Решение № 2479 от 15.12.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2479 гр.

Пловдив, 15 декември 2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2569 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 404, ал.

1, т. 1 и чл. 405 от КТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Джи ди лифт 20“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.М.Д.- управител, чрез адв. Е.Н.- пълномощник, против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение № 1 от 26.08.2021 г., издадено от Р.М.- инспектор в ДИТ-Пловдив. В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен, поради наличието на сключен граждански договор между страните и моли съда да го отмени. Претендира разноски.

Ответникът-дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което намира жалбата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Пловдив в настоящия състав след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление

№ 1 от 26.08.2021 г. на инспектор в Дирекция "ИТ"-Пловдив, на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение между С.З.Т., ЕГН **********, изпълняващ длъжността „монтажник на асансьорна уредба“ и „Джи ди лифт 20“ ЕООД, гр. Пловдив, считано от 02.08.2021г. Предписано е на дружеството, в качеството на работодател, да предложи на С.Т. сключване на трудов договор в срок до 01.09.2021г.

Безспорно между страните е фактът, че на 03.08.2021г. е настъпил инцидент на строителен обект, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Г.М.Д.“ № 27-29, на който се осъществял монтаж на асансьорна уредба, започнал на 02.08.2021г. Присъствието на лица, свързани с „Джи ди лифт 20“ ЕООД на посочения обект е по силата на договор за възлагане на монтаж на асансьорни уредби от 04.01.2021г. между „Валмис“ ООД като възложител и дружеството, настоящ жалбоподател, като изпълнител. Първото дружество е вписано с Удостоверение № ПД238/07.01.2021г. в Регистър на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност в Регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор" Южна централна България, гр. Пловдив. По силата на договора от 04.01.2021г. възложителят възлага на изпълнителя, последният възмездно със свои сили и средства да монтира асансьорни уредби, съгласно документация и договореност за всеки конкретен обект. Управителят на „Джи ди лифт 20“ ЕООД с Призовка от 11.08.2021г. е бил поканен да се яви на 12.08.2021г. в сградата на инспекцията и да представи правилник за вътрешния трудов ред, оценка на риска, вътрешни правила за организация на работната заплата, инструктажни книги, договор с лицето С.З.Т. за работа на обекта на ул. „Г.М.Д.“ № 27-29, списък и доказателства за раздадени лични предпазни средства, както и да попълни идентификационна карта.

От страна на управителя Г.Д. са представени обяснения и исканите документи.

Ответникът е приел, че на 02.08.2021г. и 03.08.2021г. С.З.Т. е работил на строителен обект на ул. „Г.М.Д.“ № 27-29, в гр.Пловдив с работно време от 08,30ч., почивки от 10,00ч. до 10,15ч. и от 12,00ч. до 13,00ч. с край на работното време 17,30ч. До момента на инцидента на 03.08.2021г. на посочения обект Т. е работил като „монтажник на асансьорна уредба“ с установено работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

С Уведомление вх. № 21084117/08.09.2021г. дружеството е представило Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с придружително писмо № 163902101326772/31.08.2021г., трудов договор № 2/02.08.2021г., граждански договор № 1/30.07.2021г.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Казаното се извлича от факта, въпреки че трудов договор № 2 да е от дата 02.08.2021г. той е регистриран в ТД на НАП-Пловдив на 31.08.2021г., а обжалваното постановление е издадено на 26.08.2021г. и на същата дата е връчено на адресата.

В чл. 20, ал.

1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служители в и в други нормативни актове, а в ал. 2 на същия текст е предвидено, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник, при установяване на нарушения на законодателството, инспекторът издава постановление по чл. 405а КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Следователно, служителите, назначени на длъжност инспектор имат правомощията на контролен орган, който има право да издава постановления по чл. 405а, ал. 1 КТ. Въз основа на казаното, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентни органи при спазване на законовите изисквания за материална, персонална и териториална компетентност.

По делото между страните не е спорно това, че С.Т. на 02 и 03 август 2021г. е работил на обект в гр.Пловдив, ул. „Г.М.Д.“ № 27-29, на който се е осъществявал монтаж на асансьорна уредба, изпълняван от „Джи ди лифт 20“ ЕООД. Спорът е дали това е било при изпълнение на трудово правоотношение или не.

Настоящият състав намира, че административният орган не е установил по категоричен начин, че процесното постановление е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение, въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените указания в този смисъл.

Съгласно чл.

