Решение № 2966 от 21.06.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 18622/2017
- Вид
- Решение № 2966
- Подписан
- 21.06.2018
- В сила
- 24.01.2019
- Състав
- КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, 21.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №18 622 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно съединени искове от К.К.М. срещу В.В.Д. с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД за осъждането на ответницата да преустанови бездействието, с което пречи на ищцата да упражнява правото на собственост върху Апартамент №4, находящ се в гр.Варна, ул.“**“№22, ет.2 и извърши необходимия ремонт на терасата на апартамент №8, находящ се в гр.Варна, ул.“**“№22, ет.3 с оглед преустановяване на теча към жилището на ищцата и осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1536 лева, представляваща обезщетение за причинени от теча имуществени вреди.
Ищцата твърди, че е собственик на Апартамент №4, находящ се в гр.Варна, ул.“**“№22, ет.2 въз основа на договор за учредяване на право на строеж, обективиран в НА №**, том L, дело №**., като правото на строеж било осъществено и трансформирано в право на собственост. Сградата била въведена в експлоатация с протокол за установяване на годността за ползване на строежа от **.1997г. Твърди, че ответницата е собственик на апартамент №8 на същия адрес, който се ситуирал над апартамент №4. Твърди, че отделни части от апартамента й били многократно наводнявани, като водата се стичала от апартамента отгоре. През 2015г. вследствие на теч, идващ от ап.№8били причинени щети в банята и кухнята на ап.4 , които ищцата била принудена да отстрани за своя сметка. През месец октомври 2016г. отново се появил теч в друго помещение на ап.4- в спалнята, като водата отново идвала от горния апартамент.Вследствие на този теч се появила влага по тавана на помещението, която компрометирала вътрешната топлоизолация на тавана и се налагало тя да бъде подменена, след което било извършено шпакловане и боядисване.
Сочи,че по нейно искане по реда на чл.207 ГПК било образувано ч.гр.д. №**/2016г. по описа на ВРС, 40с. с цел установяване размера на вредите и причината за втория теч. От проведената по делото СТЕ било видно, че причината за появата на течовете била свързана с подов сифон с долно отичане, разположен в средата на терасата на ап.8, явяваща се част от тавана на спалнята на ап.4. Вероятните причини за течовете били липса на хидроизолация, компрометирана връзка между сифона и тръбата на вертикалния щранг или силно корозирал сифон следствие използването на агресивни почистващи препарати.
Излага, че причината за течовете е поведението на собственика на ап.8,изразяващо се в неполагане на грижа на добър стопанин, оказващо неблагоприятно въздействие и нанасяне на щети върху личния имот на ищцата. Към настоящия момент причината за течовете не била отстранена и с оглед на честите дъждове отново започнали да избиват мокри петна по тавана.
Твърди, че са причинени следните вреди по апартамента : намокрена били 13.44 кв.м. от вътрешната топлоизолация на тавана на спалнята, намиращ се под терасата на апартамента на ответницата, което водело до компрометиране на нейните функции и предполагало образуването на плесен, като стойността за тази вреда се претендира в размер на 596 лева; компрометиране на шпакловката на тавана на спалнята с площ 13.44 кв.м.– стойността за вредата се претендира в размер на 133 лева; поради наличието на влага и в ъглите на тавана и стените била компрометирана и боята по стените на спалнята с площ 50.94 кв.м.- стойност 706 лева; във връзка с извършване на ремонтни дейности за отстраняване на вредите в това число отстраняване на старата топлоизолация, замяната й с нова, шпакловане на тавана и боядисване на тавана и стените, възниквала необходимост от изхвърляне на строителни отпадъци, за което се претендира сумата от 110 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Отправя възражение за местна неподсъдност на спора поради обстоятелството, че същият следвало да бъде разгледан по адреса на ответницата, който бил в гр.София. В тази връзка се прави искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му подсъдност на РС-гр.София.
Навеждат се доводи за нередовност на исковата молба и се отправя искане същата да бъде оставена без движение.
Излага се, че претендираните вреди не са индивидуализирани в пълна степен. Били посочени два периода на настъпване на вреди от 2015г. и 2016г. и не се сочело от кога датират и в какъв период са евентуално причинените вреди.
Имало твърдения за нарушения на ЗУЕС, което не кореспондирало с предмета на делото и петитума на исковата молба.
По отношение на иска по чл.109 ЗС се излага, че е налице нито една от предпоставките за уважаване на претенцията. Сочи се, че не са представени доказателства за активната и пасивната процесуална легитимация на страните.
Оспорват се твърденията, че заявените вреди са причинени от действия или бездействия на ответницата, изразяващи се в неотстраняване на причините за поява на теч в жилището на ищцата. Твърди се, че ответницата не пречи по никакъв начин на ищцата да упражнява правото си на собственост. Излага се, че не е уточнен статута на терасата, за която се твърди да е причинител на вредите. В тази връзка се твърди, че терасата е открита и представлява терасовиден покрив на цялата сграда и представлява обща част по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС и следвало да бъде ремонтирана от всички етажни собственици. По делото на били представени доказателства, че ответницата виновно е увредила терасата, за да носи лична отговорност за евентуалното възстановяване.
По отношение на СТЕ, изготвена по ч.гр.д. №**/2016г. по описа на ВРС, 40с. счита, че същата не следва да се кредитира, тъй като била изготвена без да се извърши оглед на терасата и в нея се съдържали предположения по отношение на причините за настъпилите вреди. Следвало да се има предвид, че вещото лице установило, че вертикалният отводнителен щранг е разположен на фасадата и закрит с мазилка, като в ръба на конзолната й част също е налично петно от влага. Излага се, че ремонтът на вертикалния щранг следвало да е за сметка на Етажната собственост, тъй като бил обща част. Същото се отнасяло и в случай на липса на хидроизолация.
