Решение № 3885 от 27.10.2025, Софийски районен съд

Мотиви към Решение № 3885/27.10.2025г. по НАХД № 4623/2025г.по описа на Софийски районен съд

Производството е по реда на Глава ХХ VІІІ НПК - чл.375 и. сл. НПК.

Софийска районна прокуратура е внесла Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата И. А. Й. ЕГН ********** за извършено от нея престъпление по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК.

В проведеното съдебно заседание Представителят на държавното обвинение не се явява и не изразява становище.

Обвиняемата И. А. Й. се явява в о.с.з., не се признава за виновна, моли да бъде оправдана.

Защитникът на И. А. Й. - адвокат А. заявява, че Й. е невинна, не е извършила престъплението, в което е обвинена и следва да бъде оправдана.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, от фактическа страна намери за установено следното:

След преценка на събраните по делото доказателства/сред които: показанията на свидетелите –М. К. М. и Г. П. А.(съдържащи се и в ДП № 459/2021г.по описа на СО-СГП), дадени в хода на предварителното производство, заключение по извършена основна и допълнителна съдебнопочеркова експертиза-л.32 - 45, заверено копие на протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР от И. А. Й. по отношение на Г.

П. А., заверено копие на сведение с посочен автор на същото Г. П. А., характеристични данни и свидетелство за съдимост/, съдът намира за безспорно установено, че Й. е извършила деяние, съставляващо престъпление по чл.316, във вр.с чл.309, ал.1 от НК.

И. А. Й. е родена на *******г.в град ***, българска гражданка е, неомъжена е, не е осъждана, завършила е висше образование и работи като *** в *****.Липсват данни за нарушения на обществения ред от нейна страна, позната е като добър, възпитан, скромен и вежлив човек.

През 2020г.И. Й. работела като полицейски служител в 06 РУ СДВР и работното й място било в общо помещение с това на колегата й – свидетеля М.

К. М..Двамата били натоварени с множество преписки, като работата се усложнявала и от обявената Ковид пандемия.На 18.12.2020г.лицето А. Р. Т. сигнализирала подавайки заявление в 06 РУ СДВР, че някой е повредил лекия й автомобил – марка“***“с рег.№ ********* – след като го паркирала в град София, в кв.“******“, на бул.“*****“ в близост до заложна къща“*****“, при завръщането й от заложната къща, заварила мъж, ритащ и нанасящ удари с юмруци и крака по автомобила.Т. предположила, че този мъж е собственик на паркирания пред нейния автомобил, марка“***“ с рег.№ *********.Случаят бил разпределен на И. Й., с работно място в кв.“******“, която извършила проверка.В хода на проверката тя установила кое е лицето – собственик на 1 автомобил, марка“***“ с рег.№ *********, за което Т. предполагала, че е нанесло ритници и удари по колата й.Й. констатирала, че това е свидетелят Г.

П. А..Било оформено сведение с дата 22.12.2020г., в което той потвърждавал, че е бил на мястото на инцидента, но не е отправял закани и не е повреждал автомобил.Като длъжностно лице И. Й. съставила Протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР от 22.12.2020г., в който е отразено връчване на А. с ЕГН ********** срещу подпис.В показанията си свидетелят Г. П. А., който споделил, че освен него и синът му Г. Г.ев А. шофира автомобила марка“***“ с рег.№ *********, категорично отрекъл - на датата 18.12.2020г.да е имал конфликт с когото и да било, да му се е обаждала служителка на полицията, която да го призовава и той да е ходил в управление на МВР и да е давал сведение по повод участие в инцидент.Категорично отрекъл почеркът в сведение от 22.12.2020г.да е негов, както и подписът в графата“Дал сведението“.Заявил, че никога не е бил предупреждаван и не е участвал в ситуации, които да са породили необходимост да му се съставя Протокол за предупреждение.А. е посочил с категоричност, че показаният му Протокол за предупреждение и съдържащия се в него текст са му непознати.Видно от изготвената в хода на ДП съдебно почеркова експертиза:Подписът в графа“Дал сведение“в сведение от 22.12.2020г. не е положен подпис на Г. П. А., същият е измислен подпис, като полагащият го, използва инициалите на лицето, от чието име произхожда подписа, т.е. лицето положило подписа, прикрива своя подпис и писмено двигателните си навици.Ръкописния текст в графите на въпросното сведение, не е написан от Г. П. А..Ръкописния текст в графите на Сведение от 22.12.2020г. , както и в графите на Сведение от 22.12.2020г.е написан от И. А. Й..Подписът в графа“Предупреден“в Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР от 22.12.2020г., не е положен от Г. П. А. и е измислен подпис, невъзможно е да се каже дали е положен от Й..Ръкописния текст в графите в Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР от 22.12.2020г.е написан от И. А. Й..Поради факта, че е измислен подпис, е невъзможно да се каже дали Й. е автор на подписа в графа“Предупреден“ в Протокол за предупреждение то 22.12.2020г.Видно от заключението по допълнителната съдебно почеркова експертиза, подписът в графа“Свидетел“в Протокола за предупреждение от 22.12.2020г.не е положен подпис на свидетеля – колега на Й. – М. К. М., а поради това, че е измислен подпис, по отношение на подписа в графа“Дал сведение“ в Сведение от 22.12.2020г.е невъзможно да се отговори дали е положен от М. М..

