Решение № 538 от 02.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000995 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 303927/26.09.2022 г., подадена от „Г.

Инженеринг“ ООД, гр. София, ж.к. „Военна рампа“, бул. „Илиянци“, № 48, Бизнес сграда „Г. холдинг“, с ЕИК:200678992 чрез управителя Л. Н. Г. срещу решение № 260551/09.08.2022 г. по търг. дело № 104/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Проджект Менаджер“ ЕООД, гр. София, ул. „Нишава“ № 123, ет. 5, ап. 19, с ЕИК:201501781, както следва: 1) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 57 178.20 лв. неизплатена част от възнаграждение по договор от 03.05.2017 г. съгласно фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от 18.01.2021 г. до окончателно погасяване на главницата; 2) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 600 лв. – възнаграждение за изготвена оферта „Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за обекти за „Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД, за която сума е издадена фактура № 173/19.11.2018 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от 04.02.2021 г.; 3) на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 6 298.92 лв. – неустойка на основание чл. 21 от договор от 03.05.2017 г. досежно вземанията по фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. и 4) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 730.71 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, 1 допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното дирене, както и необоснованост с оглед преценката на доказателствения материал. При постановяване на решението си съдът не бил извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като решаващите му изводи не се подкрепяли от установената фактическа обстановка. Съдът не обсъдил въобще някои от събраните по делото доказателство, а други интерпретирал погрешно.

По иска за заплащане на възнаграждение по договора за СМР от 03.05.2017 г. излага съображения, че не било доказано, че незаплатените работи били надлежно изпълнени от ищеца и съответно приети от ответника съгласно клаузите по договора; че следвало де са приложи чл. 161 ГПК по доказателственото искане по чл. 190 ГПК, което не било уважено от съда за представяне на ежедневни отчети за изпълнена работа; че не било установено извършване на СМР по фактура № 156/22.12.2017 г. и протокол № 57/22.12.2017 г. – касаело се за допълнителни количества дейности за предходен период, които вече били заплатени на ищеца с фактура № 146/28.07.2017 г.

По иска за заплащане на възнаграждение в размер на 3 600 лева с ДДС по неформален договор за изработка за изготвяне на оферта – съгласно фактура № 173/19.11.2018 г. излага съображения, че съдът неправилно приложил чл. 301 ТЗ, както и че нямало възлагане и приемане на дейностите по въпросната фактура и протокол от 19.11.2018 г.

Счита иска за неустойка за неоснователен поради неоснователност на главните искове.

По направеното от жалбоподателя-ответник възражение за прихващане излага съображения, че по делото било установено: 1) Некачествено, забавено и неточно изпълнение на задълженията на ищеца по договора по отношение на конкретно индивидуализирани задания за изпълнение на СМР по възстановяване на пътни настилки; 2) Претърпени от ответното дружество имуществени вреди под формата на заплатени неустойки към „Софийска вода“ АД в резултат неизпълнението на задълженията на „Проджект Менаджер“ ЕООД и 3) Предвидимост на вредите с оглед договореностите между страните по договора от 03.05.2017 г., чиито клаузи недвусмислено обвързвали изпълнението на процесния договор с условията по договора между възложителя и „Софийска вода“ АД.

Относно претенциите за заплатено възнаграждение за превъзлагане на работите на трето лице поради отказ от страна на ищеца да изпълни възложената работа излага съображения, че в резултат на неизпълнение на ищеца, ответникът бил принуден да превъзложи СМР на трето лице, поради което ищецът следвало да заплати стойността им на основание клаузата по чл. 3.1 от договора със „Софийска вода“ АД; че за размера на неустойката следвало да се установи каква била стойността на изпълнените от третото лице работи, на което вещото лице не дало отговор, а съдът неоснователно отказал повторна експертиза.

По така направените във въззивната жалба оплаквания, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постанови ново, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, а в условие на евентуалност – ако приеме претенциите на ищеца за основателни, да бъде извършено съдебно прихващане на претендираната от „Проджект Менаджер“ ЕООД ООД сума с вземанията на „Г. Енженеринг“ ООД от „Проджект Менаджер“ ЕООД за претърпени имуществени вреди, така както са предявени с отговора на допълнителната искова молба и допълнителното становище.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Проджект Менаджер“ ЕООД чрез адвокат О. Л. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като остави в сила обжалваното решение. Претендира 2 присъждане на разноски за въззивното производство.

В хода на въззивното производство, жалбоподателят „Г. Инженеринг“ ООД чрез адвокат Б.

В. поддържа жалбата си. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.

