Решение № 4534 от 02.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4534 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20265330103516 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. М., чрез пълномощник – адв. Д. М., против „Кредирект“ ЕООД, с която се предявяват обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за кредит № ******* г. е недействителен поради неспазване на императивните разпоредби на ЗПК, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на чл. 3, т. 9 от Договор за кредит № ******* г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 62,75 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 69 лева/35,28 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № ******* г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 62,75 лева/32,08 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по Договор за кредит № ******* г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2025 г.

1

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № ******* г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 150 лева, при ГПР в размер на 64,32 %, ГЛП в размер над 50 %, като общият размер възлизал на сумата от 156,25 лева, платима на една вноска. В чл. 3, т. 9 от договора било предвидено, че ищецът дължи заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 62,75 лева.

По цитирания договор, ищецът заплатил сумата в размер на 150 лева за главница, 6,25 лева за лихва и 62,75 лева за посочената такса. Според ищеца договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага съображения, че в договора липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив и нямало посочване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Липсвало уточнение какви точно разходи се включват в посочения в договора годишен процент на разходите. С предвиждането за заплащане на допълнителна услуга се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК, тези суми следвало да бъдат включени в ГПР. С уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, което водело да неоснователно обогатяване за кредитора. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане не била включена в ГПР, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В условията на евентуалност се претендира нищожност на клаузата на чл. 3, т. 9 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и при неспазване на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Предвид изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредирект“ ООД, с който се изразява становище за злоупотреба с процесуални права предвид наличие на висящи идентични производства между същите страни, в която насока се прави искане за съединяване по реда на чл. 213 ГПК в едно производство на настоящото дело, както и гр. д. № 1234/2025 г., гр. д. № 1223/2025 г., гр. д. № 1224/2025 г. и гр. д. № 1260/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, както и гр. д. № 15189/2025 г., и гр. д. № 15191/2025 г. по описа на РС – Пловдив. В случай, че съдът не уважи така направеното искане се претендира да не се присъждат разноски на ищеца за повече от едно производство. По същество са наведени доводи за неоснователност на предявената претенция, като се изтъква неприложимост на ЗПК. Основните параметри на договора били валидно уговорени в изискуемата от закона форма, като кредитополучателят бил запознат с 2 условията на договора и сам избрал допълнителна услуга за приоритетно разглеждане на искането за кредит. Последната не представлявала задължително условие за отпускане на кредита, поради което дължимата такса не следвало да се включва в ГПР. Изтъква се, че потребителят бил запознат с посочените обстоятелства, с оглед което се отричат твърденията за наличие на заблуждаваща търговска практика. Оспорва се твърдението за неравноправност на обсъжданата клауза. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че страните били сключили общо осем идентични договора за кредит. Последното говорело за липсва на недобросъвестно поведение от страна на кредитора и неравнопоставеност в отношенията между страните. По отношение на осъдителния иск не се оспорва, че ответното дружество е получило процесната сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи били действителни, поради което в полза на кредиторът било налице валидно правно основание да задължи плащанията по договора. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Кредирект” ЕООД, в качеството на кредитор, и В. Д. М., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ******* г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 150 лева, която следвало да бъде върната на 1 погасителна вноска с падеж на 23.07.2024 г.

Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 50 %, а годишният процент на разходите е 64,32 %. Общият размер на дължимата сума възлиза на 156,25 лева, като е посочена такса за експресно разглеждане в размер на 62,75 лева, при което крайната вноска по кредита е в размер на 2019 лева. Съобразно чл.

18, ал. 1 от договора със сключването му кредитополучателят декларирал, че при кандидатстването е заявил изрично, че желае да ползва допълнителна незадължителна услуга по експресно разглеждане на искането за кредит, като съгласно ал. 4 за тази услуга се дължи такса в размер на 219 лева.

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по договора са постъпили плащания от страна на ищеца в общ размер на 219 лева/111,97 евро.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е 3 действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Последният намира приложение въпреки разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, доколкото дължимите по кредита разходи не са незначителни.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая в исковата молба са наведени доводи за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която изисква в договора да е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочена стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

По отношение на таксата за експресно разглеждане на искането за кредит съдът намира, че същата несъмнено попада в приложното поле на чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и 4 управление на кредита. Видно от чл. 18 от договора, „таксата за експресно разглеждане на искането за кредит” е незадължителна за сключването на договора, като е свързана с по-бързото разглеждане на документите за отпускане на кредит и се дължи при погасяване на кредита. Прочитът на посочената клауза налага разбирането, че кредиторът задължава потребителя да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност /доколкото предоставя кредитно финансиране по занятие/. Дейностите по услугата на чл. 18 от договора за кредит, касаещи „експресно разглеждане на искането за кредит“ са такива, свързани с усвояването на кредита и са присъщи за ответното дружество. От изложеното следва, че разглежданата такса е договорена в нарушение на нормата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна.