Решение № 1572 от 27.02.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 27.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря

Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 3506 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

460229/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 6506/2016г. по описа на СРС, 55ти състав, е отхвърлен предявеният от С.П.П. и Й.П.П. срещу И.П.П., С.Р.П., Е.Й.П. и Е.Й.П. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба, обективиран в акт №108, том І, рег.№ 1780/07.12.2010г. за имот: втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр.София, вилна зона „Малинова долина – ІІ Б – разширението“, със застроена площ 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и клозет, ведно с припадащите се 48.31 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със западното мазе в сградата с площ 25.20 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо парцел ХІХ-5 от кв.11 по плана на вилна зона зона „Малинова долина – ІІ Б – разширението“, цялото с площ от 765 кв.м., при съседи: улица, парцел ХХ-4, парцел ХХІІ-6 и парцел ХVІІІ-7, находящо се в село Бистрица, Столична община, район Панчарево, който жилищен имот е с идентификатор № ***, изграден в имот с идентификатор №

*** по КККР, одобрени със Заповед №РД -18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.София, в.з.

Малинова долина – ******, като накърняващ добрите нрави, респ. като договор върху неоткрито наследство. Софийски районен съд със същото решение е отхвърлил и предявеният от И.П.П. и С.Р.П. срещу С.П.П. и Й.П.П. насрещен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на следния имот: втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр.София, вилна зона „Малинова долина – ІІ Б – разширението“, със застроена площ 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и клозет, ведно с припадащите се 48.31 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със западното мазе в сградата с площ 25.20 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо парцел ХІХ-5 от кв.11 по плана на вилна зона зона „Малинова долина – ІІ Б – разширението“, цялото с площ от 765 кв.м., при съседи: улица, парцел ХХ-4, парцел ХХІІ-6 и парцел ХVІІІ-7, находящо се в село Бистрица, Столична община, район Панчарево, който жилищен имот е с идентификатор № ***, изграден в имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД -18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.София, в.з. Малинова долина – ******.

От името на С.П. и Й.П., чрез процесуалния им представител – адв. М., е депозирана въззивна жалба с вх. № 5135686/24.08.2018г. срещу решението на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба. В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната му част, като се сочи, че неправилно първостепенният съд е приел, че към 07.12.2010г. са съществували наследствени имоти на всички съделители, с които е следвало да се уравнят дяловете на ищците. Предвид това договорката за уравняване дяловете на ищците с общи наследствени имоти била неясна и заблуждаваща. Подчертава се, че поради неяснотата на тази клауза от договора за доброволна делба, ищците не можели да реализират правата си с иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде прогласен за нищожен процесния договор. Претендира се присъждането и на разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от името на И.П. и С.П., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че съделителите са имали общи наследодатели към датата на сключване на договора, поради което оплакванията в жалбата били ирелевантни. Моли се решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

От И.П. и С.П., чрез процесуалния им представител адв.Я., е депозирана в законоустановения срок и насрещна въззивна жалба с вх.№ 5181672/08.11.2018г. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл. 124 от ГПК. Излагат се доводи, че са придобили процесния имот по давност, доколкото са започнали да го владеят от 07.12.2010г. Молят решението да бъде отменено в обжалваната от тях част, като в тяхна полза бъдат присъдени и сторените разноски по делото.

В срока по чл.

263, ал. 3 от ГПК от името на С.П. и Й.П. не е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба. Становище по насрещната въззивна жалба не е взето и от Е.П. и Е.П..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 05.02.2016 г. с искова молба, подадена от името на С.П.П., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН ********** срещу И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН **********, с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, обективиран в акт № 108, том I, рег. № 1780/2010 г. от 07.12.2010 г., по силата на който И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН ********** са получили в общ дял недвижим имот, представляващ втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр. София, вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението, със застроена площ от 64,00 кв.м., състояща се от две стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и клозет, заедно с припадащите се 48,31 % идеални части от общите части на сградата, заедно със западното мазе с площ от 25,20 кв.м., заедно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ XIX-5 / деветнадесети за имот пети/, в кв. 11 по регулационния пан на вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението, гр. София, утвърден със Заповед № 2044/17.05.1967 г., цялото площ от 765 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ-XX-4, УПИ-XXII-6 и УПИ-XVIII-7, находящ се в с.

Бистрица, СО, район Панчарево, като противоречащ на добрите нрави, като при условията на евентуалност се иска същият договор за доброволна делба да бъде прогласен за нищожен, като сделка с предмет неоткрито наследство.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 2, том LV, дело № 10824/1994 г. на нотариус Ч.Б., Й.Л.Д.прехвърлила на внуците си С.П.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН ********** и И.П.П., ЕГН ********** собствения си недвижим имот, представляващ втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр. София, вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението, със застроена площ от 64,00 кв.м., състояща се от две стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и клозет, заедно с припадащите се 48,31 % идеални части от общите части на сградата, заедно със западното мазе с площ от 25,20 кв.м., заедно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ XIX-5 / деветнадесети за имот пети/, в кв. 11 по регулационния пан на вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението, гр.