80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна като разноски по делото.

От своя страна, въззиваемият „Проджект Менаджер“ ЕООД чрез адвокат О. Л. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Проджект Менаджер“ ЕООД срещу „Г. Инженеринг“ ООД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:

1) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 62 989.24 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор от 03.05.2017 г. съгласно фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2021 г. до окончателно погасяване на главницата;

2) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 600 лв. – възнаграждение за изготвена оферта „Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за обекти за „Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД, за която сума е издадена фактура № 173/19.11.2018 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2021 г. до окончателно погасяване на главницата;

3) на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 6 658.92 лв. – неустойка на основание чл. 21 от договор от 03.05.2017 г. досежно вземанията по фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г.

Ищецът твърди, че на 03.05.2017 г. сключили с ответника договор за възлагане на строително-монтажни работи с предмет: изпълнение на СМР по възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община. В него подробно били регламентирани реда за възлагане, изпълнение и отчитане на ремонтните дейности, както и тяхното заплащане. Срокът на договора бил с продължителност, съответстваща на този между ответното дружество и „Софийска вода” АД – договор № 7231/25.01.2017 г. Въпреки точното изпълнение на задълженията на ищеца по възложените му строителни и ремонтни работи, съставяне на изискуемите документи, които удостоверявали това, както и издаване на необходимите фактури по чл. 9.1, ответникът не заплатил на ищеца следните суми: по фактура № 0155/22.12.2017 г. в размер на 27 934.82 лева; по фактура № 0156/22.12.2017 г. в размер на 5 235.44 лева; по фактура № 0158/29.01.2018 г. в размер па 22 294.91 лева и по фактура № 0159/28.02.2018 г. в размер на 7 524.07 лева. Данъчните документи отразявали стойността на изпълнените и приети 3

СМР според договорените единични цени и съгласно съставени актове образец 19 и подробни справки-приложения към тях. Общият размер на така формирания дълг бил в размер на 62 989.24 лева.

Съгласно чл. 21 от договора при забавено изпълнение на задължението за плащане, ответното дружество дължало неустойка в размер на 0.1 % за всеки работен ден, закъснение, но не повече от 10 % от размера на забавеното плащане Падежът според чл. 9, ал. 1 бил след изтичане на 45-дневен срок от приемане на съставената от ищеца фактура като плащането трябвало да обхваща пълния размер – данъчна основа и начислен ДДС. По всяка от горните фактури „Г.

Инженеринг“ ООД било в пълно неизпълнение, което обосновавало претенцията на ищеца за заплащане на уговорената неустойка в нейния максимален размер от 10 % или 6 658.92 лева, която разпределена според задълженията, обективирани в отделните фактури се разпределяла така: по фактура № 0155/22.12.2017 г. в размер на 2 793.48 лева за забавено изпълнение от 100 работни дена, считано настъпването на падежа за плащане; по фактура № 0156/22.12.2017 г. в размер на 523.54 лева за забавено изпълнение от 100 работни дена, считано настъпването на падежа за плащане; по фактура № 0158/29.01.2018 г. в размер на 2 229.49 лева за забавено изпълнение от 100 работни дена, считано настъпването на падежа за плащане; по фактура № 0159/28.02.2018 г. в размер на 752.41 лева за забавено изпълнение от 100 работни дена, считано настъпването на падежа за плащане.

Извън отношенията между страните по сключения договор за СМР от 03.05.2017 г., ищецът извършил на ответника услуга – изготвяне на оферта „Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение на инфраструктура за обекти на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД. Работата била приета без забележки от възложителя, за което се съставил протокол от 19.11.2018 г., а за изплащане на уговореното възнаграждение от 3 600 лв. била издадена фактура № 173/19.11.2018 г., но задължението останало неизплатено.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответното дружество „Г. Инженеринг“ ООД е подало отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Счита, че исковата молба не отговаряла на изискванията по чл. 210, ал. 1 ГПК, доколкото искът за заплащане на сумата от 3 600 лева по фактура № 173/19.11.2018 г. по аргумент за противното на основание чл. 104, ал.1 ГПК не бил родово подсъден на Софийски градски съд и доколкото условието на чл. 210, ал. 1 ГПК било кумулативно, същият се явявал недопустим и производството по делото в тази му част следвало да бъде прекратено, в подкрепа на което искане било и дадената законова възможност по чл. 210, ал. 2 ГПК, че съвместното разглеждане на исковете щяло да бъде значително затруднено с оглед голямата фактологична и правна натовареност по повод доказване и оспорване на така предявения първи иск.