Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1401 от 04.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6059/2025
Вид
Решение № 1401
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Герасим Ангелов Пенчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100506059 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 84177/10.03.2025 г. на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 2985/24.02.2025 г., постановено по гр. дело № 62596/2024 г. по описа на СРС, 168 състав, с което изцяло са уважени предявените от ЗАД „Армеец“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 418,65 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 33020030100628 за причинени щети на л. а. „Ауди“, модел „Кю 5“, с рег. № **** в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното плащане, както и 507,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.10.2021 г. до 23.10.2024 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.

Оспорват се фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд в частта относно приетия за установен механизъм и вината за настъпване на процесното ПТП поради извършена от него неправилна преценка на доказателствения материал. Излагат се доводи, че не е установено водачът на л. а. „Пежо“, модел „307“, с рег. № **** да не е спрял на пътен знак „Стоп“, което негово поведение да е довело до настъпване на инцидента. Посочва се, че изслушаната съдебно-автотехническа експертиза не е дала категоричен отговор относно 1 точния механизъм на увреждане на л. а. „Ауди“, модел „Кю 5“, с рег. № ****, а единствено предполагаема хипотеза в тази насока, доколкото същата е изготвена въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба, поради което тя не е следвало да бъде кредитирана от първоинстанционния съд в тази част. В тази връзка се поддържа, че не е доказано настъпване на уврежданията по л. а. „Ауди“, модел „Кю 5“, с рег. № **** по твърдяния начин, време и място, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция. Оспорва се да е доказано извършването на твърдените нарушения от страна на водача на застрахования при него л. а. „Пежо“, модел „307“, с рег. № ****, които да се намират в причинна връзка с настъпилите вреди, позовавайки се на съществени противоречия между констативния протокол за ПТП и свидетелските показания. При условията на евентуалност се претендира намаляване на присъденото обезщетение на половина, твърдейки съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца л. а.

„Ауди“, модел „Кю 5“, с рег. № ****. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗАД „Армеец“ АД не е подал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е нарушена императивна правна норма. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установи наличието на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който 2 вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава оспорванията си.

В случая, с оглед твърденията и възраженията им в рамките на първоинстанционното производство, настоящият съдебен състав приема за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следните групи обстоятелства: че към 24.06.2020 г. л. а. „Ауди“, модел „Кю 5“, с рег. № **** е имал валидно сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с ищеца ЗАД „Армеец“ АД, обективиран в застрахователна полица № 0307К6010548511, а по отношение на л. а. „Пежо“, модел „307“, с рег. № **** е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на извършилия ремонта доверен сервиз „Автохит 2000“ сумата от 1 403,65 лв., както и, че е направил ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.

Ето защо, предвид заявените с въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата съдебна инстанция се концентрира върху следните спорни въпроси: какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП от 24.06.2020 г., както и по чия вина е настъпило то, респективно налице ли е съпричиняване от страна на водача на л. а. „Ауди“, модел „Кю 5“, с рег. № **** и ако да – в какъв размер.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 24.06.2020 г., уведомление за щета до застрахователя - ищец от 26.06.2020 г., показанията на разпитаните по делегация пред РС – Раднево и РС -Стара Загора свидетели Д.Г.В. и Д.Д.Д., които непосредствено са възприели фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният е достигнал до правилен краен извод относно настъпването на процесното ПТП при следния механизъм: на 24.06.2020 г., около 18:30 часа, водачът на л. а. „Пежо 307“ с рег. № **** при движение на територията на с. Пет могили и на кръстовище от неизвестни улици при наличието на пътен знак „Б-2“- „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“ не пропуска и реализира ПТП с навлизащия отдясно на кръстовището л. а. „Ауди“, модел „Кю 5“, с рег. № ****, нанасяйки му материални вреди.

Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на 3 общо основание в процеса. Ето защо, удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието следва да бъдат анализирани с оглед останалите доказателства по делото. Така пред застрахователя – ищец водачът на л. а. „Ауди“, модел „Кю 5“, с рег. № **** е подал уведомление за щета от 26.06.2020 г., в което е заявил, че по време на движение в населеното място другият автомобил не е спрял на знак „Стоп“, при което го е блъснал в движение, като предвид отразеното местоположение на двата автомобила това описание на механизма на настъпване на процесното ПТП съответства на този, отразен в схемата към протокола за ПТП от 24.06.2020 г., попълнен от двамата участници в инцидента. В качеството си на свидетел по време на разпита си Д.Д. също потвърждава, че на датата, посочена в протокола за ПТП – 24.06.2020 г., е участвал в пътен инцидент в с. Пет могили, като с конкретика свидетелят описва обстоятелствата около неговото настъпване, спомняйки си, че при движение на път с предимство, излизайки от пресечка встрани, другият водач не е спазил знак „Стоп“, при което управляваният от него автомобил е бил ударен в левия калник, под страничното ляво огледало и към вратата, предизвиквайки вдлъбнатини и драскотини. Изрично свидетелят заявява, че се е движил с около 30-40 км/ч, а непосредствено преди удара е намалил скоростта, но въпреки това не е могъл да го избегне, като скоростта на другия автомобил също определя като „не висока“. В показанията си свидетелят Д.В. също заявява, че при излизане от пресечка и извършване на маневра за завой наляво, за да се включи по главния път, не е видял движещия се по него друг автомобил, поради което между тях е настъпил удар. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, настоящият съдебен състав намира, че същите установяват поведението на водача на л. а. „Пежо 307“ с рег. № **** именно по начина, отразен в схемата към двустранния констативен протокол за ПТП от 24.06.2020 г., в който двамата водачи са удостоверили по идентичен начин посоката си на движение, както и мястото на съприкосновение между управляваните от всеки един от тях автомобили. Действително, в двустранния констативен протокол липсва конкретика относно точното поведението, предприето от всеки един от двамата водачи, но доколкото в тази част същият не се ползва с материална доказателствена сила, то тази непълнота се преодолява с оглед данните, извличащи се от останалите доказателства по делото. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по изслушаното и прието в рамките на първоинстанционното производство без оспорване от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което също е достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило процесното ПТП, като по делото не са ангажирани никакви доказателства за опровергаването му. В случая, противно на доводите във въззивната жалба, не може да се приеме, че изводите на вещото лице се основават на хипотези, тъй като видно е, че експертът в достатъчна степен е мотивирал заключението си, с изключение на тази част от поставените задачи, за които е посочил, че липсват данни, позволяващи му да формира становище по тях. Отделен е въпросът, че в случай, че се е съмнявал в обосноваността или правилността на изслушаната и приета в рамките на първоинстанционното производство експертиза, въззивникът е разполага с възможността да поиска допускане на повторна такава включително и пред 4 въззивната инстанция, което той не е сторил. В случая, изрично в заключението се приема, че за водача на л. а. „Пежо 307“ с рег. № **** настъпването на процесното ПТП е било технически предотвратимо в случай, че при наличието на пътен знак „Б-2“ – „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“, той беше пропуснал движещия се л. а.