от кредитополучателя, както и, че не са извършвани плащания на вноските за главницата с падеж 21.11.2017г. и следващите по погасителния план. Договорът е сключен при общи условия, които са приложени към него, но не са подписани от страните.

Съгласно чл.16 ал.1 от общите условия за забава в плащанията на дължимите по договора суми длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва, а съгласно чл.16 ал.2 б."а" от същите при непогасяване на две последователни месечни вноски кредиторът има право да обяви всички вземания по договора за предсрочно изискуеми. Да н н и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД няма.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.

4 кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД – цедент се задължил чрез отделни договори за цесия да прехвърля възмездно на „***”ЕАД цесионер портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, индивидуализирани в приложение към съответния отделен договор. Така, с договор от 19.05.2017г. и Приложение №1 към него кредиторът "УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ Е А Д вземанията си от ответниците по процесния договор за потребителски кредит, включващи към датата на прехвърлянето 18 576.53 лева остатък от главница та. Цесията е потвърдена от цедента, който е и упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за нея. Уведомления за цесията и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са изпратени на ответниците от цесионера „***”ЕАД. Уведомленията са изпратени на посочения от ответниците в договора за кредит адрес за кореспонденция, чрез ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС; длъжниците не са намерени на адреса и на 08.05.2018г. е поставено уведомление в двуседмичен срок да се явят в канцеларията на съдебния изпълнител за получаване на книжата, което те не са сторили.

Съгласно разпоредбите на чл. 99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да уведоми за цесията длъжника, за когото тя има действие от деня, в който му е съобщена. Допустимо е цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването и в случая това е налице. Уведомителното писмо е връчено на ответниц и т е – длъжници по възлагане от частен съдебен изпълнител по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ при прилагане на правилата по чл.37 – 58 от ГПК. Верно е, че длъжниците реално фактически не са получили уведомленията, но то е последица от тяхното поведение /напуснали са адреса, който са съобщили при сключване на договора и не са уведомили кредитора за новия си адрес/, за което кредиторът, положил необходимите усилия да им връчи уведомленията на известния му адрес, не следва да носи негативите от недобросъвестното поведение на длъжниците. По силата на законовата фикция и по правилото на чл.47 ал.5 от ГПК следва да се приеме, че връчването, респ. уведомяването на длъжниците за цесията е осъществено на 22.06.2018г. Отделно, че длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, а такива възражения в случая 5 липсват. Следователно ищецът е доказал материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на договор за цесия, за който длъжниците са надлежно уведомени. Така също, съобразно изложеното погоре, на 22.06.2018г. /чрез връчване при условията на чл.47 ал.5 от ГПК/ до длъжниците е достигнало и инкорпорираното в уведомителното писмо изявление на ищеца в качеството му на кредитор /не като пълномощник на стария кредитор/ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Или обявяването на кредита за предсрочно изискуем е извършено преди депозиране на 02.08.2018г. на заявлението по чл.410 от ГПК и от 22.06.2018г., когато до длъжниците е достигн а л о на волеизявлението на кредитора, неплатеният остатък от заема е изискуем, като за кредитора е възникнала възможността да иска плащането му от длъжниците – кредитополучател и поръчител.

Източник на вземанията е договор за потребителски кредит, попадащ в приложното поле на ЗЗД и ЗПК, сключен при общи условия, неразделна част от който е погасителен план, в който подробно са описани падежите на дължимите вноски. Договорът е сключен преди въвеждането на изискването по чл.11 ал.2 от ЗПК /в сила от 23.07.2014г./ и не е недействителен по чл.22 от ЗПК. Възражението в този смисъл на ответниците е неоснователно и те дължат изпълнение по договора.

При положение, че редовното погасяване на кредита е преустановено от 21.11.2017г, когато не е платена вноската с падеж на тази дата, както не са платени и следващите по погасителния план, налице са предпоставките по чл.16 ал.2 б."а" от общите условия кредиторът да обяви кредита за предсрочно изискуем, волеизявлението му за което е достигнало до длъжниците, както се посочи по-горе.