Решение № 308 от 26.11.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Габрово, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20254200500602 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 149/23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 400/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево, на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 07.07.2022 г. между ищеца И. А. И., ЕГН:**********, от *** и ответника „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК:131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.

"Димитър Хаджикоцев" № 52-54. Със същото решение РС Севлиево е признал за установено, че ищецът И. А. И., ЕГН **********, от ***, не дължи на ответника „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК:131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, рн Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, сумата от 50,00 лв., представляваща частична претенция от сумата от 3678,41 лв., явяваща се разликата над 3000 лв. до общо дължима сума от 6678,41 лв. по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 07.07.2022 г. между И. А. И. и „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е осъдено да заплати на И. А. И. разноски по делото в размер от 470,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, както и да заплати на ЕАД „Д.М." гр. София, представлявано от адв. Д.М., сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца И. А. И., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА.

1

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първостепенния акт. Твърди се, че премията по сключената застраховка не следва да бъде включвана като разход в общия размер на ГПР, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като сключването на Договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка. Затова намира за неправилен извода на РС Севлиево в обратния смисъл. Оспорва изводите на съда относно недействителността на договора поради неспазване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с оглед липсата на описание на компонентите и начина на формирането му, като необосновани и немотивирани. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което първоначално предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. А. И. представя отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адв. В. М., преупълнощен от ЕАД „Д.М.“. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Севлиевският районен съд е бил сезиран с установителни искове от И. А. И. срещу "Ти Би Ай Банк" ЕАД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***/07.07.2022 г., а в условията на евентуалност - на клаузата на чл. 7 от договора, с която ответникът е задължен да заплаща застрахователна премия - поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП; Да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 50,00 лв. - частичен иск от 3678,41 лв. - претендирани от ответното дружество суми, поради нищожност на договора за потребителски кредит. В исковата молба се поддържа, че посоченият договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл.

22 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове, като неоснователни. Поддържал е, че клаузата на чл. 7 от договора не е нищожна. Сключването на застраховката не било задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, а било в резултат на изявено желание от кредитополучателя, който можел също да прекрати застраховката и застрахователят да възстанови припадащата се част от застрахователната премия.

Ищецът не предприел такива действия. След като застраховката била сключена по 2 желание на ищеца било без значение, че е сключена чрез банката, като застрахователен агент. Застрахователните премии, за финансирането на които била отпусната част от главницата, н е представлявали разход по договора, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Включването им в размера на отпуснатия кредит било проявление на свободата на договаряне.

С постановеното по делото решение районният съд е приел от фактическа страна за безспорно, че на 07.07.2022 г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и И. А. И. е сключен Договор за потребителски кредит № ***. В чл. 7 е посочен общ размер на кредита от 4020,48 лв., включващ сумата от 3000,00 лв. - размер на кредита и сумата от 1020,48 лв. - общ размер на застрахователна премия, от които: 700,79 лв. по застрахователен пакет „Банк пакет 3 кредит + сметка" и 319,69 лв. по застрахователен пакет „Банк пакет 3 сметка". Посоченият в договора ГЛП е 41,07%, а ГПР - 48,48%.

Общата дължима от потребителя сума е в размер на 6678,41 лв., от които договорна лихва в размер на 2657,93 лв. Съгласно погасителния план кредитът следва да бъде погасен на 32 бр. месечни погасителни вноски, от които тридесет и една в размер 208,70 лв. и една в размер 208,71 лв. Първата погасителна вноска е с падеж 15.08.2022 г., а последната с падеж 15.03.2025 г.

Съгласно чл. 7.2.3 от ДПК, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Съгласно заключението на п р и е т а т а съдебно-счетоводна експертиза, по процесния договор за потребителски кредит на 07.07.2022 г. по банковата сметка на ищеца в „Ти Би Ай Банк" ЕАД е постъпила сума в размер на 4020,48 лв. На същата дата от банковата сметка на ищеца е удържана в полза на „Ти Би Ай Банк" ЕАД сума в размер на 1020,48 лв., послужила за погасяване на задължение за застрахователна премия по сключени от ищеца застраховки по застрахователен пакет „Банк пакет 3 кредит + сметка" в размер на 700,79 лв. и по застрахователен пакет „Банк пакет 3 сметка" в размер на 319,69 лв. На 07.07.2022 г. ищецът е изтеглил на каса сумата от 3000 лв. Същият е направил шест погасителни вноски в общ размер на 4809,80 лв., с които е погасил изцяло главница в размер от 4020,48 лв., договорна лихва от 737,63 лв. към 03.01.2023 г. и наказателна лихва от 0,90 лв. Съгласно заключението, ако при изчисляването на ГПР застрахователните премии се вземат предвид като разход, а не като част от главницата, то ГПР би бил не 49,7547 %, а 126,1093% или 78,7184 % - в зависимост от това дали премиите се дължат еднократно в началото на периода или се заплащат заедно с погасителните вноски по кредита.

3

При тези факти, за да постанови решение в обжалвания смисъл, РС Севлиево е приел, че застрахователните премии представляват разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК, поради което неправилното им изключване като такива води до определяне и на неправилен размер на ГПР, а оттам и до недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на осн. чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Позовал се е на Решение на СЕС от 21.04.2016 г. по дело С-377/14, съгласно което чл. 3, б. л) и чл.

10, §2 от Директива 2008/48/Е0 относно договорите за потребителски кредити, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.

Изводът за недействителност на договора е изведен и от решение по дело C-714/22 на СЕС, където е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК, въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

Във въззивната инстанция няма спор и се установява от приетия по делото ДПК №***/07.07.2022 г., че между страните е налице облигационно правоотношение във връзка с предоставянето на потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, сумата по който е усвоена от ищеца И. И.. Ето защо длъжникът по договора има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП.

В чл. 7, ал. 1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 3000 лв., общ размер на застрахователната премия - 1020,48 лв. или общ размер на кредита – 4 020,48 лв. Съгласно чл. 7.2.3 сумата за застрахователна премия представлява част от средствата по кредита, която се превежда директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя, респ. на съответния застрахователен посредник. Уговореният между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 41,07% (чл. 9). Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 6678,41 лв. Тази сума е следвало да бъде погасена на 32 месечни погасителни вноски, от които тридесет и една в размер 208,70 лв. и една в размер 208,71 лв. От инкорпорирания погасителен план е видно, че се олихвява общия размер на кредита от 4020,48 лв. Според чл. 10 от договора ГПР е 48,48 %.

Пред първата инстанция е представен застрахователен сертификат № 1***2022 за застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, издаден от "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ и "Кардиф Общо Застраховане, клон България" КЧТ в полза на ищеца И. А. И.. Последният, в 4 качеството си на кредитополучател по процесния ДПК № ***/07.07.2022 г., е дал изрично писмено съгласие за присъединяването му като застраховано лице към застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките" и като ползващо лице по допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", за което е заплатил следните суми: еднократна застрахователна премия в размер на 1014,08 лева за застрахователна програма "Защита на кредита", "Защита на сметките" и "Второ медицинско мнение", както и данък върху еднократна застрахователна премия в размер на 6,40 лв. Посочените суми са събрани и преведени на застрахователите от "Ти Би Ай Банк" ЕАД в качеството му на застрахователен посредник.

Спорът пред въззивната инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, е концентриран върху това дали процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК и по-конкретно - дали застрахователната премия по процесния ДПК е разход, който следва да се калкулира при изчисляването на ГПР, и съответно какви са правните последици от отговора на този въпрос.