Решение № 8859 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8859 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110155604 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ***************, ЕИК *********, срещу ответника ***************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 533,19 евро ( 1042,84 лв.), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът ***************, ЕИК *********, излага твърдения, че на 29.01.2023 г. в ****************************, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил *************, с рег. № ********, и лек автомобил „**********, с рег. № ********, като съгласно съставения Протокол за ПТП № ******, виновен за причиняване на ПТП бил водачът на първия автомобил. В резултат на ПТП за лек автомобил „**********, с рег. № ********, произтекли материални вреди, за които при ищеца към датата на ПТП е имало сключена имуществена застраховка „Автокаско“, обективирана в Застрахователна полица № ************.

Отговорността на водача на лек автомобил *************, с рег. № ********, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на МПС *************, с рег. № ********, при ищеца е била заведена Щета № **********, като било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1017,84 лв. в полза на увреденото лице. Ищецът предявил регресната си претенция срещу ответното дружество за сумата от 1042,84 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., като същата останала незаплатена. Моли за уважаване на предявения иск.

1

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************************, ЕИК *********, е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. А. С., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, виновен за причиняване на ПТП е застрахованият при него водач, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и процесните вреди, вкл.

– вид, характер и степен на уврежданията и техния размер. Поддържа, че водачът на лек автомобил „**********, с рег. № ******** е виновен за настъпване на ПТП, като се е движел с превишена/ несъобразена спрямо пътните условия скорост, като е предприел изпреварване при наличие на непрекъсната осева линия, навлязъл е в лентата за насрещно движение без включен специален режим / сирени+светлини/ и реализирал ПТП с вече извършващото маневра за ляв завой МПС *************, с рег. № ********, който е сигнализирал с ляв пътепоказател. Оспорва наличието на валидна полица „Каско“ за МПС „**********, с рег. № ********, към датата на ПТП.

Поддържа, че водачът му е нарушил правилото на чл. 34, ал. 1 ЗДвП, като е подал едновременно светлинен сигнал и специален звуков сигнал при липсата на необходимост. Прави възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, или да обори презумпцията за вина на водача на МПС *************, с рег. № ********, или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увреденото МПС „**********, с рег. № ********, за които обстоятелства УКАЗВА, че не се сочат доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се от застрахователна полица „Каско“ за автомобили на МВР № ************* и Общи условия към него, уведомление по щета, протокол за ПТП от 29.01.2023 г., наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица ************* за автомобил „********** с рег. № ********.

Ответникът оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие с твърдение, че водачът на лек автомобил „**********, с рег.

№ ******** има изключителна вина за настъпването му, евентуално твърди 2 съпричиняването му. От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, в частност: двустранен констативен протокол с неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, дневник за получени и предадени сигнали в ОДЦ, докладни записки от полицейските служители: Г.

Д.- водач на МПС и С. В. – пътник в МПС при ПТП, както и приетото по делото като неоспорено заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно, както и гласните доказателства на свидетелите Д. и Й., които съдът възприема като логични, последователни и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 29.01.2023 г., около 12:50 часа в ********, лек автомобил ************ с рег. № ******** се движи по бул. Н.

П. с посока от ул. *********** към ул. ******* и в района на № 84 водачът предприема маневра за обратен завой, вследствие на което реализира ПТП с движещият се отляво, в лентата за насрещно движение, лек автомобил „**********, с рег. № ******** с включен светлинен и звуков сигнал/ така отразено и в двустранния протокол за ПТП и по данни от свидетеля Д./.

Вещото лице установява, че на мястото на настъпване на процесното ПТП е разрешено изпреварването на автомобили, движещи се в една и съща посока.

Водачът на лек автомобил ************* е имал възможност да предотврати ПТП-то, ако преди да предприеме маневра за обратен завой се е убедил, че може да я извърши безопасно, без да настъпи съприкосновение с движещият се отляво лек автомобил „**********. Всички увреждания по лек автомобил „**********, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото на 29.01.2023 г. произшествие в ********. От съвкупната преценка на представените доказателства следва извода, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил ************, с рег. № ********, който е предприел маневра за обратен завой, като е пресякъл траекторията на движещия се в лентата за насрещно движение, лек автомобил „**********, без да се увери, че зоната вляво от превозното средство е свободна, с което е извършил нарушение по чл. 38, ал. 3 от Закона за движение по пътищата и му е съставен АУАН. Поради горните мотиви, недоказани и неоснователни се явяват релевираните от ответника възражения за изключителна вина, евентуално съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „**********. Предвид горното, съдът приема, че вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е на водача на лек автомобил *************, с рег. № ********.

Спорен е въпросът за размера на регресното вземане. В хода на производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че щетите по лек автомобил „********** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.01.2023 г. произшествие, като вещото лице заключава, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „**********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1508,51 лева.

Към датата на застрахователното събитие – 29.01.2023 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 14 години, 11 месеца и 13 дни от датата на 3 първоначалната регистрация – 16.02.2008 г. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риска „Каско“ при ПТП варира в границите от 10 лева до 25 лева. Не се спори между страните, че *************** е определило и изплатило обезщетение в размер на 1017,84 лв. по образуваната при него Щета № **********. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. С плащането на обезщетението, ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника на осн. чл. 411 КЗ . Ето защо и като взе предвид, че ответникът с писмо от 28.04.2023 г. е отказал заплащане на процесната сума, не се установява същата да е платена към настоящия момент, то съдът приема при приложение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, че искът е основателен в предявения размер.

Предвид влизане в сила, считано от 01.01.2026 г. на Закона за въвеждане на еврото в Република България, присъдените суми следва да бъдат превалутирани от лева в евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 176,12 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А на основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ***************************,

ЕИК

********* да заплати на

***************, ЕИК ********* сумата от 533,19 евро (1042,84 лева), представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „**********, с рег. № ********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.01.2023 г. в ******** и разходи за определянето му по Щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 18.12.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ***************************, ЕИК ********* да заплати на ***************, ЕИК ********* сумата в общ размер на 176,12 евро (сто седемдесет и шест евро и 12 евроцента)- разноски в исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4