Решение № 256 от 02.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501727 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2667 от 30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3543/2023 г. по описа на СГС, ГО, 22 - ри състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от А. И.

С., в качеството й на наследник (сестра) на Д. И. С., срещу „ЗАД ДатлБогг: Живот и Здраве“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди (щета № 0801007299/2022-01) и сумата от 3 434. 44 лв., мораторна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 23.03.2023 г.

С решението, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество 690 лв. - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата А. И. С.. Във въззивната жалба се оспорва извода на съда, че ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право да претендират обезщетение, тъй като връзката между нея и починалата сестра не била изключителна. Обратно, въззивницата поддържа, че е била единствената близка на починалата, която не е имала свое семейство, като между двете е съществувала силна емоционална привързаност, материална и морална подкрепа. Твърди, че внезапната смърт на сестра е довела до тежко разстройство с депресивна симптоматика, чиито прояви продължават и към настоящия момент.

Поддържа още, че между сестрите е съществувало разбирателство, взаимно уважение и обич, както и особено близка връзка, което се установява и от събраните гласни доказателства по делото. Поддържа доводи, че претърпените от нея болки и страдания са свързани със загубата на изключително близък за нея човек. Излага доводи, че 1 сестра й не е имала собствено семейство и между нея и сестра й са поддържани постоянни отношения на взаимна обич, морална и материална подкрепа и близост.

Счита за неправилна преценката на съда, с която се омаловажава връзката между сестри, както и че тя попада в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение съгласно практиката на ВКС. С оглед изложеното в съвкупност жалбоподателката моли решението да се отмени и исковата претенция да се уважи изцяло, като претендира и законна лихва от момента на получаване на поканата до ответника от 02.12.2022 г. Не претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна „ЗАД ДатлБогг: Живот и Здраве“ АД, не е взела становище по жалбата. В съдебно заседание ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за неимуществени в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като съдът следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че решението на СГС е валидно и допустимо постановено - след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане на установената въз основа на тях фактическа обстановка.

Решението се оспорва изцяло по жалба на ищцата.

По делото не е спорно и от доказателствата се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, относно л. а. „Тойота“, модел „Ланд Крузер“, рег. № ********, управлявано от И. Н. Х., валидна към датата на ПТП 08.08.2018 г., както и настъпване на ПТП на посочената дата, от което е постарала Д. И. С. - сестра на ищцата.

Според констативен протокол № К – 519 от 08.08.2018 съставен от мл.

Инспектор при ПП - СДВР се установява, че ПТП е настъпило същата дата, около 05.20 часа в град София, при управление на л. а. „Тойота“, модел „Ланд Крузер“, рег.

№ ********, управлявано от И. Н. Х., който се движел по бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от ул. „Струга“ към бул. „Сливница“. Според протокола МПС реализира ПТП с пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка.

С Присъда № 75 от 27.04.2023 г. на СГС, 23 с-в, по н. о. х. д. № 4730/2022 г., подсъдимият И. Н. Х. е признат за виновен в това, че на 08.08.2018 г., около 05.20 ч. в град София, при управление на моторно превозно средство – л. а. м. „Тойота“ м. „Ланд Крузер“, рег. № ********, при движение по бул. „Христо Ботев“, с посока - от ул.

„Струга“ към бул. „Сливница“ в района на номер 141, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20. ал. 2 от ЗДВП. Водачът на МПС не намалил своевременно скоростта на движение и не спрял, въпреки че имал обективната възможност да го направи, при възникналата опасност за движението - поява на 2 пътното платно на пешеходката Д. И. С., която пресичала пътното платно на бул.

„Христо Ботев“ на необозначено за целта място, в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на управлявания от него автомобил. В резултат на посочените действия МПС е ударило пешеходката с предната си дясна част, като по този начин е реализирало ПТП с пешеходката и по непредпазливост е причинена смъртта й. Д. И.

С. е починала на ******** г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" град София. След ПТП деецът Х. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1,6. "б" вр. чл. 343, ал. 1,6. "в" вр. чл. 342, ал.

1. пр. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" ОТ НК е осъден на „пробация“ и са посочени пробационни мерки.

Присъдата е влязла в сила на 13.05.2023 г.

Във връзка с търпените от ищцата неимуществени вреди пред СГС са изслушани показанията на свидетелите на ищцата : П. Р. И. – дъщеря на ищцата и П. Г.

С., първи братовчед на ищцата и на починалата й сестра.

Съдът преценя показанията на двете свидетелки като обективни и непосредствени, като съобразява и нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като са роднини на починалата и на ищцата и ги намира за непосредствени и достоверни.

От показанията на свидетелката И. се установява, че починалата живеела с.

Вакарел, в наследствената къща на родителите си. Майката на свидетелката и сестра на починалата, първоначално също живеела там, но после се преместила в гр. София преди 34 г., когато е родена свидетелката. Ищцата работела и била семейна. Според нея майка й и тяхното семейство били единствените близки на леля й - починалата Д.

