Решение № 350 от 27.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002231 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Развигор БМ“ЕООД, чрез пълномощника му адв. Н.П. от САК, срещу решение № 1042 от 2.03.2020 г. по т.д.№ 94/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените като частични от жалбоподателя срещу ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 25 500 лв., представляваща част от дължимата главница в общ размер на 130 067.32 лв. по договор за изработка на хотелско обзавеждане, ведно със законната лихва върху нея от предявяването на иска до окончателното ù изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1500 лв., претендирана като част от законната лихва за забава върху сумата на главницата, в общ размер на 19 800 лв., дължима за периода от 17.10.2017 г. до 17.04.2019 г.

В жалбата се твърди, че между страните не е било спорно, че между тях е бил сключен неформален договор за изработка на хотелско обзавеждане, а само какви са договорените помежду им цени за обзавеждането. Изложено е, че по делото е представена оферта от 7.11.2014 г., която е изпратена на 1 ответника на същата дата по електронна поща, като в съпроводителното писмо към нея е отбелязано, че тя представлява „съгласувана оферта и проектодоговор“, което според жалбоподателя сочи, че преди това страните са съгласували параметрите на договора. Поддържа се, че офертата е била приета от ответника, защото след получаването ù той е изпратил на ищеца по електронната поща данни за издаване на фактура. Твърди се, че на 12.11.2014 г. на основание чл. 14, ал. 1 от ЗЗД между страните е бил сключен договор за изработка на хотелско обзавеждане, доколкото ответникът не е оспорил писмото от 12.11.2014 г. Наведен е довод, че своевременно е оспорил предложената от ответника „окончателна оферта“, като съставена за процеса и поради това, че противно на търговската практика е изготвена от възложителя, а не от изпълнителя и не е била получена от него. Счита, че с плащанията в общ размер от 71 200 лв., извършени по неформалния договор за изработка, ответникът е потвърдил неговото сключване и е оспорил приетото от съда, че част от плащанията са извършени от трето лице „Адде 2114“ ООД, с довода, че то е извършило плащания по други фактури, а не по тези, издадени за задълженията на едноличния търговец. Поддържа се, че ответникът е признал изпълнението на задълженията си по договора до размер на сумата от 132 254,98 лв., което представлява твърдение на неизгоден за него факт. Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства е установено, че „Развигор БМ“ЕООД е изпълнил цялото обзавеждане на всички хотелски стаи, с изключение на мострените, както и че изработените от него мебели са монтирани и се намират в хотела на ответника, където се ползват от него, като жалбоподателят е отстранил всички недостатъци, за които възложителят е направил възражение.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените по делото искове да бъде уважени, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.

Въззиваемият ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ оспорва въззивната жалба.

В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, се твърди, че съдът правилно е приел, че изпратената от „Развигор БМ“ЕООД предварителна оферта от 7.11.2014 г. сама по себе си не може да обоснове 2 наличието на договор за изработка и то при твърдените от него цени и условия, както и че „предварителната оферта“ от 7.11.2014 г. и изявлението на представителя на „Развигор БМ“ЕООД, съдържащо се в електронното писмо от същата дата, в което тя е определена като проектодоговор, изключва окончателното ù приемане и сочи, че тя е само база за водене на преговори между страните. Поддържа се, че предварителната оферта от 7.11.2014г. не е била приета от възложителя, който не се е съгласил с цените, предложени в нея, нито с посочената от ищеца спецификация на обзавеждането. Посочено е, че в отговор на предложението на изпълнителя, възложителят му е дал окончателна оферта от 11.11.2014 г., съдържаща одобрените от него цени и спецификации, които са различни от тези, които са били първоначално предложени от изпълнителя в предварителната оферта. Затова се поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е установено постигнато съгласие относно съществените елементи на твърдения договор за изработка, които не могат да бъдат установени със свидетелски показания, предвид забраната на чл.164, ал. 1, т.3 от ГПК, поради което не може да се претендира ангажиране на договорната отговорност на ответника на това основание. Направено е възражение, че от извършените плащания не може да се направи извод нито по кой договор са осъществени, нито какви са били съществените му елементи, както и че от тях се установява единствено общият размер на авансовите плащания от 132 354,98 лева. Изложено е, че по всички фактури, издадени от изпълнителя, възложителят е извършил плащания на обща стойност 71 200 лева, колкото е и стойността на издадените фактури, които са осчетоводени от „Развигор БМ“ЕООД като авансови плащания; като такива са осчетоводени и плащанията, извършени от „Адде-2014“ООД по нареждане на ответника на обща стойност от 61 154,98 лева. Оспорено е твърдението на жалбоподателя, че въззиваемият е признал изпълнението на договора до размера на извършените от него плащания, с възражението, че още с отговора на исковата молба е оспорено приемането на цените и условията по предварителната оферта. Твърди се, че „Развигор БМ“ЕООД е доставил и монтирал в хотела обзавеждането на не повече от 10 – 12 % от стаите, разположени на четвъртия и петия етаж, при това със значителна забава и с недостатъци. Поддържа се и възражението за неизпълнение в качествено отношение, с твърдението, че монтираните мебели, врати и обшивки не отговарят на размера на изделията, посочени в 3 окончателната оферта и на тези в мострените стаи, както и на конфигурацията и размера на стаите, в които са монтирани. Изложено е, че общата стойност на монтираните в хотел „Рилец“ мебели, врати и обшивки, според окончателната оферта от 11.11.2014 г. е 139 783 лева с включен ДДС или 116 486 лева без ДДС, откъдето е направен извод, че уговорената цена по окончателната оферта е платена изцяло от едноличния търговец.

