Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 03.06.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1855/2021
Вид
Решение № 173
Подписан
03.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 183, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Бургас , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120201855 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „Жанел - МН” ЕООД с ЕИК:

205118036, с посочен адрес: гр. Малко Търново, ул. „Майор Вишнаев“, бл. 2, вх. 2, ет. 4, ап.

10, срещу Наказателно постановление № 534034-F563766/09.02.2021 г. , издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.

185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че фактите, отразени в АУАН и в протокола за проверката не са верни. Застъпва се, че контролните органи са направили покупката тенденциозно, за да се стигне до ситуация, при която да се препятства възможността за издаване на фискален бон от продавачката. Счита се, че са налице разминавания във времето на извършване на нарушението, което според жалбоподателя го е възпрепятствало да упражни правото си на защита в пълен обем. Поддържа се, че от описанието на нарушението не става ясно, в която двете хипотези на чл. 1 на чл. 118 ЗДДС попада процесното деяние, както и че АНО е нарушил задължението си да разясни на санкционирания субект в какво е „обвинен“. Под евентуалност се иска квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща 1 представител.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Азманов, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 7 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 09.03.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 15.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.08.2020 г., около 13:22 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизала св.

Д.Ж. – инспектор по приходите, извършил проверка в търговски обект – магазин за парфюмерия и козметика, находящ се в гр. Созопол, ул. „Аполония“ № 5, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Била извършена контролна покупка от св. Ж. на стойност 22,50 лева (1 брой плажно мляко), заплатени в брой. Плащането било прието от служителя в обекта – В.Р. която предала стоката на свидетеля и му върнала ресто, но не била издадена фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Св. Ж. напуснал обекта, като след 5-6 минути се върнал обратно, легитимирал се и започнал проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Daisy Expert SX 01” с номер на фискалната памет - № 36624874.

Била разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена (фискализирана) в устройството.

За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка (л. 10 - 12), подписан от продавачката и от управителя. С протокола изрично представител на търговеца бил поканен да се яви на 10.08.2020 г. от 10.00 часа в ТД на НАП-гр. Бургас, за съставяне и връчване на АУАН. На посочената дата управителят се явил, като в негово присъствие св.

Ж. съставил АУАН с бл. № F563766, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС.

Препис от акта бил връчен на управителя, който го подписал и по посочил, че ще представи допълнителни писмени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН такива възражения не били депозирани.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 09.02.2021 г.

НП, като АНО не съзрял пороци при провеждане на производството, а също счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

2

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитания свидетел Ж., доколкото ги намира за логични, последователни и кореспондиращи с наличните писмени доказателства. Съдът не намира причина да не се довери на изложеното от този свидетел, поради което и гради вътрешното си убеждение на неговите показания.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН (с изключение на индивидуализирането на санкцията), а при издаването на акта е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена процедура, свързана с неясноти в АУАН и НП или с неправилна квалификация на деянието. Тъкмо напротив. По мнение на съда в двата процесуални документа правилно са посочени относимите норми, като не са допуснати нарушения в тази насока.

Съдът не споделя и становището на жалбоподателя, че са допуснати разминавания в часовете на извършване на нарушението в АУАН, НП и протокола от проверката.

Внимателният прочит на тези документи сочи, че коректно АНО и актосъставителят са отразили, че покупката е извършена в 13.22 часа, а легитимацията и проверката са започнали в 13.28 часа, поради което и няма каквито и да е пропуски в тази насока, още помалко такива, които да с попречили на жалбоподателя да упражни в пълнота правото си на защита.

По същество следва да се посочи следното. Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от 3 фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на закупуването на стоката касова бележка не е издадена, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 22,50 лева и след извършеното плащане в брой, фискална касова бележка за продажбата не е издадена, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП. Няма каквито и да е доказателства за тенденциозно поведение от проверяващите или за подвеждане от тяхна страна на продавачката. Тъкмо напротив – тя е приела плащането, предала е стоката и е върнала ресто.

При това положение за нея е възникнало задължение едновременно с предаването на стоката да издаде и фискален документ, но не го е сторила (както тогава, така и в достатъчно дълъг срок след това – 5-6 минути), поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.

Отговорността на търговеца е обективна, доколкото се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да съблюдава кои лица от негово име осъществяват дейността му, поради което и в случая за отговорността на жалбоподателя е ирелевантно кой точно служител не е изпълнил задълженията си да издаде фискален бон.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му 4 като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която с оглед горните факти не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният максимален размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на търговеца, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ и справедлив. Изрично в този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас.