Решение № 572 от 10.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330110534 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. И. И. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както следва:

1)за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца Н. И. И. сумата от 200 лв., недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането;

2) за осъждане на ответника „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищеца Н. И. И. сумата от 700 лв., недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – ****г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на **** г. ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който ищецът усвоил 1000 лв., със срок на кредита – 12 месеца, при първа падежна вноска на **** г. и последна – на**** г. На същата дата и на основание чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит, ищецът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството – гарант, се задължило да обезпечи задълженията на заемателя по договора за кредит, а потребителят следвало да заплати възнаграждение в размер на общо 800 лв. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба е заплатил по договора за кредит сумата от 1200 лв., а по договора за поръчителство – 700 лв.

Поддържа, че процесните договори били нищожни, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като от договора не ставало ясно какво се включва в ГПР. Намира, че в ГПР следвало да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като невключването му представлявало заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че двамата ответници са свързани лица, като печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършваната от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на 1 едноличния собственик „Кредисимо“ ЕАД. Поддържа, че с договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за кредит. Поради изложеното счита, че ищецът дължал само чистата стойност на паричния заем, без лихви и други разходи по кредита. Навежда самостоятелни доводи за нищожност на договора за поръчителство.

Сочи, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност в престациите. По договора за поръчителство длъжникът не получавал никаква насрещна престация срещу заплащането на възнаграждение. Сочи нарушение и на чл.19, ал.4 ГПК във връзка с формиране на ГПР. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 1000 лв., която следвало да се върне на 12 месечни погасителни вноски, при фиксиран ГПР в размер на 21,20 % и ГЛП от 19,38 %. Кредитът бил погасен предсрочно, като ищецът заплатил сумата от 183,28 лв. над дължимата главница, а не както твърди – 200 лв. Възразява срещу доводите за нищожност на договора поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход в ГПР. Единственият разход, който бил включен в ГПР е договорната възнаградителна лихва. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационна дейност и правила на дейност. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Депозиран е и отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, със становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че между страните е сключен договор за поръчителство от ****г., по силата който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕООД съгласно процесния договор за потребителски кредит. За предоставяне на тази услуга страните договорили възнаграждение от 783,11 лв. Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 700 лв., като твърди, че заплатеното възнаграждение в размер на 581,63 лв. Намира, че сключеният между него и ищеца договор не бил за поръчителство, а за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, като уговореното възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Изтъква, че възнаграждението по този договор било в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

С протоколно определение от 13.01.2026 г., е допуснато изменение на размера на предявените искове по реда на чл.214 ГПК, чрез тяхното намаляване, като искът на Н. И. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД се намалява от първоначално предявения размер от 200 лв. на сумата от 183,28 лв., а искът срещу „Ай тръст“ ЕООД се намалява от първоначално предявения размер от 700 лв. на сумата от 581,63 лв. В частта по предявения иск срещу „Кредисимо“ ЕАД за разликата от 183,28 лв. до първоначално заявения размер от 200 лв., както и по предявения иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД за разликата от 581,63 лв. до първоначално предявения размер от 700 лв. производството по делото е прекратено. Поради това предмет на настоящото производство са субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на „Кредисимо” ЕАД, да заплати на ищеца сумата от 183,28 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – ****г., до окончателното изплащане на вземането, както и иск за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 581,63 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., ведно със законната лихва от 2 датата на подаване на исковата молба в съда –*** г., до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № *** г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 1000 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Заетата сумата следвало да се върне на 12 месечни погасителни вноски, с размер, посочен за всяка вноски в приложение № 1 към процесния договор, с уговорен годишен лихвен процент от 19,38 % и ГПР в размер на 21,20 %. Общият размер на плащанията по договора възлизал на 1109,77 лв. Не е спорно също, че между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен въз основа на чл.4, ал.1 от договора за кредит. По силата на договора за предоставяне на поръчителство се дължало на поръчителя възнаграждение в размер, съгласно приложение № 1 към договора – л.38 от делото, за периода на действие на кредита, в общ размер от 783,11 лв. Не е спорен и фактът на плащане от страна на ищеца на процесните суми, а именно: сумата от 183,28 лв. – платена на „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит над дължимата главница от 1000 лв., както и сумата от 581,63 лв. – платена на ответника „Ай Тръст“ ЕООД вноска по поръчителство. Спорни между страните са правните въпроси досежно действителността на постигнатите съглашения и основателността на претенцията за връщане на платените без основание суми.

По основателността на иска:

За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответните дружества по процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, които да са недействителни. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответниците носят тежестта да докажат, че плащанията са осъществени на валидно основание, т.е. че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са действителни.

За да е основателен предявеният иск, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1)при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2)при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3

3)при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за кредит, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

По отношение на твърденията за нарушение на разпоредбите на чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.