София, утвърден със Заповед № 2044/17.05.1967 г., цялото площ от 765 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ-XX-4, УПИ-XXII-6 и УПИ-XVIII-7, находящ се в с.

Бистрица, СО, район Панчарево срещу поемането на задължение от страна на С.П.П., Й.П.П. и И.П.П. да поемат издръжката и гледането на баба си лично или чрез трето лице, като и осигурят спокоен и нормален начин на живот.

Твърди се също, че по силата на горепосочената сделка С.П.П. станал собственик на 1/3 идеална част от описания имот, Й.П.П. заедно със съпругата си М.Е.Г.– П. станали собственици на 1/3 идеална част от описания имот и И.П.П. заедно със съпругата си Е.Й.П. станали собственици също на 1/3 от процесния имот.

В исковата молба се твърди още, че на 30.03.2006 г. съпругата на Й.П.П. починала и оставила за наследници Й.П.П., Е.Й.П. и Е.Й.П..

Поддържа се, че през 2010 г. тримата братя - С.П.П., Й.П.П. и И.П.П., по предложение на И.П., решили да направят делба на процесния имот, като И.П. желаел имота да остане в собственост на него и съпругата му, а в замяна предложил на С.П.П., Й.П.П. техните дялове да бъдат уравнени с имоти собственост на майка им – Е.С.П., когато се открие наследството ѝ. Посочва се, че С.П.П., Й.П.П. се съгласили на така направеното от И.П.П. предложение, като Й.П.П. настоял децата му Е.П. и Е.П. да останат съсобственици на имота. Твърди се, че на 07.12.2010 г. бил подписан процесния договор за доброволна делба по силата на който съделителите се уговорили, че ответниците ще получат в общ дял съсобствения имот, както и че за уравняване на дяловете на съделителите С.П.П. и Й.П.П., същите ще бъдат обезщетени с други наследствени имоти. Посочва се, че действително в договора за доброволна делба никъде не е регламентирано с какви имоти и от кое наследство ще бъдат уравнени дяловете на С.П. и Й.П., но уговорката между братята била, че след смъртта на майка им, дяловете на С.П. и Й.П. ще бъдат компенсирани от нейното наследство.

Твърди се, че Е.С.П. починала на 24.06.2015 г., както и че след нейната смърт ищците установили, че същата приживе се е разпоредила с цялата си собственост в полза на ответника И.П.П..

Поддържа се, че доколкото в процесния договор за доброволна делба е уговорено, че дяловете на ищците следва да се уравнят с други наследствени имоти, като същевременно деленият имот не е придобит по наследство и страните по делбата нямат общ наследодател, то дяловете на ищците няма как да бъдат уравнени. В тази връзка се твърди, че такъв начин на подялба, при който съсобственик е лишен изцяло от собствеността си без овъзмездяване на дела си противоречи на добрите нрави и такъв договор за делба е нищожен.

Евентуално се претендира, че доколкото договорката между братята – С.П., Й.П. и И.П. била дяловете на ищците да бъдат уравнени с имущество, част от неоткритото наследство на майка им – Е.С.П., то процесния договор за доброволна делба е такъв върху неоткрито наследство, респективно същият е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл.

131 ГПК от името на ответниците И.П.П. и С.Р.П. е депозиран отговор на исковата молба, с която се оспорват предявените искове. Оспорва се твърдението, че уговорената насрещна престация в процесния договор за делба е била с предмет наследството, което ще остане след смъртта на Е.П.. Посочва се, че в процесния договор за доброволна делба липсва изрично посочване от чия наследствена маса са имотите, които ще служат за уравняване дела на ищците, като се оспорва твърдението, че това са имоти именно от неоткритото към момента на сключване на процесния договор за доброволна делба наследство на Е.С.П.. Поддържа се, че както към момента на сключване на договора за доброволна делба, така и към момента на депозиране на отговора на исковата молба съществуват наследствени права за страните по договора за доброволна делба, с които е възможно да бъде извършено уравняване дяловете на ищците в процесния недвижим имот. Излагат се твърдения, че клаузата на т. II от процесния договор за доброволна делба от 07.12.2010 г. няма за предмет разпореждане с права от неоткрито наследство, а третира една определяема насрещна престация, включваща посочените в отговора на исковата молба наследствени имоти на съделителите по договора за доброволна делба. Моли се за отхвърляне на предявените искове за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от