С.. Свидетелката сочи още, че ищцата помагала на сестра си, понеже била с диагноза шизофрения. Диагнозата била поставено още преди преди майка й да се премести в гр.

София. Свидетелката дава показаниа, че ищцата (майката на свидетелката) била при сестра си всяка седмица, пазарувала, грижела се за нея, чистела и подреждала къщата.

Не е имало случай ищцата да не види сестра си повече от седмица. Починалата прекарвала заедно с тяхното семейство на ищцата празници, рожденни дни. Според свидетелката сестрите били изключително близки, били приятелки, обичали се и се уважавали, разказвали непрекъснато спомени от детството. Загубата на сестра й била много тежка за майка й (ищцата). Макар починалата да била с диагноза, тя винаги е била много адекватна, реагирала на всяка ситуация адекватно и свидетелката не е забелязала да е губила разсъдъка си. Леля й никога не се била губила по улиците. По отношение на леля й имало медикаментозно лечение и настаняване в болница. Това се случвало едни път в годината за по месец. Била лекувана в Карлуково. Освен майка й, за леля й се е грижел и техен първи братовчед, който живеел в същата къща като леля й. Ходел при нея, носел й храна. Двете сестри са имали емоционална връзка, на която заболяването не е попречило. Майка й полагала много усилия да се грижи за леля й.

Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от показанията на свидетеля П. Г. С. - първи братовчед на ищцата и починалата. Според него пострадалата страдала от лека форма на шизофрения, която се отключвала от време на време, не е била постоянна, но Д. не ходела на работа. За издръжката й са се грижели първо родителите й, след това и сестра й - ищцата, която е била най - близкия й човек. Ищцата се е грижела за сестра си, прекарвали заедно празници, рождени дни, уважавали се много.

Събира ли се цялото семейство, когато са били живи майка им и баща им. А. се е 3 чувствала зле от смъртта на сестра си и е понесла лошо загубата. Свидетелят също сочи, че ищцата е помагала непрекъснато на починалата Д. и се е грижела за нея. Той и братовчедите също са помагали с каквото могат, но тежестта за грижите е падала главно върху ищцата. Починалата се е лекувала много редовно. Като се почувства зле, сама отивала в лечебното заведение – в гр. София, на Сточна гара. Ищцата я подсещала и я посещавала в болницата. Починалата се е придвижвала сама, знаела е да отиде до сестра си в Младост, била е кротка, мирна и с благ характер, не е буйствала.

Според покозанията на свидетеля И. Н. Х., който е управлявал МПС, които съдът преценява отново с оглед нормата на чл. 172 ГПК, процесното ПТП е станало в тъмната част на денонощието. Бил с фарове, на къси светлини. Жената изляза отдясно между колите, той натиснал спирачки, но все пак я ударил. Движел се с около 50 км. ч., а поспадалата, доколкото помнел, била със светла рокля. Успял да натисне спирачки, но жената си ударила главата в бронята и в предния капак и лежала неподвижно. Не я е видял, защото е изляза между колите. Веднага се обадил на 112 за линейка и полиция.

Механизмът на произшествието се потвърждава и от приетата пред СГС САТЕ, чието заключение не е оспорено и съдът кредитира. Според него ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на прав участък от пътя, при работещо осветление.

МПС се е движело по бул. „Христо Ботев“, посока от посока ул. „Струга“ към бул.

„Сливница“, със скорост от 50 км. ч., а пешеходката е пресичала на необозначено място пътното платно на булеварда, в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на МПС, като е излязла от реда на паркираните автомобили. Според експертизата водачът на МПС е имал възможност да възприеме пешеходката след излизането й от реда паркирани автомобили отляво и да предотврати ПТП чрез своевременно спиране. Смъртта на пешеходката е настъпила в резултат от травмите получени от ПТП.

При така обсъдената фактическа обстановка, като съобрази доводите на ищцата поддържани във въззивната жалба, настоящият състав намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахования е отговорен, както и че твърдените вреди са действително настъпили в патримониума на ищеца и са в причинна връзка с процесното ПТП.

Обоснован е извода на СГС, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно конкретното деяние, от което е произлязла вредата, неговото извършване от осъдения, относно вината и противоправността на извършеното, съгласно чл. 300 ГПК, поради което тези факти и обстоятелства не подлежат на пререшаване в настоящото производство.

От обсъдените писмени и гласни доказателства в случая се установява непротиворечиво настъпването на ПТП, механизмът му и причинната връзка на настъпилата смърт на пострадалата пешеходка с произшествието.

Основателно СГС е приел, при съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие поведението на застрахования при ответника делинквент е претърпяна увреда - смърт на наследодателката на ищцата, нейната сестра Д. И. С..