Решение № 4559 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4559 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100503051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2996 от 17.02.2026г., постановено по гр.д. № 40435/2025г. по описа на СРС, 144-ти състав, е осъдена К. И. Ч. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 643.54лв. или 329.04 евро за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск – 14.07.2025г. до окончателното изплащане на сумите, 112.90 лв. или 57.73 евро за мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 01.07.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. в размер на 41.71 лв. или 21.33 евро за главница ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск – 14.07.2025г. до окончателното изплащане на сумите като е отхвърлен искът за сумата от 11.02лв. или 5.63 евро за мораторна лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022г. до 01.07.2025г., които суми се отнасят за доставена ТЕ за имот с аб. № ******** и находящ се в гр. София, п.к. 1799, обл. София, общ. Младост, ж.к. ********. С решението К. И. Ч. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 690.25 евро или 1350 лева за разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответницата К. И. Ч. чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че въззивницата е потребител на топлинна енергия автоматично в качеството й на собственик на имота. През исковия период нямало радиатори и доставка на топла вода, като съществувала единствено щранг-лира в банята, като независимо от това въззивницата била приета за потребител. Съдът не бил изследвал действителната стойност на потребената топлинна енергия, нито начина на начисляване на 1 енергията за сградна инсталация. Неправилно съдът бил приел, че месечните задължения на потребителите били публикувани на интернет траницата на ищеца, тъй като нямало доказателства за датите на публикуване, а особеният представител не могъл да прави признание на факти. С оглед на това жалбоподателката не била изпаднала в забава за плащане и не дължала мораторна лихва. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на въззиваемата страна „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Относно неговата правилност съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

За уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 2 ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 87, том III, рег. № 7502, дело № 425/2022г. от 10.06.2022г. се установява, че въззивницата К. И.

Ч. е призната за собственик на процесния топлоснабден имот, а именно апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. „********. С оглед така установеното право на собственост върху процесния топлоснабден имот и съгласно правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период е именно жалбоподателката.

Въпросът дали е ползвана топлинна енергия през периода е от значение единствено за размера на дължимата сума, а не и за качеството на страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди.

На следващо място от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само щранг-лира в банята без индивидуален разпределител. Топла вода не е ползвана, поради което не е разпределяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. един водомер за топла вода. Топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата е разпределена по реда на т. 6.5 от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., а топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1. от методиката, в която насока липсват конкретни възражения в първоинстанционното производство относно неотчетени параметри. При това положение и при съобразяване нормата на чл. 195, ал. 1 АПК, се налага изводът, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка и съответства на одобрения тип.

От експертните заключения се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия през процесния период е 643,54 лева, какъвто е и възприетият от първоинстанционния съд размер. През процесния период няма изравнителни сметки за възстановяване и няма данни за плащане.

По отношение на цената на услугата дялово разпределение във въззивната жалба липсват каквито и да било оплаквания, както по основанието за възникване на вземането, така и по размера, а първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни правни норми при произнасянето си по тази искова претенция. При това положение и при приложение на чл. 269 ГПК изводите на СРС не следва да бъдат преразглеждани.

Неоснователно е и оплакването, че въззивницата не била изпаднала в забава за плащане на главницата за доставена топлинна енергия. Противно на изложените от СРС съображения, по отношение на процесните вземания за цена на доставена топлинна енергия са приложими представените с исковата молба общи условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. /ОУ/. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл.

33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на 3 мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. При тази приложима редакция на общите условия, изпадането в забава не е обвързано с публикуване на фактурите на интернет-страницата на „Топлофикация София“ ЕАД, поради което възраженията на жалбоподателя за липса на доказателства в тази насока са неоснователни.

От приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 01.07.2025г. върху главницата от 643,54 лева се равнява на 112,90 лева, какъвто е и присъденият от СРС размер.