Направено е и възражение, че ЕТ „Фешън Топ Моделс- Д. К.“ е възложил на други изпълнители отстраняването на част от недостатъците на изработеното, както и че с писмо от 6.11.2017 г. едноличният търговец е заявил, че не приема работата, поради частичното, забавеното и некачественото изпълнение, като след неговото получаване „Развигор БМ“ ЕООД не е издало фактура за сумата на претендираното възнаграждение, нито е отразило тази сума в своето счетоводство. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че на 7.11.2014 г. жалбоподателят „Развигор БМ“ЕООД е изпратил на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ чрез пълномощника му М. К. по електронен път предварителна оферта за цялостно обзавеждане на хотелски комплекс „Рилец“ в н.м. „Рилски манастир“, община Рила, област Кюстендил, в която е посочено, че е изготвена по предварително съгласувани размери, модели и конструкции. В нея са посочени отделните видове мебели за обзавеждане на хотелските стаи, които оферентът е предложил да изработи, техните размери, материал, брой на изделията от всеки вид, единичната и общата им цена. Според тази оферта, общата стойност на мебелите с включени ДДС, транспорт и монтаж е в размер на 164 556 лв., а на вратите – на 70 552 лв., или общо стойността на мебелите и вратите възлиза на 235 108 лв.

4

Като писмено доказателство, представено с отговора на исковата молба, в първоинстанционно производство е прието електронно писмо, изпратено на 12.11.2014 г., с което ЕТ „Фешън Топ Моделс- Д. К.“ е изпратила на изпълнителя „Развигор БМ“ЕООД т. нар. „съгласувана оферта“, определена и като „проектодоговор“. Според тази оферта, общата стойност на мебелите с ДДС, транспорт и монтаж възлиза на 112 550 лв., а на вратите- 47 684 лв., или общо 160 234 лв., като половината от тази сума е платима авансово, а останалите 50 % - след монтажа на изделията. Посоченият в офертата на възложителя срок за изпълнение е 45 дни.

По отношение на срока за изпълнение – 45 дни и на задължението за авансово заплащане на половината от сумата на възнаграждението двете оферти съвпадат.

С исковата молба са представени 8 бр. фактури, издадени от „Развигор БМ“ЕООД и подписани само от негов представител, в които като длъжник е посочен ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“, съответно 262/17.11.2014 г. за сумата от 20 000 лв. с ДДС, № 273/2.01.2015 г. за сумата от 10 000 лв. с ДДС, № 288/6.04.2015 г. за сумата от 4000 лв. с ДДС, № 300/1.06.2015 г. за сумата от 10 000 лв. с ДДС, № 302/10.06.2015 г. за сумата от 5000 лв. с ДДС, № 310/20.08.2015 г. за сумата от 5000 лв. с ДДС, № 317/2.10.2015 г. за сумата от 5000 лв. с ДДС, № 280/28.02.2015 г. за сумата от 12 200 лв. с ДДС. Като основание за възникване на посочените във фактурите парични задължения е посочено „аванс за изработка на хотелско обзавеждане“. Представени са и 7 бр. платежни нареждания, удостоверяващи извършени от ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ в полза на „Развигор БМ“ЕООД през периода от 14.11.2014 г. до 2.10.2015 г. по банков път плащания в общ размер от 59 000 лв. С отговора на исковата молба ответникът ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ е представил и издадени от „Развигор БМ“ЕООД фактури , в които като длъжник е посочено трето неучастващо в производството по делото лице „АДДЕ-2014“ООД, съответно № 375/16.09. 2016 г. за сумата от 2632.98 с ДДС, № 378/1.10.2016 г. за сумата от 15 000 лв. с ДДС, № 380/10.10.2016 г. за сумата от 15 000 лв. с ДДС, 405/3.04.2017 г. за сумата от 10 000 лв. с ДДС, на обща стойност 42 632.98 лв., в които като основание за възникване на паричното задължение е посочен „аванс за хотелско обзавеждане“, както и фактура № 375/16.09.2016 г. за сумата от 2632.98 г. с ДДС, представляваща 5 цената на 37 бр. подматрачни рамки с различни размери. Към всяка от фактурите е представено платежно нареждане, заверено от банката, извършила превода, удостоверяваща заплащането на сумите по тях по банков път.

С допълнителната исковата молба ищецът „Развигор БМ“ЕООД – изпълнител по твърдяния договор, е оспорил насрещната оферта на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ от 11.11.2014 г. с възражението, че никога не е получавал същата и съответно - не се е съгласявал с нея, а тя е била едностранно съставена от ищеца за целите на съдебното производство.

Признал е, че е получил извършените от ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ авансови плащания в размер на 71 200 лв., които е приспаднал от дължимата по договора сума при формиране цената на предявения иск за реално изпълнение, но е оспорил погасителното действие на плащанията, извършени от „АДДЕ-2014“ООД, с възражението, че те не се отнасят до изработването на мебелите в хотелската част, а за изработката на тези, разположени в общите части на сградата, което е осъществено по отделен договор, възложител по който е било „АДДЕ-2014“ООД. Оттам е наведен довод, че извършените от третото лице плащания нямат погасително действие по отношение задълженията на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ по договора за изработка на мебелите в стаите на хотела и те не са извършени за негова сметка. Това възражение съдът намира за основателно, тъй като по делото липсва доказателства, че третото лице е изпълнило чуждо задължение- това на едноличния търговец към „Развигор БМ“ЕООД по твърдяния договор, по който то не е страна.