Определение № 2223 от 09.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2223 гр. София, 09.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20248002900499 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. срещу решение № 276 от 10.10.2023 г., постановено по в.т.д. № 700/2022 г. на Варненски апелативен съд, ІІ с-в, в следните му части : 1.) с която е обезсилено решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д.

№1593/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Д. искове за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Агробулс“ ООД (н) на договор за покупко-продажба от 15.12.2017 г., по силата на който „Начало 2019“ ЕООД (предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД), е продало на „Полигрейн БГ“ ЕООД трактор „John Deere“, модел 9630Т за сумата 4 000 лв., предявени на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, а в условията на евентуалност по чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ и по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и е прекратено производството в тази му част; 2.) с която се потвърждава решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д. № 1593/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за връщане в масата на несъстоятелността на придобитата по силата на недействителната сделка, движима вещ - трактор „John Deere“, предявен на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че предявените главен и евентуални искове за обявяване недействителността на договора от 15.12.2017 г. са недопустими. Позовавайки се на сходството между исковете по чл. 135 ЗЗД и чл. 647 ТЗ (след измененията в ТЗ от 2013 г.), както и на задължителната практика на ВКС, формирана с т. 3 на ТР № 1

2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът подчертава, че по отношение на кредиторите недействителни са не само първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и последващите разпоредителни сделки, които ги увреждат, като пътя на защита е с допустимите искове съответно по чл. 135 ЗЗД, респ. по чл. 647 ТЗ. В жалбата се излагат доводи, че както първата сделка, обективирана в допълнителното споразумение към договора за лизинг от 12.05.2015 г., така и последващата прехвърлителна сделка на процесния трактор от 15.12.2017 г., увреждат кредиторите на масата на несъстоятелността на „Агробулс“ ООД (н). Според касатора, макар правото по договора за финансов лизинг е да бъде придобита собствеността върху вещта, а по вторият договор да се прехвърля собствеността, в случая меродавно за основателността на иска по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ е обстоятелството, че предметът на правата по двата иска (правото да бъде придобита собствеността срещу изплатените вноски, както и самото право на придобиване на собственост) и по двете сделки е един и същ. Твърди се, че от доказателствата по делото не се установява плащане на цената от 4 000 лв. от страна на купувача „Полигрейн БГ“ ЕООД, което обуславя безвъзмездност на договора по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ.

В касационната жалба се излагат също съображения за основателност на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Сочи се, че дори да се приеме, че сделката е възмездна, от заключенията по извършените съдебно-оценителни експертизи се установява, че даденото по договора от 15.12.2017 г. значително надхвърля по стойност полученото, тъй като стойността на трактора към датата на продажбата е повече от два пъти над сумата, която „Полигрейн БГ“ ЕООД е заплатило от името на „Полигрейн“ ЕООД по договора за лизинг. Отделно се поддържа основателност на евентуалния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ като се акцентира, че е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, както и че страните по оспорваните сделки са свързани лица по смисъла на nap. 1 от ДР на ТЗ, което презюмира знание за увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл. 55,, ал. 1, т. 3 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на придобитата по силата на недействителната сделка, движима вещ - трактор „John Deere“, касаторът твърди, че същият следва да бъде уважен доколкото е основателен обуславящия иск за обявяване недействителността на договора за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 15.12.2017 г. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части. Формулирани са следните два процесуалноправни въпроса:

2

1. „ Допустими ли са искове по чл. 647 ТЗ по отношение на последващи разпоредителни сделки, извършени от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си?“. Твърди се, че въпросът е решен от въззивната инстанция в противоречие с постановките в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 50080/05.10.2023 г. по т.д. № 984/2022 г., I т. о., решение № 56/01.08.2018 г. по т.д.

№ 1538/2017 г. на I т.о., решение № 11/27.02.2020 г. по т.д. № 2529/2018 г. на I т.о., решение № 72/13.04.2016 г. по гр.д. № 3582/2015 г. на III г.о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г. на IV г.о. и др.

2. „Налице ли е правен интерес за кредитора на несъстоятелността, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакува с иск по чл.647 ТЗ във вр. чл.

135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник?. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 50080/05.10.2023 г. по т.д. № 984/2022 г., I т.о., решение № 56/01.08.2018 г. по т.д. № 1538/2017 г. на I т.о. и решение № 11/27.02.2020 г. по т.д. № 2529/2018 г. на I т.о., В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на касационната жалба от „Агробулс“ ООД (н), „ОТП Лизинг“ ЕООД и „Полигрейн БГ“ ЕООД. В отговора на „Агробулс“ ООД (н), подаден чрез особения представител на дружеството адв. М. П., се поддържа, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че въззивното решение не противоречи на постановките в т. 3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС като се акцентира върху факта, че „Агробулс“ ООД (н) не е придобивало и не е притежавало в патримониума си процесния трактор, а единствено го е ползвало по договора за лизинг.