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с горното И. А. Й. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, във вр.с чл.309, ал.1 от НК – на 11.01.2021г./датата на завеждане на пр.пр.1485/2021г.по описа на СРП в деловодството на СРП/в град София, в СРП съзнателно се ползвала от неистински частни документи – сведение от 22.12.2020г.и протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР от 22.12.2020г., на които е придаден вид, че произхождат/че са подписани/от 2 лицето Г. П. А., като ги приложила по пр.пр.1485/2021г.по описа на СРП, рег.

№ 230000-16580/2020г.по описа на 06 РУ-СДВР, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Горното се доказва както от приложените по делото писмени доказателства, така и от заявеното от свидетелите в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие. Безспорно доказано е, че инкриминираните документи – Проткол за предупреждение и Сведение – подпомагащ дейността на полицията формуляр за събиране на информация, не са подписани от Г. П. А., посочен като положил подписи и като лицеучастник в събитията, обусловили съставянето на протокола и сведението, а им е придаден вид, като произхождащи от него.

Посочените Протокол за предупреждение и Сведение съдържат данни за съществуването на определени факти, а именно, че Г. А. е участвал в инцидент с нанасяне на ритници и удари върху чужд автомобил на посочената дата, както и, че полицейския служител, на когото била възложена преписката по случая е предупредил извършителя на тези действия съгласно чл.65 ЗМВР и по този начин са били налични всички предпоставки за лесно и бързо приключване на проверката, в една натоварена служебно среда и пандемична обстановка, като в действителност А. никога не е участвал в инцидента, не е давал и подписвал сведение за същия на 22.12.2020г. и не е бил предупреждаван с протокол от тази дата.

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от обвиняемата Й. чрез действие, изразяващо се в ползване на неистински частни документи, тоест в представянето им за доказване, че са изяснени посочените в тях факти, с цел бързо и лесно окомплектоване и приключване на задълженията й, свързани с преписката. Субект на престъплението е лицето, което няма участие в съставянето на документа и не може да носи отговорност за това. При престъплението по чл.316 НК умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че се ползува неистински или преправен документ, т. е. че отразеното в документа не отговаря на действителните факти и обстоятелства. В настоящия случай, обвиняемата е имала такова съзнание-тя е била отговорния за конкретния случай полицай и е била заинтересована от експедитивното и безпроблемно приключване на работата по него.

От субективна страна деянието е извършено умишлено – с пряк умисъл, като обвиняемата Й. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и въпреки това е искала тяхното настъпване. Налице е съзнателно ползване от неистински документи, именно с цел бързо и лесно приключване на отнемаща време, труд и свързана с напрежение работа. Предвид горното съдът приема за безспорно доказано, че обвиняемата Й. е осъществила състава на престъплението по чл.316, във вр.с чл.309, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

3

Престъплението по чл.316 от НК е резултатно и неговите последици настъпват с факта на използване на документа. Именно това е и моментът, в който деянието е довършено, стига разбира се да са налице и останалите обективни и субективни признаци на престъпния състав, какъвто е конкретния случай.

С оглед на изложеното се установява, че в случая е налице хипотезата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно: обвиняемата е пълнолетно лице, за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години. И. Й. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК до настоящият момент. Съдът счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78, ал.1 от НК. В този смисъл, Съдът намира предложението на прокурора за основателно и законосъобразно.

Ето защо съдът постанови И. А. Й. да бъде освободен от наказателна отговорност, като за извършеното от нея престъпление по чл.316, във вр.с чл.309, ал.1 от НК й бъде наложено административно наказание глоба.

При определяне размера на административното наказание Съдът съобрази степента на вината, обществената опасност на деянието, личността на обвиняемата, добрите характеристични данни.

Съдът като съобрази горното, счете, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание глоба в размер на установения минимум - 1 000 лева.

С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на И. А. Й. сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1066,83 лева, които следва да заплати по сметка на СДВР, както и 5/пет/лева –в полза на Софийски районен съд, при служебно издаване на изпълнителен лист.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3885 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110204623 по описа за 2025 година въз основа на доказателствата и закона

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемата И. А. Й. ЕГН **********, родена на ******* г. в гр. София, българка, с българско гражданство, с висше образование, неомъжена, неосъждана, учител в *****************“, адрес - София, ул.

„**********“ № 48. ет. 2 за ВИНОВНА в това, че на 11.01.2021 г. /дата на завеждане на пр. пр. № 1485/2021 г. по описа на СРП в деловодството на СРП/ в гр. София, в СРП съзнателно се ползвала от неистински частни документи - сведение от 22.12.2020 г. и протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от 22.12.2020 г., на които е придаден вид, че произхождат /че са подписани/ от лицето Г. П. А., като ги приложила по пр. пр. № 1485/2021 г. по описа на СРП, peг. № 230000-16580/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, вр.чл.78а, ал.1, б.”а”-б.”в” от НК ОС ВОБОЖ Д А ВА

И. А. Й. ЕГН ********** от НАКАЗАТЕЛНА

ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ 1

ГЛОБА в размер на 1 000/ хиляда / лева.

ОСЪЖДА И. А. Й., ЕГН ********** със снета по–горе самоличност да заплати по сметка на СДВР сторените в досъдебното производство разноски в размер на 1066,83/хиляда шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки /лева, а по сметка на СРС сумата 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.