Решение № 259 от 26.05.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Монтана, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20231630102205 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД.

Направено е възражение за съпричиняване.

Ищецът, ,,З. А.”, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. К.” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Ж., е предявил иск срещу: Е. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Габровница, 3453, ул. „С. С.“ № 9; ЦЕНА НА ИСКА - 1 130.95 лева.

В исковата си молба твърди, че на 22.06.2023г. Дружеството им е депозирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. А. И. с ЕГН xxxx за сума в размер на 1 130.95 лв. - главница, за изплатено от З. „А.“ обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ на увреден лек автомобил марка ”Ауди“, модел „А 3“ с рег. № СВ xxxx КМ, както и сума в размер на 344.30 лв. - мораторна лихва за забава, като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

1

С разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 1368/23г., 1 състав на РС Монтана е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.

415, ал.1, със съобщение, получено на 13.09.2023г. съдията- докладчик по делото им е указал, че Е. А. И. е уведомен, чрез залепване за издадената Заповед за изпълнение и че дружеството им може да предяви иск в едномесечен срок.

С полица № 0306Х0386664 от 23.05.2018г., З. “А.” е сключил договор за имуществена застраховка “Каско” и „Злополука“ на лек автомобил марка ”Ауди“, модел ,,А 3“ с рег. № СВ xxxx КМ, собственост на М. Д. Ц., със срок на действие от 29.05.2018г. до 28.05.2019г.

На 25.12.2018 г., в 09.30ч., в с. Кобиляк, на ул. „Георги Димитров“ № 36 е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с велосипедист на велосипед, управляван от Е. А.

И., който извършва маневра „пресичане на пътното платно“ и се блъска в преминаващия с предимство лек автомобил марка ”Ауди“, модел „А 3“ с рег. № СВ xxxx КМ. ПТП-то е документирано с Протокол за ПТП № 1508446, съставен на местопроизшествието от органите на МВР. На Е. А. И. е връчен АУАН за извършено закононарушение по чл. 25 ЗДП.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.

Е. А. И. носи деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, като виновно е предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което е причинил имуществени вреди на лек автомобил марка ”Ауди“, модел „А 3“, с рег. № СВ xxxx КМ.

В резултат на гореописаното ПТП, в З. “А.” на 27.12.2018г. е подадено уведомление декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ и ,,Злополука", с искане за обезщетяване на нанесените имуществени вреди на застрахования лек автомобил марка ”Ауди“, модел ,,А 3“, с рег.№ СВ xxxx КМ и в дружеството е заведена преписка по щета под № 10018030135308.

Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка ”Ауди“, модел „А 3“ с рег. № СВ xxxx КМ са описани от експерти на З. „А.” в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката.

Размерът на застрахователното обезщетение е изчислен по експертна оценка, съгласно методика на З. ,,А., като вложените части, боя и други материали, както и калкулирания от доверен сервиз труд за извършения ремонт на лек автомобил марка ”Ауди“, модел ,,А 3“ с рег. № СВ xxxx КМ, възлизат на 1 120.95 лева. З. „А.“ АД е изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, съгласно платежно нареждане № П14698509/18.04.2019г., както и сумата от 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски по определяне на претенцията, общо сума в размер на 1 130.95 лв.

С плащането на дължимите суми З. „А.“ АД е изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. На основание чл. 410 КЗ, във връзка с 2 чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, З. „А.“ АД има право на регресен иск, против причинителя на вредата.

Тъй като регресната покана не е надлежно връчена на ответника, не поддържат акцесорният иск за мораторна лихва, в размер на 344.30 лв. за периода от 22.06.2020г. до 22.04.2023г.

Моли настоящата претенция да се счита предявена само за главницата, а именно сума в общ размер на 1 130.95 лв.

Моли съда да постанови решение, с което се признае за установено, че Е. А. И. дължи на З. „А.“ АД сумата от 1 130.95 лева /хиляда сто и тридесет лева и деветдесет и пет стотинки/, от които 1 120.95 лв. - главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция и 10.00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Претендират разноските в заповедното и исково производство, включително и възнаграждение за процесуално представителство.

Във връзка с чл. 127, ал. 4 от ГПК, ответникът следва да изплати задължението си, описани в настоящия иск към дружеството по посочена банкова сметка с титуляр З. ,,А.“ в Банка - „Централна кооперативна банка” АД - клон София.