По отношение на иска с правно основание чл.45 ЗЗД се оспорва основателността му. Сочи се, че липсва противоправно поведение от страна на ответницата. Липсвало и причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и действията или бездействията на ответницата. Оспорва се размера на претенцията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представените НА за учредяване на право на строеж срещу строителство №**, том L, дело **.1996г. и Протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Жилищна сграда на ул.“**“ №22 гр.Варна К.К.М. се легитимира като собственик на Апартамент №14, находящ се в гр.Варна, ул.“**“№22, ет.2 с площ от 51.42 кв.м.
Проведено е производство по реда на чл.207 и сл. ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №**/2016г. по описа на ВРС, 40г., в което е проведена СТЕ. В заключението е отразено, че откритата тераса на ап.8 се явява част от тавана на спалнята на ноходящия се под него ап.№4, представляващ жилище. Отводняването на тази тераса се извършва от подов сифон с долно оттичане, разположен в средата на терасата. Същият е замонолитен с мозайка и повдигната с около 10 мм над подовата търкана мозайка на терасата и създава условия за задържане на течност около него. Вероятните причини за течовете са липса на хидроизолация, компрометирана връзка между сифона и тръбата на вертикалния щранг или силно корозирал сифон вследствие на използването на агресивни почистващи препарати. При огледа на ап.74 вещото лице е установило, че има вътрешна топлоизолация от ерудирани плоскости, шпакловани и боядисани. По тавана са налични петна от влага вследствие намокряне в ъглите и така са очертали фугите между плоскостите. За възстановяване на вредите е необходимо подмяна и замонолитване на сифона на терасата, демонтиране на съществуващите плоскости, предвид че не могат да изпълняват предназначението си на топлоизолация и предполагат образуване на плесен, монтиране на гипсокартонена изолация, окачена на метални профили,шпакловка на ъглите и боядисване на стените.Санитарно-хигиенното състояние на терасата на ап.8 е обичайното при нормална експлоатация. Пазарната стойност за отстраняване на повреденото имущество вкл. труд и материали възлиза на 1536 лева. В с.з. при изслушване и приемане на експертизата вещото лице заявява, че причината за наводнението в спалнята е сифона, който е монтиран на терасата на горния апартамент и се явява таван за имота на молителката. Посочил е, че причината е, че са използвани прекалено силни препарати, които са компрометирали сифона , което е довело до подмяна на сифона и в момента той е на около 10 см от останалото ниво.
С оглед оспорванията на ответната страна е допусната СТЕ, по която вещото лице след извършен оглед на 17.04.2018г. е направило изводи, че появилият се теч не се дължи и не е резултат от естественото изхабяване на сградата, в това число и на ВиК инсталацията. Същият е резултат от некачествено изпълнение на СМР при строителство на сградата, за което свидетелства пукната ПВЦ тръба към подовия сифон с долно оттичане, намиращ се в средата на терасата на ап.8 Същият е бил неуплътнен към вертикалния клон, с по-високо ниво и не добре замонолителен със свързващ разтвор към мозайката на терасата, което е установено при огледа на предходната експертиза. С течение на времето от влиянието на атмосферните температурни разлики и ползване на дезинфекциозни разтвори при почистване и миене, са се появили и активизирали невидимо неплътностите довели до течовете на вода от процесната тераса. При това задържащата се вода, вследствие на по-високото монтажно ниво на сифона е довело до увеличаващото се увлажняване на стомано бетонната плоча, която разделя терасата на ап.8 от спалнята на ап.4.
Терасата на ап.8, която се явява таван на спалнята на ап.4 е открита част с подов, точков, прав сифон с долно отичане почти на средата. Същата представлява стоманобетонна част от тавана/покрива/ на спалнята само на ап.4, като над тази тераса няма друга тераса и жилищна част. Над жилищните помещения на ап.8 има друг етаж, ползван по проект за ателие. Покривът на сградата е над това ателие и представлява дървена конструкция, покрита с ламперия, изолация и керемиди. След направена проба с разливане на вода на терасата на ап.8 експертът е установил, че има добър наклон към сифона в момента на огледа, водата се отичала добре и не се задържала около новия сифон. Огледал демонтирана ПВЦ тръба, която била пукната, което се получавало при армирането на бетонната плоча или при друго механично въздействие при отливане на бетона или при направата на подовата мозаечна настилка. Освен това сифонът е бил положен в слаб, свързващ разтвор при изпълнение на строителството и не е бил добре уплътнен към ПВЦ тръбата и подовата бетонна плоча. При огледа нямало видими следи от влага по фасадата, тъй като преди това бил извършен ремонт и са били подменени ПВЦ тръба ф 110 мм и подовия сифон. При изслушване и приемането на заключението в с.з. вещото лице е изложило, че овлажняването може да бъде избегнато, само ако мястото на точковия отводнителен възел или сифон бъде изместено или сифон бъде изместено извън обсега на спалнята, защото изолацията задържа влагата на бетонна плоча и след време отново ще се появи влаха и мухъл на тавана.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Негаторният иск по чл.109 ЗС е средство за защита на титуляра на вещно право срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява в пълен обем правомощията в качеството му на носител на същото си според предназначението му или което ограничава възможността му за реализирането му.