Решение № 147 от 04.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000144 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Т., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение със съдебно решение по ГД №1442/2019г. по описа на ВОС, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., ЕГН **********, двамата от гр.Варна, срещу решение №571/15.12.2022г., постановено по т.дело №67/2022г. на ВОС, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП на 17.06.2019г., причинено от водача на л.а.Сеат Ароса с ДК №В 2455 НВ, чиято ГО е застрахована при ответното дружество ЗАД АРМЕЕЦ АД, за разликата над 500 000 лева до претендиран размер от 2 000 000 лева, на основание чл.432 КЗ.

Въззивникът излага, че в обжалваната част решението на съда е незаконосъобразно и необосновано поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съответно несправедливо определен размер на обезщетението за неимуществените вреди, при несъобразяване тежестта и интензитета на търпените от ищеца вреди. Не се правят оплаквания по останалите правнорелевантни по предмета факти, но се твърди, че определеният размер на обезщетение не съответства на принципа за 1 справедливост. Съдът не е извършил реална оценъчна дейност на всички разнородни вреди като е пренебрегнал тяхната висока степен на интензивност и безвъзвратност, не е съобразил обществено-икономическите условия, в които са възникнали и търпят тези вреди. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на прекия иск изцяло за сумата от 2 000 000 лева, ведно със законна лихва от 07.11.2019г. до окончателното изплащане.

В срока за отговор е постъпило становище на ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК 121076907, София, представлявано от ю.к.Р. Л., за неоснователност на жалбата. В становището си застрахователят излага, че съдът е взел предвид всички факти и обстоятелства съобразно въведени с ППВС №4/1968г. обективни критерии по прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е определил справедлив размер на обезщетението.

Срещу жалбата е постъпило становище и на другия застраховател ЗАД ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 1231130788, София, конституиран в качеството на трето лице –помагач на ответника, за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е постъпила в преклузивния срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител /от първа инстанция/, в изискуемата форма и при интерес от обжалването. На изискванията за редовност отговаря и постъпилият отговор и становище на третото лице.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на И. Д. Т., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.

„Владислав Варненчик“ бл. 308, вх.12 ет. 8, ап. 46, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК

121076907, гр.София, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 000 лева (след допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 14.07.2022г.), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 17.06.2019 г., причинено от водача на МПС л.а. „Сеат Ароса“ с рег.№В 2455 НВ, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“/ГО/ в 2 ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.11.2019 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.06.2019г. в обл.Варна по път „29014“ в посока от гр.Варна към с.Въглен, водачът на л.а. „Сеат Ароса“ с per. № В 2455 НВ Г. А. /майка на ищеца/ нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП с товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № В 6123 РХ, управляван от А. Х., като в резултат на катастрофата водачът на л.а.Г. А.

(майка на ищеца) и пътникът на предна дясна седалка /баба на ищеца/ починали на място, а пътуващият на задна седалка в същия автомобил ищец И. Т., получил тежки травми и бил настанен по спешност в крайно тежко общо състояние, в безсъзнание в МБАЛ "Света Анна", гр.Варна, където са проведени животоспасяващи манипулации и операции. В резултат на катастрофата на И. Т. са нанесени мозъчни травми, травми на вътрешни органи и на костни структури. След като на 07.12.2019г. бил изписан от МБАЛ "Света Анна"АД, в тежко общо здравословно състояние на будна кома, се наложил прием в клиника по невропедиатрия и неврологична рехабилитация в Германия – „Шьон Клиник“ в гр.Фогтаройд на 08.12.2019г., където бил до 16.07.2020г. След проведени изследвания престоят му бил удължен до 08.09.2020г. Към датата на завеждане на исковата молба не е налице подобрение. Ищецът е изведен от състояние на будна кома, но към настоящия момент не може да се движи сам, налице е силно ограничен обем в движението на всички крайници, а също и умствено увреждане, изразяващо се в невъзможност за изразяване и разбиране, не може да се храни самостоятелно. Споменът за произшествието и психическия шок преследва ищеца, като изключително тежко приема смъртта на майка си. Силният стрес от настъпилото ПТП, съчетан с тежките телесните увреждания са причинили на ищеца значителни по интензитет болки и страдания. Телесните увреждания са обусловили състояние без положителна прогноза за възстановяване.