1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, Инспекцията по труда има право да обяви съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс. За да упражни това право контролният орган на инспекцията следва безпротиворечиво да установи изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място, с определено работно време, йерархична подчиненост, трудово възнаграждение, предмет на договора и пр., т. е. да установи наличие на всички елементи, определящи правоотношението като трудово.

В случая обаче тези обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на административния акт не са изяснени, респ. доказани.

Постановлението е мотивирано единствено с представеното от управителя Г. Д. обяснение(без удостоверена дата на постъпване в администрацията). От данните в него административният орган неправилно и противно на съдържанието му е приел, че фигурата работодател по параграф 1 от ДР на КТ е възникнала за „Джи ди лифт 20“ ЕООД, т. е. че е наел самостоятелно работника С.Т. по трудово правоотношение.

При проверката на основание чл. 168 АПК настоящият съдебен състав констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК при издаване на оспорения акт, а именно – постановяването му при неизяснена релевантна фактическа обстановка. Установяването на елементите на трудовото правоотношение следва да се извършва при стриктно спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 35 от АПК и по конкретно индивидуалният административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, респ. направени. В случая съдът счита, че административният орган не е изпълнил тези си задължения и при издаване на процесното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения. Действително на основание чл. 45, ал. 1 от АПК до жалбоподателя е изпратена призовка(л.9), с която същият е уведомен за откритото административно производство, за задълженията във връзка с него, като са посочени и документите, които следва да представи в ДИТ – Пловдив. При това положение органът е имал възможност да прецени и обсъди представените впоследствие обяснения от жалбоподателя, но без да съпостави и провери събраните в хода на проверката данни, нито пък е събрал допълнително доказателства (включително опровергаващи) относно твърденията на жалбоподателя за характера на отношенията между него и работещия на обекта, като по този начин осигури надлежни доказателства за наличието на елементите на трудово правоотношение. В нарушение на чл. 35 от АПК обаче ответникът е постановил административен акт при неизяснена фактическа обстановка, и конкретно – при констатираните непълнота на данните, снети от обяснението на Г.

Д., административният орган не е предприел дължими действия за събиране на допълнителни доказателства относно съществуването на всички елементи от фактическия състав на трудовото правоотношение преди издаването на оспореното постановление.

Нарушавайки задължението си по чл. 35 от АПК, административният орган е постановил процесното постановление при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което е самостоятелно основание за отмяна.

Допуснатото съществено нарушение на административнопроцесуалните правила е довело до неправилно приложение на материалния закон, доколкото издаденото на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се явява необосновано, поради липса на доказателства за относимите правнорелевантни факти. В административната преписка не се съдържат безспорни и категорични доказателства, даващи основание да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време.

Всъщност в оспореното постановление и предписанията в него издателят недоказано е посочил, че се касае за работа на обекта с определено някакво работно време, с определена трудова функция / посочено е „монтажник на асансьорна уредба“/ и трудово възнаграждение. Въз онова на тези липсващи данни, както и вписаното лично от управителя Д. в обяснението му обстоятелство, че с Т. е сключен граждански договор от 30.07.2021г., че е без уговорено плащане и без работно време, е направен извод за наличие на трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и С.З.Т., което не било оформено с писмен трудов договор.

Съдът счита, че данните, съдържащи се в събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателствени средства не са достатъчни, за да формират ясни и категорични изводи в подкрепа на постановлението, т. е. Т. да е престирал работната сила в трудово правоотношение и то като работник –монтажник на асансьорна уредба в „Джи ди лифт 20“ ЕООД.

По делото липсва изискуемата декларация, попълнена от Т. за работно време, длъжност и трудово възнаграждение, т. е. за елементите, които навеждат на извод за наличие на трудово правоотношение, при все, че последният е бил на разположение на инспектора от ДИТ-Пловдив и на 26.08.2021г. му е връчено постановлението.

Напълно еднопосочни и безпротиворечиви са обясненията на самия управител на дружеството-жалбоподател, дадени преди издаване на оспорения административен акт, относно сключения помежду им договор за услуга по монтиране на асансьор на ул. „Г.М.Д.“, гр.Пловдив. В този договор не може да се приеме, че има клауза с характер на „наемане“, независимо, че е било известно мястото, където тази услуга следва да се извърши, както и разпределението на конкретните функции между двете страни, уговорката е била за постигане на резултат в рамките на определен срок (от 01.08.2021г. до 31.08.2021г.). С оглед на казаното, а и видно от обясненията на управителя, не е налична йерархична подчиненост и работно време.

Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5bab5cf7-a704-40e9-a6d0-4b678e60170b