Решение № 429 от 04.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Велико Търново, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500563 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.310 – 317 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първата инстанция К. И. К. ЕГН **********, подадена чрез особения представител – адв. Р. Н. от ВТАК против Решение № 797/14.06.2023 г. по гр. дело № 194 по описа за 2023 г. на РС – В. Т., в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати издръжка на малолетното си дете К. К. И. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. К. Л. за минало време - периода от 13.01.2022 г. до 12.01.2023 г. за разликата над сумата от 2130 лв. до присъдения размер от 3240 лв., като на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е било допуснато предварително изпълнение на решението в тази му част. Със същото решение съдът се е произнесъл и по въпроса за дължимите такси и разноски.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи срещу решаващия извод на районния съд, че общият размер от 3240 лв., представляващ издръжка за минал период, който следва да изплати на малолетния си син К. И. чрез неговата майка и законен представител М. Л., е неправилен. В тази връзка се сочи, че в конкретния случай са обхванати два периода, а именно за календарната 2022 г. и 2023 г., които са свързани с минималната работна заплата съгласно чл. 142, ал. 2 СК. По тези съображения се изтъква, че така определената издръжка за минало време в размер на 270 лв. е завишена. Акцентира се, че ответникът не реализира постоянни трудови доходи. Освен това се развиват оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл със свръхпетитум, тъй като се твърди, че в исковата молба е заявено единствено искане за присъждане на издръжка за минал период, без да бъде конкретизиран размерът й.

На следващо място във въззивната жалба са наведени оплаквания, че съдът неправилно е определил дължимите съдебни разноски с оглед характера на производството, които според жалбоподателя не се присъждат.

Формулирано е искане да се отмени решението на първата инстанция в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се приеме, че издръжката за минало време 1 следва да бъде в размер на 2130 лв., както и да се остави без уважение ищцовата претенция относно заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Жалбоподателят не сочи и не представя нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебно заседание всеки от процесуалните представители на страните съответно поддържа и оспорва жалбата.

Окръжен съд – В. Т. като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от М. К. Л., в качеството на майка и законен представител на малолетния К. К. И., чрез адв. Ц. Д. срещу К. И. К. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 1 и чл. 149 СК за присъждане на издръжка в размер на 270 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане, както и издръжка за минало време, а именно: от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2022 г. до 12.01.2023 г.

В исковата молба се твърди, че М. Л. и ответникът са родители на малолетното дете К. К.

И.. Посочва, че повече от една година живеят разделени, като детето се отглежда и възпитава от ищцата. Твърди, че детето поддържа контакт с баща си. Заявява, че същата работи по трудово правоотношение с месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, получава също и месечна добавка в размер на 50 лв, която представлява помощ за отглеждане на непълнолетно дете. Сочи, че средствата са недостатъчни за задоволяване нуждите на малолетното дете. Излага твърдения, че двамата с Кристиян И. живеят в дома на техни близки. Навежда твърдения, че ответникът не заплаща издръжка.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ответната страна чрез назначен по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител, който заема становище за допустимост и основателност на исковете. Излага доводи, че искът по чл. 149 СК е нередовен поради липсата на посочен конкретен времеви период, за който се иска заплащане на издръжка в минало време.

С атакуваното решение, съдът от първата инстанция е уважил изцяло исковете.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира атакуваното решение за валидно, като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано и с воля, изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. По допустимостта и правилността на обжалваното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните не спорят, а и видно от представеното по делото удостоверение за раждане, М. К.

Л. и К. И. К. са родители на К. К. И., роден на ........ г.

