Решение № 51 от 18.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Плевен, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430103376 по описа за 2023 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Н. Е. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***, вх.***, чрез *** Б. З. от САК, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„***“ №***, представлявано от Н. П.П., с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2023г., ищецът е сключил с ответника, договор за паричен заем № ***, за сумата от 700лева. Сочи се, че месечен лихвен процент не е посочен, при три броя погасителни вноски.

Твърди се, че в чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция или 2.Поръчителство на едно или две физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия.

Сочи се, че в чл.11, ал.1 от Договора е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 450 лева.

1

Ищецът твърди, че е погасил целия кредит.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Твърди се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че описаните в договора такси и разходи / в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка/ водят до различен ГПР от посочения.

Твърди, че в договора не е посочена каква е договорната лихва, която ищецът следва да заплати

Твърди се, че заемателят се задължава да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочени в договора.

Сочи се, че съгласно договора, в случай, че Заемателят не предостави посоченото в него обезпечение в тридневен срок от сключването му, дължи неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план. Ищецът счита, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора.

Смята, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Навеждат се доводи, че неустойката за неизпълнение на задължение, не е свързана пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и 2 санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Сочи, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената неустойка) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. Твърди, че има разлика между посочената в договора подлежаща на връщане сума, и реално върнатата от ищеца.

Твърди, че липсват каквито и да било условия за прилагането на ГЛП, вкл. за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Счита, че нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.

Ищецът счита, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от 33П и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

3

Евентуално, ако се приеме договора за валиден и действителен, моли да бъде прието, че е налице нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 /неустойка/ от процесния договор на основание чл.26, ал.1 33Д

Моли на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева, като частичен иск от 450 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Постъпила е молба-уточнение Вх. №17432/27.06.2023г. от ищеца, в която уточнява, че е предявен иск за нищожност на отделни договорни клаузи, но не и на целия договор.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез *** Л.В.. Ответникът признава предявения иск и моли да се постанови решение при признание на иска по чл. 26 ЗЗД, на осн. чл. 237 ГПК. Твърди се, че ищецът не е заплатил сумата за неустойка по договора за кредит. Посочва се, че ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на настоящите искове, поради което и моли да не се възлагат разноски в негова тежест. Посочва се, че не е имало претенции по отношение на процесното задължение, което не е било търсено от ищеца, тъй като последното не е било заплатено от него. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба рег.№29029/25.10.2023г. потвърждава всички процесуални действия, извършени от адв. Б. З., включително и подаването на исковата молба. С молба рег.№27046/05.10.2023г. ищецът акцентира, че ответникът признава само иска по чл. 26 ЗЗД, но не и осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД. С молба рег.

№34939/20.12.2023г. от Н. П., чрез пълномощника си адв. Д. М. от САК, уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Поддържа изменението на осъдителния иск по реда на чл.214 ГПК, до размер от 95,92 лева. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се 4 представлява.

С Протоколно определение №2840/22.12.2023г. на осн. чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 95,92 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Установява се от приложеното копие на Договор за потребителски кредит №*** от 20.02.2023г., че е сключен на 20.02.2023г., като на същата дата на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр.

Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 от Договора, ответникът в качеството на кредитодател предоставил на ищеца сумата от 700 лева.

Съгласно чл. 3, ал.1, т.7 от Договора, лихвеният процент е фиксиран 40,05%, а съгласно чл. 3, ал. 1, т.5 ГПР 47,81%. В договора страните са уговорили дата на първо плащане 22.03.2023г. / чл. 3, ал.1, т.8 / и дата на последно плащане 22.05.2023г. / чл. 3, ал.1, т.10 /, като общата сума за плащане възлизала в размер на 747,24 лева / чл. 3, ал.1, т.12/. Видно от чл.4 от договора, същият служи като разписка за получаване на предоставената в заем сума. Видно от договора, в чл.5 страните са уговорили обезпечение на кредита с едно от посочените обезпечения, а именно: чл.5, ал.1, т.1 - Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или чл.5, ал.1, т.2 - Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната;

2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната;

2.3.Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и е 5 кредитора;

2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение;

2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл.5, ал.2 от Договора, страните са се споразумели, че кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.

Съгласно чл.11 от Договора, страните са договорили, че „(1) С подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 287,76 лева.; (2) Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсроченосъобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин.“.

В хода на съдебното дирене е назначена и изготвена съдебносчетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, на ищеца Н. П. е изплатена сума от 700 лева от дружеството „Сити Кеш“, чре посредник „Кеш Поинт“ ООД. Вещото лице дава заключение, че на 22.03.2023г. ищецът от своя страна е заплатил в полза на ответното дружество сума в размер на 819,28 лева, като с нея са били погасени главница в размер на 700 лева, договорна лихва в размер на 23,36 лева към дата 22.03.2023г., и неустойка в размер на 95,92 лева за липса на обезпечение.