Ответникът Е. А. И., ЕГН **********, от с.Габровница, обл.Монтана, ул.С. С. № 9, чрез адвокат М. Г. Ц., вписан в АК Монтана, назначен за особен негов представител, в срока, предвиден за отговор взема становище пи иска.

Ищецът основава претенцията си, като се позовава на основанието на чл. 410 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да бъде уважен иск с такова правно основание, следва да се установи, че са налице изискванията, заложени във фактическия състав на чл. 410. ал. 1 от КЗ. Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител на вредите се обуславя от две групи предпоставки. На първо място от наличието на определени формални предпоставки - възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца като застраховател и трето лице като застрахован по застраховка "каско", действала през периода, в който е осъществено увреждащото събитие и освен това реално изплащане на застрахователното обезщетение от ищцовото дружество-застраховател на увреденото и застраховане от него лице. Чрез последното действие правото на регрес се активира за застрахователя, тъй като той със заплащането на обезщетението на застрахования собственик на увредената вещ, встъпва в правата му срещу прекия причинител. Суброгаторният иск на застрахователя обаче директно се обуславя и от друга група предпоставки, а именно - от съществуването на деликтно правоотношение между застрахован и причинител. С оглед на това върху ищеца лежи доказателствената тежест да проведе пълно доказване на всички правнорелевантни положителни факти, от чието наличие извлича благоприятните за себе си правни последици.

3

Така освен касаещите застрахователното правоотношение следва да бъдат доказани и тези, свързани с настъпването на деликта. На пълно, пряко и главно доказване от страна на ищеца подлежат всички елементи на фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД - извършено на описаното място и по описания начин деяние - действие или бездействие, което представлява застрахователно събитие, причинени вреди, наличието на причинноследствена връзка между деянието и всички претендирани механични увреждания, противоправност на деянието и авторство на лицето, което се сочи като причинител на вредите. На общо основание в тежест на ищеца е да установи и размера на претенцията си, т. е. да представи доказателства, че на автомобила са нанесени щети, за чието отстраняване е била необходима точно сума, равняваща се на претендираната искова сума.

В настоящият случай от представените с исковата молба доказателства обаче не може да се установят посочените по-горе предпоставки за възникване на задължението на ответника. На първо място заслужава да се отбележи, че представените писмени доказателства са крайно недостатъчни да бъде направен необходимият категоричен и обоснован извод относно механизма на настъпване на процесното ПТП, а при липсата на такъв извод, не може да се установи, дали процесното ПТП е настъпило именно поради противоправното поведение на велосипедиста - ответник.

Като доказателства за механизма на произшествието ищецът се позовава единствено на протокол за ПТП № 1508446, съставен на 25.12.2018 г. един час след произшествието, според който злополуката е причинена от велосипедиста поради неправилна маневра - пресичане на пътното платно. Действително представеният протокол за пътно-транспортно произшествие е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК официалните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме до доказване на противното, че удостоверените в документа факти, действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ - съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставяне на документа. Съгласно установената съдебна практика съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участваш в пътнотранспортното произшествие, както и изводите относно предполагаемия механизъм на настъпването на ПТП, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Само в редките случаи, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в 4 съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП, така както е визиран в протокола. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти. които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му, ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, които съдът не притежава.

Съобразявайки се с тази практика, счита, че протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства. Нещо повече. Така както е отразен в съществуващата в протокола схема начинът за настъпване на произшествието поражда основателни съмнения за неговата достоверност. /Тук трябва да вметне, че към протокола не са приложени направени от органите на МВР снимки съгласно актуалната редакция на чл. 2. ал. 2 от действащата НАРЕДБА № Із- 41 от 12.01.2009 г./. Счита, че дори лице без специални познания, изхождайки от обикновената човешка логика и опит, би проявило недоверие и скептицизъм относно възможността на един велосипедист, излизайки отзад и отляво да настигне и надмине един автомобил и да се удари в предната му част. Ако се приеме това за обективно възможно, то означава да се заключи, че автомобилът се е движил с изключително ниска скорост /при предполагаема средна скорост на движение на велосипедист от 10-12 км в час/. От своя страна евентуален такъв извод неизбежно поставя въпроса относно обективната възможност на водача на МПС да предотврати настъпването на ПТП.