Решение № 16 от 11.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20211001000250 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в производството ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА

ХРАНИТЕ-БЛАГОЕВГРАД /ОДБХ/, код по БУЛСТАТ: 176986803, срещу първоинстанционно решение № 260598 от 18. 12. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав по т.д. № 2377 по описа на съда за 2019 г., с което по предявен срещу жалбоподателя от „ЕКАРИСАЖ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК: 813143312, главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е осъден ответника – въззивник, да заплати на ищеца – ответник по жалбата сумата 378225.24 лв. – стойност на извършени работи през периода 01. 01. 2017 г. – 16. 08. 2017 г. по допълнително споразумение от 16. 02. 2017 г. и договор № 23/17. 08. 2016 г., по които са издадени фактури с номера: 63371/03. 01. 2017 г., 63783/01. 02. 2017 г., 64278/28. 02. 2017 г., 64295/01. 03. 2017 г., 64866/31. 03. 2017 г., 64879/03. 04.

2017 г., 65395/30. 04. 2017 г., 65417/02. 05. 2017 г., 66006/31. 05. 2017 г., 66029/01. 06. 2017 г., 66650/30. 06. 2017 г., 66674/03. 07. 2017 г., 67259/31. 07.

1

2017 г. и 67628/17. 08. 2017 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 31. 10. 2019 г. до окончателното изплащане, както и по акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 91811.82 лв. – обезщетение за забава изплащане на сумата по главницата в размер на законната лихва за периода 03. 02. 2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски в размер на 34524.22 лв.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният срещу жалбоподателя иск да бъде отхвърлен, със законните последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за въззивната инстанция.

Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:

Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.

127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.

Доколкото при извършената от

2 въззивния състав проверка на обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.

1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.

Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата му, обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради следното:

Неоснователно е първото оплакване в жалбата /р. I от същата/, базирано на липса в лицето на ответника, на пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Видно от сключеното на 05. 08. 2016 г. споразумение ответникът заедно с останалите областни дирекции по безопасност на храните е овластил ОДБХ София-град /чл. 3 от споразумението/ да сключи от негово име и за негова сметка договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната“.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОП двама или повече възложители могат да сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена поръчка, в което се уреждат всички организационни, технически и финансови въпроси, свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, разпределението на строителството, доставките или услугите, които са предмет на поръчката, и други.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОП в случаите по ал. 1 всеки от възложителите отговаря за изпълнението на задълженията си по закона, независимо дали процедурата за възлагане на обществена поръчка се провежда съвместно от 3 името и за сметка на всички възложители, или един от възложителите изпълнява техническите дейности по провеждането на процедурата, като представлява едновременно себе си и другите възложители.

Споразумението от 05. 08. 2016 г. обективира съгласие между отделните ОДБХ съвместно в качеството на възложители да възложат изпълнение на обществена поръчка - има съдържанието и представлява споразумение по чл.

8, ал. 1 от ЗОП. С това споразумение ОДБХ София-град е упълномощена да проведе обществената поръчка и да сключи договора от името и за сметката на останалите ОДБХ, в това число и ответника.

От представения по делото договор за услуга от 17. 08. 2016 г. се установява, че между ищеца и ОДБХ София-град е възникнало облигационно правоотношение, по което на ищеца е възложено и в качеството на изпълнител е поел задължението да извършва събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната, а ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение. С допълнително споразумение от 16. 02. 2017 г. е постигнато съгласие срокът на изпълнение на договора да се продължи с 6 месеца – до 16. 08. 2017 г.

