Решение № 698 от 24.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Стара Загора, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530100704 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД против П. Т. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК; чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 21.11.2023 г. в Районен съд Стара Загора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 20235530104649/2023 г., по описа на PC - Стара Загора, XVIII гр. състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която била редовно връчена на ответника, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Със съобщение получено на 31.01.2024 г. във връзка с Разпореждане №532/22.01.2024 г. PC - Стара Загора уведомил ищеца за възможността в 1-месечен срок да предяви иск срещу ответника, за установяване съществуването на вземанията по посочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 20235530104649.

На 05.12.2021 г. длъжникът П. Т. М. бил сключил Договор за потребителски кредит № 763518 със „Стик Кредит“ АД, по силата на който бил получил сумата от 800.00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска по 800.00 лева в срок до 06.01.2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под 1 формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените общи условия и договор за паричен заем № 763518 на 07.12.2021 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бил сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 30 от общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Ответникът П. Т. М. не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023 г. „Стик Кредит“ АД като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано на ред. № 3853 от Приложение № 1 към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

Длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, имало за цел длъжникът да бъдел уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъдело предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъдела гарантирана сигурността на длъжника да изпълнел именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъдело извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението 2 обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощял новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извършел предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да ставало по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се считало надлежно извършено.

Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Сочи съдебна практика в тази насока.

Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приемел за установено, че ответникът П. М., дължал на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 4649/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1000.58 лева лв., формирана както следвало: 1. Главница в размер на 800 лв.; 2.

24.00 - лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем за периода 07.12.2021 г. - 06.01.2022 г.; 3. 176.58 - законна лихва за забава за периода 06.01.2022 г. 13.10.2023 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид гореизложеното се обуславял правен интерес за ищеца от настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1000.58 лева срещу ответника П. Т. М..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият дължи на „АПС Бета България“ сумата в общ размер от 1000.58 лева, формирана както следва: главница в размер на 800 лв.;

3

24.00 - лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем за периода 07.12.2021 г. - 06.01.2022 г.; 176.58 - законна лихва за забава за периода 06.01.2022 г. 13.10.2023 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира за направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.

По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника, в който заявява, че искът бил допустим.

Досежно основателността на иска сочи следното:

Ответникът М. бил получил сумата от 800 лева от кредитор - „Стик Кредит” АД с оформен от кредитора Договор за потребителски кредит на 07.12.2021 год. Задължил се да върне кредитната сума на 06.01.2022 год, но не изпълнил задължението си. Кредиторът („Стик Кредит” АД), бил прехвърлил вземането си към П. М., чрез цесия, на ищеца в настоящото гражданско дело - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, който с искова молба пред PC - Ст. Загора, моли съда за решение, за да бъдело прогласено установяването, че П. М., дължал на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата от 800 лева - дадена му като кредит от „Стик Кредит” АД.

С исковата молба били представени доказателства, които обосновавали и подкрепяли претенцията на ищеца. Те формално давали основание за извод, че искът бил основателен.

Не бивало да се неглижира и поведението на кредитора („Стик Кредит” АД), преди отпускане на искания потребителски кредит. Негово било задължението при подхождане към подобни договори, да преценял „способностите на кредитополучателя”, да върнел без особени за него усилия взетата сума по кредита. Това очевидно не било сторено.

Последиците били прехвърляне на вземането към друго дружество чрез цесия, а после и търсене на правов ред (пред PC - Ст. Загора), за събирането на вземането, безспорно с негативни за кредитополучателя последици. Подобни „неразумно широки кредитирания”, не бивало да бъдат толерирани безкрайно.

Все пак считал иска за основателен.

В проведеното на 24.06.2024 г. открито съдебно заседание по делото, ищецът с нарочна молба заявява, че поддържа исковата молба, като е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът, редовно и своевременно призован, се явява в открито съдебно заседание чрез особения си представител и отново прави признание на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.

4 претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни. Ответникът чрез особения представител признава изцяло иска както в отговора на исковата молба, така и в открито съдебно заседание. Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.

Направеното от страна на особения представител на ответника признание на иска представлява по същество процесуално действие, с което ответната страна се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, което води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. В настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК . Съгласно тази разпоредба особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Съдът е намерил, че извършеното от страна на особения представител на ответника признание на иска следва да бъде одобрено (като е отчетено че исковете са вероятно основателни и провеждането на пълно съдебно дирене ще доведе до допълнителни разноски за ответника) и е прекратил съдебното дирене и е преминал към постановяване на решение при признание на иска.