В отговора на „ОТП Лизинг“ ЕООД се сочи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д.

№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ответното дружество не оспорва правния интерес за кредитора на несъстоятелността да атакува по реда на чл. 647 ТЗ последващите сделки, но само в случай, че те имат за предмет същото имущество или имуществено право, с което длъжникът се е разпоредил при първата сделка. Подчертава се, че в случая липсва идентитет, тъй като предмет на втората атакувана сделка е правото на собственост върху лизинговата вещ, която вещ никога не е попадала в патримониума на длъжника и с която той не се е разпореждал. Излагат се съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В отговора на „Полигрейн БГ“ ЕООД се твърди, че не следва да бъде 3 допускано касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се аргументи за неотносимост за настоящия правен спор на указанията в т. 3 на ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Прави се подробна правна характеристика на договора за финансов лизинг, с която се обосновава становището, че в процесния случай не е налице хипотезата на разпореждане с имущество, принадлежало на длъжника, респективно, излязло от неговия патримониум. Сочи се, че въпросите не са решени в противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е обезсилил решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д. №1593/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Д. искове за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Агробулс“ ООД (н) на договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника, per. № 13876/15.12.2017 г., по силата на който „Начало 2019“ ЕООД (с предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД) е продало на „Полигрейн“ БГ ЕООД трактор „John Deere“, модел 9630Т за сумата 4 000 лв., предявени на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ и в условията на евентуалност на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и е прекратено производството в тази част. С въззивното решение е потвърдено решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д. № 1593/2019 год. на Варненски ОС в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, т. 3, вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на придобитата по силата на недействителната сделка, движима вещ - Трактор „John Deere“, модел 9630Т, рама № RW9630T902436, per. № В 06736.

Въззивното решение не е обжалвано от страните по делото и е влязло в сила в частта му, с която (след частична отмяна на решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д.

№1593/2019 г. на Варненски ОС), са отхвърлени предявените искове на Д. Д. по чл.

647, ал. 1, т. 2 и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Агробулс“ ООД (н.) на сделката, сключена между „Агробулс“ ООД (н.), „Начало 2019“ ЕООД (с предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД) и „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предходно наименование „Сожелиз България“ ЕООД), обективирана в допълнително споразумение № 1/15.09.2016 г. към индивидуален договор за финансов лизинг № 15787513356/12.05.2016 г за прехвърляне на правата върху Трактор „John Deere", модел 4

9630Т, и вместо това е уважен иска за обявяване недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Агробулс“ ООД (н.) на посоченото по-горе допълнително споразумение на осн. чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Въззивният състав е приел да установени по делото следните релевантни за спора обстоятелства:

- с индивидуален договор за финансов лизинг №15787513356/12.05.2016 г., „Сожелиз България" ЕООД (понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД), в качеството на лизингодател е сключило с „Агробулс“ ООД, в качеството на лизингополучател, договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят е следвало да придобие собствеността върху посочената в нареждане за покупка (прилож. В) лизингова вещ - употребяван трактор „John Deere“, модел 9630Т, рама № RW9630T902436, per. № В 06736, за сумата 164 065.04 евро без ДДС. Срокът на договора е уговорен на 30 месеца. Уговорената сума за финансиране е в размер на 120 065.05 евро, без ДДС, при остатъчна вноска в размер на 8 203.25 евро без ДДС и авансова вноска от 44 000 евро без ДДС. Към договора е изготвен и подписан погасителен план с последната погасителна вноска с падеж 05.11.2017 г.;

- на 15.09.2016 г. е подписано допълнително споразумение № 1 към сключения Договор за лизинг между „Агробулс“ ООД, „Полигрейн“ ЕООД (понастоящем „Начало 2019“ ЕООД и „ОТП Лизинг“ ЕООД, по силата на което новият лизингополучател „Полигрейн“ ЕООД, е поел със съгласието на лизингодателя, правата и задълженията на заместения лизингополучател „Агробулс“ ООД, по сключения договор за лизинг № 15787513356/12.05.2016 г. В Допълнителното споразумение страните са посочили, че към момента на сключването му заместеният лизингополучател „Агробулс“ ООД е заплатил 15 бр. падежирани лизингови вноски по договора;