При сключване на този договор ОДБХ София-град се е легитимирала като упълномощена със Споразумението от 05. 08. 2016 г. и е действала както от свое име и за своя сметка, така и от името и за сметка на останалите ОДБХ, страни по Споразумението от 05. 08. 2016 г., включително и от името и за сметка на жалбоподателя – ответник в производството, съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОП. Според съдържането на тази разпоредба процесният договор и сключеното към него споразумение пораждат отделни облигационни правоотношения между ищеца в качеството на изпълнител и всяка от областните дирекции, включително ОДБХ-Благоевград. Тук следва да се има предвид, че всяка ОДБХ съобразно чл. 7 от Закона за българската агенция по безопасност на храните /ЗБАБХ/има качеството на юридическо лице и е самостоятелен правен субект, както иначе правилно това твърди и 4 жалбоподателят в жалбата си. Договорът е породил отделни правоотношения между ищеца и всяка ОДБХ, включително и договорна облигационна връзка с ответника - жалбоподател, по които отделни облигационни връзки всеки отделен възложител отговаря за изпълнението на своите задължения по закона /чл. 8, ал. 2 от ЗОП/. Това е изрично посочено и в самия процесен договор /чл. 5/, съгласно който всяка ОДБХ заплаща на изпълнителя съответния процент от общата стойност на извършените от изпълнителя разходи. Договорът в своя чл. 9 предвижда също, че възложителят се задължава да заплаща уговорената цена по фактура, издадена на съответната ОДБХ.

Следователно страните по делото са страни по представения по делото договор и между тях е валидно възникнало договорно правоотношение по договор за изработка.

По изложените съображения са изцяло неоснователни възраженията на въззивника - ответник за недействителност по отношение на него на договорното правоотношение и липса на пасивна легитимация в материалното правоотношение, изложени в посочения първи раздел от жалбата. Налице е изразена от него воля за сключване на процесния договор, както и за упълномощаване на трето лице /ОДБХ София-град/, което да го представлява при сключването като изявленията на това трето лице са направени от името и за сметка на въззивника-ответник, а поради изложено конкретно твърденията в т. 1.3. от р. I от жалбата, са и изцяло необосновани.

По изложените вече съображения изцяло неоснователни са оплакванията по т. 1 от р. II на въззивната жалба, базирани на липса на съгласие за сключване на процесния договор.

Неоснователни са оплакванията по т.т. 2-6 на посочения втори раздел от въззивната жалба, базирани на твърдения за недоказаност по делото на изпълнението на задълженията на ищеца в конкретните, съответно – и процесни техен обем, вид цена, съответно изправността на ищеца като страна – изпълнител по договора, и приемането на изпълнението от страна на ответника – жалбоподател, и определящи като спорен по делото въпросът дължимо ли е възнаграждението по процесния договор, поради следното:

Възнаграждение по договора за изработка е дължимо в случай, че работата е извършена и приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

5

Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното.

Ищецът носи доказателствена тежест относно факта, че е изпълнил възложената му работа и въззивният състав, също както и първоинстанционният такъв намира, че ищецът при изискващите се, съобразно императивите на процесуалния закон, условия на пълно и главно доказване, и противно на оплакванията на ответника – жалбоподател в жалбата му, всъщност е установил по делото правнорелевантните факти, явяващи се правопораждащи за заявеното по делото за съдебна защита, негово субективно гражданско материално право – да получи процесното възнаграждение, и то – именно за сметка на ответника – жалбоподател.

Като доказателства за извършване на работата и нейното приемане по делото са представени стойностни сметки, в които е посочено за всеки месец изминатите километри, брой обслужвания и тонове термично обработени мъртви животни. Стойностните сметки са подписани от възложителя по договора. Същите съдържат удостоверяване на компонентите, формиращи дължимата цена по договора /чл. 5, ал. 1 от договора/. В съответствие със стойностните сметки са представените потвърдителни бележки и пътните листове, проверени на място от вещото лице, което е констатирало, че в същите не фигурират допълнителни и неизминати километри. Тези констатации на експертизата сочат на изпълнените в количествено отношение работи от страна на ищеца. Потвърдителните бележки и пътните листове са описани в представени по делото описи и са удостоверени с подписа на лицето излъчено от въззивника-ответник като негов представител за приемането им. Потвърдителните бележки, служещи за установяване на количеството на извършената работа и съответно на дължимото за нея възнаграждение, са били изпращани на ответника, който с подписа на своя представител е декларирал тяхното приемане и съгласието си с удостоверените от тях факти.