От представения по делото социален доклад (л. 64-65), изготвен от ДСП гр. В. Т., след направено проучване, анкети и срещи с родителите и детето, както и въз основа на изисканата информация от директора на ОУ „Св. П. Е.” и от получената психологопедагогическа характеристика от ОУ „Св. П. Е.” се установява, че К. И. се отглеждат от майка си в жилище на техни познати, в което има две стаи и санитарни помещения, като е обособено лично пространство за детето, електрифицирано и водоснабдено, в добри хигиенно-битови условия за живот. Детето е ученик в 7-ми клас с успех от обучението 3,86, като се стреми към неговото повишаване. Установено е, че има добра хигиена, приличен външен вид, облечено с дрехи, подходящи за сезона. В доклада има данни, че тренира бойни изкуства. Социалните работници сочат, че детето демонстрира емоционална връзка и с двамата си родители, но е привързано повече към майка си. Споделят още, че бащата понякога давал пари на детето си, но не редовно.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства се установяват 2 следните обстоятелства относно трудовата заетост и доходите на родителите. Въз основа на изготвената справка, издадена от НАП – В. Т. се установява, че майката работи по трудово правоотношение, като й е начислен месечен облагаем доход средно в размер около минималната работна заплата за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2023 г.

Същата се подпомага и от ДСП – В. Т. с месечна помощ по чл. 7 ЗСПД в размер на 50 лв.

От друга страна, бащата не успя да докаже в процеса наличието на постоянна трудова ангажираност, от която да придобива доходи, но е декларирал устно пред социалните работници, че получава месечен доход в размер на 800 лв., като работел на частно в автосервиз. От събраните доказателства липсват такива, от които да се приеме, че двамата родители заплащат наем за жилище. Независимо от това, обаче задължението на родителя да плаща издръжка на непълнолетното си детето е безусловно.

При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция извежда следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК лицата, имащи право на издръжка, в случая малолетното дете К. И., може да претендира от дължащия я заплащането й за минало време до една година преди завеждане на иска.

Размерът на издръжката се определя въз основа на нуждите на детето и възможностите и материалното състояние на родителите с оглед данните за всеки конкретен случай. Общата сума за издръжка на детето се определя в такъв размер, че да се задоволят потребностите му по такъв начин, както ако родителите живееха заедно. Тази сума се разпределя между родителите съобразно възможностите им, като се отчитат грижите на родителя, упражняващ родителските права (в посочения смисъл Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленум на ВС;

Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленум на ВС; Решение № 291/04.01.2016 г. по гр. дело № 2320/2015 г. на III ГО на ВКС).

В конкретния случай се сочи, че тъй като детето е в 7-ми клас, то същият има потребности освен за храна, но и за учебни помагала, облекло, за осигуряване на дом и условия за физическо и духовно развитие, както и за спортуването, което е безспорен факт. От събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период детето е живяло заедно с майката, която фактически е упражнявал родителските права и се е грижил за задоволяване на ежедневните му нужди. През последните години детето е било на ниска възраст и е посещавало училище в населеното място, където живеят с майката.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК необходимите средства за издръжка на децата е следвало да бъдат осигурени през процесния период от двамата родители – майката М. Л. и бащата К.

К., съобразно възможностите и материалното състояние на всеки от тях.

Липсват доказателства бащата да е плащал издръжка в претендирания период, както и да е бил в обективна невъзможност, по причини извън неговата воля, да дава такава на малолетния К. И.. Лицето се намира в трудоспособна възраст, без констатирани здравословни проблеми.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, размерът на издръжката не може да бъде по-малък от една четвърт от размера на минималната работна заплата. В тази връзка, съдът може да определи и по-висок размер в случай, че това се изисква от потребностите на детето и от възможностите на родителя да я заплаща.

От друга страна, възможността да се търси издръжка за минало време обхваща период, който законодателят е ограничил до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Видно от събраните по делото писмени доказателства, за периода след 13.01.2023 г. майката е предявила кумулативно съединен иск по чл. 143 СК срещу бащата.

При така възприетите фактически положения и правни изводи ВТОС констатира, че същите съвпадат с разрешението по спора, дадено от първата инстанция с атакуваното решение.

Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и правилен, поради което следва да се потвърди изцяло. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение на разноските, следва да се присъдят на адв. Ц. Д., като особен представител на жалбоподателя, такива в размер на 300 лв. съобразно НМРАВ, тъй като процесуалното представителство е било безплатно при условията на чл. 38 от ЗА.

Така мотивиран, СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 797/14.06.2023 г. по гр. дело № 194/2023 г. на ВТРС.

ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН: ********** да заплати на адвокат адв. Ц. Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение в размер от 300 (триста) лева на основание член 38, ал. 2 от ЗА.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4