Акт от 28.01.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№14

Гр. Перник, 28.01.2020 година.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия:

Ивайло Иванов при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 769 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от

Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано по жалба на В.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.С. *** с адрес ***, ул. „***“ № *** против Решение № ПИ-456 от 14.11.2019 година издадено от Директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалба вх. № С190022-000-0541672 от 18.10.2019 година срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274 от 03.10.2019 година на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София. Жалбоподателят твърди, че не е налице изпълнително основание за наложените обезпечителни мерки, поради което моли съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен.

В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат М.С. ***, която моли съда да отмени оспорения административен акт по подробно изложени съображения в жалбата. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година ответникът по жалбата – директора на ТД на НАП София редно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М.К., която оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно изложени съображения в оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, след проведено административно обжалване – задължителна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред, което обосновава извода за процесуалната й допустимост.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, че В.С.С. с ЕГН ********** *** е длъжник по изпълнително дело № *********/2019 година по описа на ТД на НАП София.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274 от 03.10.2019 година на публичен изпълнител при ТД на НАП София на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 201, ал. 3 и чл. 195, ал. 1 – ал. 3 от ДОПК за да се предотврати затрудненото събиране на задълженията по изпълнително дело № *********/2019 година по описа на ТД на НАП София, публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки, а именно запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „***“ и запор върху МПС – лек автомобил, марка „***“ за сумата от 28 412.00 лева.

По делото е представено

Решение № 14/112/08545/3/01/04/01 от 26.01.2018 година на държавен фонд „Земеделие“, с което на настоящия жалбоподател на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е определена финансова корекция в размер на 48 892.00 лева, от която сума следва да възстанови 24 446.00 лева.

Видно от Решение №

2595/15.04.2019 година, постановено по административно дело № 4660/2018 година по описа на Административен съд – София град, което не е влязло в законна сила е отменено посоченото по – горе решение на държавен фонд „Земеделие“.

С Решение № ПИ-456 от

14.11.2019 година /предмет на съдебен контрол/ директора на ТД на НАП София е оставил без уважение жалба вх. № С190022-000-0541672 от 18.10.2019 година срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274 от 03.10.2019 година на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, като неоснователна.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт достигна до следните правни изводи:

Обжалваното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.

267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено производство по обжалване на действие на публичния изпълнител при ТД на НАП София.

Оспореният акт е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.

59, ал. 2 от АПК, във връзка с § 1 от ДР на ДОПК, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

Не се констатират и пороци, съществено засягащи процесуалната законосъобразност на оспореното решение, доколкото при издаването му са съобразени правилата за разглеждане на жалбата по чл.

267 от ДОПК.

По същество оспореното решение е съобразено с изискванията и целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.

195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. В случая наложеното обезпечение е при наличие на обезпечителна нужда, съответно е налице затруднение при събиране на публичните вземания, с оглед на обстоятелството, че настоящия жалбоподател не е предприел действия за пълното или частично погасяване на дължимите публични вземания. От друга страна, наложените обезпечителни мерки са до размера на установеното вземането, съответно е спазен принципа на съразмерност.

Обжалваното постановление е и материално законосъобразно. Неоснователни са развитите доводи за липса на обезпечителна нужда, при обсъдените по – горе индикации за липсата на намерение или възможност у жалбоподателя да погасява задълженията си. В тази връзка следва да се има предвид, че съществуването на най – голямото като размер задължение – това по наложената финансова корекция от изпълнителния директор на ДФЗ, е било доведено до знанието на настоящия жалбоподател повече от година и половина преди предприемането на действията по обезпечаване. Вярно е, че решение е било обжалвано по съдебен ред, но не е влязло в законна сила видно от данните по административната преписката. От друга страна, по делото е по –същественото, че по силата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, на въпросното решение е предадена незабавна изпълняемост – обстоятелство, което би следвало да е известно на жалбоподателя и той да съобрази поведението си с него. Поради това правилни са и изводите на ответника в настоящото производство, че въпросният административен акт, независимо че е бил обжалван, представлява годен изпълнителен титул за установените с него публични вземания, съответно обосновава нужда от гарантирането на тези вземания, чрез налагане на съответното обезпечение.

В допълнение следва да се посочи, че предмет на оспорването по чл.

266 от ДОПК, респ. на настоящото съдебно производство са действия на публичния изпълнител по принудително изпълнение, обективирани в Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274 от 03.10.2019 година на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, които осигуряват събираемостта на установените публични вземания, т.е. реализиране на крайната цел на производствата по ДОПК – да се осигури постъпването в бюджета на парична сума, която съответното лице дължи.

Ето защо настоящият съдебен състав намира подадената жалба против Решение № ПИ-456 от 14.11.2019 година на директора на ТД на НАП София за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като жалбоподателя му плати сумата от 100 /сто/ лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 268, ал.

1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.С.

*** с адрес ***, ул. „***“ № *** против Решение № ПИ-456 от 14.11.2019 година издадено от Директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалба вх. № С190022-000-0541672 от 18.10.2019 година срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274 от 03.10.2019 година на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП София, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Аксаков“ № 21 сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направени съдебни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.

268, ал. 2 от ДОПК.

Съдия:/п/