Решение № 106 от 05.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Варна, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100502388 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Д. Д. чрез особения му представител адвокат В. В. срещу решение № 3437 от 03.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110100777 по описа на Районен съд – Варна, седемнадесети състав, с което е изменен размера на присъдената с решение № 817 от 02.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 5583/2015 г. на Районен съд - Варна, издръжка, дължима от бащата Д. Д. в полза на детето А.

Д. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Р. А. А., като е увеличена от 200 лева на 450 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /24.01.2023 г./, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж на задължението до първо число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание член 150 от СК; дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. Д. до навършване на пълнолетие детето А. Д. ЕГН ********** да пътува неограничено за период и брой на пътуванията, придружавано от майка си Р.

А. А. или упълномощено от нея лице, извън пределите на Република България в държави членки на Европейския съюз, Великобритания и Турция и да преминава през държави, които не са членки на ЕС, като Северна Македония и Република Сърбия, включително да бъдат издадени всички задгранични документи необходими за пътуване на детето в чужбина, на основание член 127а, алинея 2 от СК във връзка с член 76, точка 9 от ЗБДС; осъден е Д. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски 1 районен съд сумата от 885 лева, представляваща дължимите по делото държавни такси и възнаграждение за особен представител, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и немотивирано. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с установеното по делото, тъй като не са събрани доказателства за необходимост от увеличение на издръжката, както и за доходите на бащата.

Иска се да се отмени така постановеното решение досежно издръжката и вместо него да се постанови друго такова, като се измени издръжката до размера на минималния, предвиден в закона. Желае се и отмяна на решението в частта му, с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето.

Въззиваемата Р. А. А. като майка и законен представител на детето А. Д. чрез адвокат Н. Ф. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е изложила подробни аргументи по всеки един от пунктовете. Желае се потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно размера на дължимата от бащата издръжка, както и по иска с правно основание член 127а, алинея 2 от СК.

В исковата молба се сочи, че ищцата Р. А. А. и ответникът Д. Д. са родители на роденото по време на съвместното им съжителство дете А. Д., родена на 01.09.2009 г. в град ***. Излага, че с решение № 817 от 02.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 5583/2015 г. на ВРС, са и́ предоставени родителските права по отношение на детето, на бащата е определен режим на лични отношения, като и е осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 200 лева месечно. Твърди, че от влизане в сила на решението е изминал значителен период от време, през който възрастта и нуждите на детето са нараснали - А. е ученичка в 7 клас и се налага да посещава извън класни уроци по литература, български език и математика, предвид предстоящото й кандидатстване, които уроци възлизат на 600 лева; детето посещава още школа по английски език, за която заплаща 790 лева месечно, както и спортен клуб по лека атлетика с месечна такса от 50 лева. Излага, че преди всяка учебна година се налага и закупуване на учебници и облекло, като общата необходима сума средно месечно според нуждите на детето възлиза около 1 100 лева. Сочи, че бащата не полага никакви грижи за дъщеря си, не желае да 2 осъществява определения му режим на личен контакт и не я е виждал от две години, не заплаща определената издръжка, като отказва и да предостави декларация за пътуване на детето в чужбина при леля си във Великобритания или на международни състезания. Твърди, че ответникът е пенсиониран полицай и получава месечна пенсия от *** в размер на повече от 4 000 лева, тоест е в състояние да заплаща издръжка в по-висок размер. Ищцата сочи, че към настоящия момент не работи, защото се грижи за болния си баща, поради което с много лишения осигурява необходимото за детето си. Моли съда за изменение на размера на издръжката за детето, претендирайки сумата от 450 лева месечно, и за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина.

Ответникът в отговора на исковата молба чрез назначения му особен представител оспорва твърденията на ищцата, че ответникът не е заплащал дълги години издръжка, че месечната му пенсия е в размер на 4 000 лева, че месечните разходи на детето са в твърдения размер, както и сторените такива за принтер, монитор и бюро, че детето не е имало възможност да пътува в чужбина. Моли се за отхвърляне на исковете, е евентуалност да се определи по-нисък размер на издръжката от посочения от ищцата.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна е представила социален доклад, в който не взема становище по размера на издръжката.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

По иска по член 150 от СК

Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, съгласно която разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата, които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.

Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му.

Възможността се преценява към момента на постановяване на решението.

Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние, 3 интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.

Безспорно от датата на постановяване на решението, с което е била определена издръжка в размер на 200 лева на непълнолетното дете на страните са изминали осем години. За това време потребностите на детето са нараснали с оглед неговото физическо и интелектуално развитие, а и съществено са се изменили социално-икономическите условия.

При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за третото тримесечие на 2024 г. е средно в размер на 3 153,13 лева. След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 2 309,40 лева или месечно по 769,80 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а дете на 15 години има нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 700 лева месечно.

А. е на петнадесет години и няма данни да страда от заболявания, нито да има специфични потребности.

В хода на производството е установено, че и двамата родители не реализират доходи, в трудоспособна възраст са и не са установени обективни пречки те да не реализират такива, не са наведени твърдения за наличие на алиментни задължения към други лица.

С исковата молба майката е навела твърдения, че бащата е пенсиониран полицай в *** и получава месечно над 4 000 лева пенсия. Въпреки положените усилия да бъдат събрани доказателства за това обстоятелство чрез съдебна поръчка, това се е оказало безрезултатно.

С оглед на изложеното и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на А. да определи общ размер на издръжката от 700 лева.

Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата от 450 лева месечно, а майката ще следва да поема разликата.

Поради изложеното решението на първата инстанция по иска с правно основание член 150 от СК следва да бъде потвърдено.

По искането по член 127а от СК

Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед спазването правата на детето излизането извън пределите на 4 страната е в негов интерес. Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията на Република България право на свободно придвижване, установено и в редица международни актове, които след ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното законодателство на България.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

Интересът на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, а различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.