Определение № 24746 от 08.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24746 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110131120 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от Р. П. В., Т. К. В. и Д. К. В. срещу Манастир „Св. Иван Рилски“ – с. Герман, с която е предявен положителен установителен иск за собственост върху поземлен имот, основан на твърдения за изтекла придобивна давност.

Размяната на книжа е приключила, поради което и на основание чл. 140 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2026 г. от 14,30 часа, за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника:

1. да посочат в какви идеални части всяка от тях твърди, че е собственик на процесния поземлен имот;

2. да уточнят началния момент, от който твърдят, че е започнала да тече придобивната давност в тяхна полза, респ. в полза на техния наследодател К. Г.

Върбанов;

3. да уточнят точната индивидуализация на процесния имот, включително кадастрален идентификатор, площ, адрес и съседи, съобразно приложената скица и петитума на исковата молба, доколкото в представените книжа се съдържат различни изписвания на същия.

УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е от Р. П. В., Т. К. В. и Д. К. В. срещу Манастир „Св. Иван Рилски“ – с.

Герман положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици по давност на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Герман, Столична община, район „Панчарево“, м. „Терасите“, с площ 628 кв. м., с трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи съобразно кадастралната карта.

Ищците твърдят, че процесният имот е идентичен с ПИ № 1552, кад. район № 6111, м.

„Терасите“, с. Герман, по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-151 330/02.11.2005 г. на областния управител на област София-град. Поддържат, че имотът първоначално е бил предоставен за ползване на И. Г. И. въз основа на ПМС № 21/31.01.1963 г., за което е издадено Разрешително № И-119/21.07.1967 г. от Районна дирекция на горите – София. Твърдят, че с декларация от 15.03.1976 г. И. Г.

Иванов е предоставил ползването на имота на К. Г. В. — наследодател на ищците Т. К. В. и Д. К. В. и съпруг на ищцата Р. П. В..

Ищците поддържат, че от този момент, респ. след настъпилите законодателни промени и отпадане на ограничението за придобиване по давност, те и техният наследодател са упражнявали фактическа власт върху имота явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано, с намерение за своене. Твърдят, че в имота е изградена вилна постройка, че имотът е ползван и стопанисван от тях и наследодателя им, както и че манастирът не е упражнявал фактическа власт и не се е противопоставял на владението им. Ищците сочат, че през 2020 г. узнали, че с Решение № 3362/30.05.1996 г. на ПК – Лозен е признато право на собственост на Манастир „Св. Иван Рилски“ – с. Герман върху процесния имот. Поддържат, че независимо от това в тяхна полза е изтекла придобивна давност. Претендират разноски.

Ответникът Манастир „Св. Иван Рилски“ – с. Герман оспорва иска. Поддържа, че с Решение № 3362/30.05.1996 г. на ПК – Лозен процесният имот е възстановен на манастира и е признато правото му на собственост върху същия. Твърди, че ищците и техният наследодател не са били владелци, а най-много ползватели/държатели на имота, тъй като първоначалното предоставяне на имота е било за ползване, а не като основание за владение.

Ответникът поддържа, че ищците не са установили промяна в намерението си и не са демонстрирали пред собственика намерение да свои имота. Оспорва да е налице постоянно, явно, спокойно, непрекъснато и несъмнително владение, годно да доведе до придобиване по давност. Твърди, че манастирът е упражнявал фактическа власт върху имота, ползвал го е за свои нужди, извършвал е посещения и стопански дейности, като имотът е заграден и заключен. Ответникът поддържа още, че ищците не са изпълнили предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собственост върху предоставен за ползване имот, доколкото не са доказали изграждане на сграда в предвидения период и заплащане на земята по съответния ред. Претендира разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищците, че носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост при твърдените квоти върху процесния имот на твърдяното придобивно основание — наследствено правоприемство и придобивна давност, включително упражняването от тях и/или техния наследодател на фактическа власт върху имота с намерение за своене, явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано за необходимия по закон срок, както и присъединяването на владението на наследодателя им, доколкото се позовават на такова.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните факти носи тежестта да докаже положителните факти, на които основава възраженията си срещу твърдяното давностно владение, включително твърдените от него действия по упражняване на фактическа власт върху имота, стопанисването му, както и действията, с които се е противопоставял на фактическата власт на ищците или техния наследодател.

По доказателствата:

ПРИЕМА представените от ищците с исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищците поисканите съдебни удостоверения, които да им послужат за снабдяване с преписи от Решение № 3362/30.05.1996 г. на ПК – Лозен, с отбелязване за влизането му в сила, както и със Заповед № РД-15-330/02.11.2005 г. на областния управител на област София-град и относимите към нея графични материали, след представяне на проекти в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

2

ДОПУСКА на ищците двама свидетели при режим на довеждане за датата на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел за установяване на същите обстоятелства на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за датата на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел за установяване на същите обстоятелства на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачите, формулирани от страните в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 220 евро, вносим от страните поравно в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Сара Коен, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищците – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3