Ищецът твърди, че за причиненото ПТП е образувано ДП № 271/2019г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна, прекратено с Постановление № 6368/26.10.2020г. поради смъртта на Г. А., изменено с Определение № 735/01.12.2020г., постановено по ЧНД 1289/2020 г. по описа на ВОС, потвърдено с Определение № 260058/11.02.2021г., постановено по ВЧНД №419/2020г. по описа на ВАпС, с които се приема, че ПТП е настъпило по 3 вина на водача на автомобила, в който е пътувал ищеца - Г. А., но поради настъпилата смърт на дееца наказателното производство по ДП № 271/2019 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна е прекратено. Твърди се предявена претенция пред застрахователя и отказ на последния да определи и изплати обезщетение. В допълнителната искова молба ищецът оспорва направените с отговора на исковата молба възражения. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен с оглед причинените и търпени вреди от ищеца.

По делото e постъпил отговор от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"АД, ЕИК 121076907, със седалище гр.София, с което се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Оспорва механизма на ПТП и настъпилите травматични увреждания като резултат от процесното ПТП, виновното и противоправно поведение на сочения за виновен водач. В условия на евентуалност се твърди, че Г. А. не е нарушила правилата за движение по пътищата, както и че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Твърди, че ударът между участниците в ПТП е бил непредотвратим. Оспорва участието на ищеца като пътник в процесното ПТП. Излага твърдения за вина на водача на т.а. „ДАФ“ с рег.№В 6123 РХ. В евентуалност прави възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи при вина на водача на товарния автомобил „ДАФ“, възлизаща на 90%. Оспорва твърденията в исковата молба за наличие на неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност.

Ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.к. е бил без поставен обезопасителен колан, а освен това е допринесъл за вредоносния резултат с оглед общото му увредено здравословно състояние, което се е отразило на възстановителния процес от получените травми. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерен. Възразява срещу дължимостта на акцесорната претенция за лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. В допълнителния си отговор ответникът поддържа направените вече възражения.

Конституираното с определение от 20.05.2022г. /на л.71/ по искане на ответника, трето лице -помагач "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, гр.София, оспорва вината на застрахования при него водач на товарен автомобил ДАФ, А. М. Х.. Твърди, че виновен за 4 настъпилото ПТП е изцяло водачът на л.а.Сеат Ароса – Г. В. А.. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който пътувал в този автомобил без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.137а от Закона за движението по пътищата.

Със същото определение от 20.05.22г. е конституирана и контролираща страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“, Варна, която депозира писмено становище.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът се представлява от адв.Й., който поддържа жалбата на изложените основания.

Въззиваемата страна ЗАД Армеец АД, представлявано от ю.к.Р.Л., оспорва жалбата и поддържа становището от отговора си.

Третото лице помагач на въззиваемата страна ЗАД Лев Инс АД, представлявано от адв.Св.Д., оспорва жалбата.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Жалбата и отговорите са надлежно администрирани. Същата не съдържа нови доказателствени искания.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост – в обжалваната част; по правилността на съдебното решение съдът е обвързан от посоченото в жалбата оплакване.

Решението на първата инстанция се обжалва в отхвърлителната част като в останалата част е влязло в законна сила. Предмет на въззивното производство са повдигнатите с жалбата оплаквания срещу преценката на съда относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответствието му с принципа на справедливост, изведен в чл.52 от ЗЗД.

Претендира се, че присъденото обезщетение е занижено като заместваща компенсация и не съответства на действително претърпените и търпени от ищеца вреди. Отреченият с обжалвания акт принос на пострадалия за настъпване на вредите не е предмет на въззивното производство, тъй като не е 5 повдиган както с жалбата, така и с отговора на застрахователното дружество.

Останалите правнорелевантни към спора факти с оглед процесуалните позиции на страните, следва да се считат установени като непосредствена задача на въззивния състав е извършване на комплексна оценъчна дейност относно установените факти и обстоятелства и определените в ППВС №4/1968г. и съдебната практика, обективни/общи критерии за определяне на обезщетение съобразно принципа за справедливост в чл.52 ЗЗД. Съгласно т.2 от ППВС 4/1968г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на заместващата облага е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението примерно /според конкретиката/ общи критерии.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, тя се извежда от преценката на всички обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е нестъпило, последици, продължителност и интензитет на търпените негативни последици, възраст на увредения, обществено-икономическо състояние към конкретния момент. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост, съотв. разпоредбата на чл.52 ЗЗД се явява точно приложена.