Определение № 152 от 28.02.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Шумен, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500059 по описа за 2024 година

Производство по чл. 278 и сл. във вр. с чл. 577 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от А.А.Б., в качеството му на ДСИ при СИС при РС – Девня, срещу определение № 2/11.01.2024г. на Съдия по вписванията към Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. Нови Пазар, с което е отказано вписване на възбрана по изп. дело № 20143120400188 върху имот, собственост на длъжника по делото – Н.А.С. с ЕГН **********.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ, тъй като в молбата за вписване на възбрана изрично е удостоверил, че, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, за вписването й държавна такса не се дължи, и в тази си част, на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, издаденият документ съставлява официален удостоверителен документ. Съдията по вписванията неправилно е постановил отказ, изисквайки документ за внесена държавна такса в размер на 15.00 лева за вписването, тъй като изпълнителното дело е образувано за задължения за издръжка, и нито съдията по вписванията, нито съдебният изпълнител имат правораздавателни функции, нито пък единия спрямо другия имат контролни правомощия когато се касае за вписване на възбрана в изпълнителния процес, имащ за цел бързина и изненада по отношение на длъжниковото имущество, запазващо го в неговия патримониум и предназначаващо го за осребряване.

Съдията по вписванията няма право да извършва преценка дали взискателят е освободен от държавна такси в хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, щом това обстоятелство е удостоверено от съдебния изпълнител. Ал. 1 на чл. 83 от ГПК освобождава императивно, по силата на закона определена категория субекти от заплащане на такси и разноски, без да е необходимо, каквато и да е преценка от страна на ръководно – решаващия орган в процеса, 1 освен качеството на субекта, за разлика от ал. 2 на същия текст, където се извършва такава преценка, която може да бъде извършена само от съд. Счита, че безспорно, на основание чл.

540, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 431, ал. 4 от ГПК, за вписването на възбраната по процесното изпълнително дело държавна такса не се дължи, с оглед на което моли съда да отмени определението за отказ и задължи съдията по вписванията, на основание чл. 577, ал. 3 от ГПК, да впише акта.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията, поради което следва да се разгледа по същество.

По същество, същата е и основателна, поради следното:

До Служба по вписванията – гр. Нови Пазар е постъпила молба с вх. № 59/11.01.2024г. от ДСИ при СИС при РС – Девня А.А.Б., съдържаща искане за вписване на възбрана върху следния недвижим имот: 1/36 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-375/29.05.2019г. на изп. директор на АГКК, находящ се в с. ......, общ. ......, обл. Шумен, м. ....., вид собственост - частна, вид територия земеделска, категория 3, НТП Лозе, площ от 640 кв. м., стар № 011008, при граници: №№ ***, ***, ***, оставен в наследство на длъжника от общия наследодател К.И.Д., за задължения на длъжника по ИД № 20143120400188 - Н.А.С., образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 03.04.2014г. по гр. д. № 297/2014г. на РС – Девня, за вземания за издръжка на К.И.Г., Г.И.Г. и М.И.Г., действащ сам и със съгласието на родителя си И.Г.Т., в размер на 25 575.76 лева към 03.01.2024г. В молбата изрично е било посочено, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, взискателят не дължи държавна такса.

Мотивирайки се, че към молбата не е представен документ за внесена държавна такса в размер на 15.00 лева, на основание чл. 5 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенцията за извършване за исканото вписване на възбрана, съдията по вписванията е постановил отказ да разпореди вписване. Посочил е, че независимо, че молителят в молбата си изрично е посочил, че взискателят е освободен от внасяне на д.т. на осн. чл. 431, ал. 4 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК и в тази насока не прилага доказателство за платена д.т., това не означава, че е налице освобождаване от д.т., тъй като се касае за две различни производства – съответно изпълнително по чл. 449 от ГПК и нотариално охранително по чл. 569, т. 5 от ГПК и чл. 23 и сл. от ПВп., за вписване на актове, вписване и заличаване на възбрани по молби на съдебен изпълнител. Изложил е, че разноските са за сметка на молителя и съдията по вписване няма компетентност да се произнася по искане за освобождаване от държавна такса, още повече, че таксите по ТДТСАВ постъпват не в бюджета на съдебната власт, а в този на АВп., чийто орган съдията не е. Също така е посочил и, че е неприемливо тълкуването, че който ищец е освободен от задължение да внася такси по исково производство, той се явява освободен и от задължението да внася такси в производството по вписване.

Настоящият състав намира, така постановеният отказ за незаконосъобразен.

2

В случая, съдията по вписване е бил сезиран с искане от държавен съдебен изпълнител за вписване на възбрана върху имот, собственост на длъжника по образувано пред него изпълнително дело, имащо за предмет събиране на вземания за издръжка, като в молбата е било изрично посочено, че не се дължи държавна такса за вписване на основание чл.83, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.431, ал.4 от ГПК, за вписването на обезпечителни мерки по изпълнително дело, каквато е процесната възбрана върху недвижим имот на длъжника, се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84 от ГПК. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от ищците - по искове за издръжка. Правилото е възпроизведено и в чл. 5, б. „ж“ и б. "к", предл. второ от ЗДТ. Цитираните разпоредби са императивни и освобождаването на ищеца по дело за издръжка от внасяне на държавна такса не подлежи на преценка от съда или друг орган. От изложеното следва, че с нормата на чл. 431, ал. 4 от ГПК законодателят изрично въвежда правилото на чл.83, ал.1, т.2 от ГПК и по отношение вписването на обезпечителни мерки в изпълнителното производство, имащо за предмет изпълнение на вземане на издръжка, присъдено със съдебно решение.

Визираната хипотеза касае освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за вписване на обезпечителна мярка по изпълнително дело за вземания за издръжка по силата на закона, а не по искане на някоя от страните по изпълнението или на съдията изпълнител, респ. по преценка на съдията по вписване. Тоест, в случая не става въпрос за освобождаване от държавна такса по преценка на орган на изпълнителната или на съдебната власт, въз основа на отправено до него искане и представени доказателства за семейното, здравословното или имотното състояние на молителя съобразно чл.83, ал.2 от ГПК, а за недължимост на такава такса, произтичаща от действието на закона. Това действие е директно и за проявлението му не е необходимо допълнителното наслагване на волеизявления на лицата, за които нормата поражда права или задължения. Ето защо, съдията по вписвания неправилно е приел, че се касае за искане от освобождаване от държавна такса по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК, с оглед на което и в нарушение разпоредбата на чл.431, ал.4 от ГПК, вр. чл.83, ал.1, т.2 от ГПК е отказал вписване на възбраната, поради липса на доказателства за внесена държавна такса.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, заключава, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени, като на съдията по вписвания бъде разпоредено да извърши исканото вписване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2/11.01.2024г. на Съдия по вписванията към Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. Нови Пазар, с което е отказано вписване на възбрана по изп. дело № 20143120400188 по описа на ДСИ при СИС при РС – Девня, върху имот собственост на Н.А.С., ЕГН **********, и ВРЪЩА преписката за извършване на 3 исканото вписване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се изпрати на съдията по вписвания към Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. Нови Пазар.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4