Решение № 6243 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6243 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА Гражданско дело № 20241110116000 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127б от Семейния кодекс Образувано е по искова молба, подадена от Н. А. Н., с която е предявен срещу П. С. К., иск с правно основание чл. 127б СК относно забрана за напускане на пределите на Република България на детето А. Н. Н..

В молбата се твърди, че през май 2014 г. страните сключили граждански брак в Лондон, по времето на който се родил синът им А.. През 2016 г. ответницата напуснала семейното жилище и извела детето от Великобритания посредством разрешение на бащата, според което следвало да го върне отново във Великобритания през октомври 2016 г., но това не се случило. Със съдебно решение от 13.12.2017 г., влязло в сила на същата дата, бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие, респ. било одобрено споразумение относно въпросите за родителската отговорност по отношение на малолетния А.. Майката и детето се преместили първо в България, а през май 2020 г. със съгласието на бащата заминали в Гибралтар, като се договорили престоят там да бъде двугодишен. Ищецът излага, че майката на свой ред не изпълнявала поетите в споразумението задължения – през 2021 г. и 2022 г. отказала да доведе сина си за Великден, съгласно договореностите между страните. Твърди, че през юли 2022 г. майката помолила бащата да удължи престоя на детето в Гибралтар за още 1 година с уговорката да го върне до 15.07.2023 г., както и да го води 3 пъти годишно в гр. Варна. Ищецът се съгласил, но ответницата не изпълнявала уговорките и през октомври 2022 г. инициирала производство срещу бащата в Гибралтар, което било прекратено поради завръщането на майката и детето в България през август 2023 г. От тогава лишила сина си от контакт с неговия баща. Сочи, че ответницата твърдяла пред гибралтарския съд, че не знаела дали ще се 1 завърне в Гибралтар, а ако това стане – нямало да е по-рано от лятото на 2024 г. Твърди, че А. вече бил записан на училище в България. Баща му депозирал молба за промяна на режима на лични отношения, по което било образувано производство пред СРС. С оглед на изложеното, твърди наличие на повишен риск ответницата да изведе детето на страните незаконно от България с цел да прекъсне окончателно връзката баща-син. Моли да се наложи забрана на детето А. Н. Н. за напускане на страната до постановяване на влязло в сила решение по гр.д. № 13342/2024 г. по описа на СРС, 37-ми състав, касаещо въпросите за родителската отговорност. Претендира разноски.

Ответницата оспорва исковата претенция и предявява насрещен иск.

Твърди, че в края на 2023 г. у нея се породили съмнения, че бащата имал намерения да се премести с новото си семейство в чужбина и било възможно да изведе А. без нейно съгласие. Сочи, че бащата имал английско и австрийско гражданство, живеел с чужденка и искал отново да живее в чужбина, а наред с това искал съгласие от нейна страна за екскурзии. Излага, че първоначалният ищец демонстрирал навик да се мести от държава в държава. Поради всичко изложено, моли да бъде наложена забрана на детето за напускане на страната.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба е депозирал отговор, с който оспорва наведените в насрещната искова молба твърдения.

В открито съдебно заседание ищеца чрез упълномощения процесуален представител поддържа молбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна и ищец чрез упълномощените процесуални представители моли първоначалната молба да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли за уважаване на насрещната претенция.

Софийският районен съд, като взе предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че същите са сключили брак през 2014 г., от който брак на 11.11.2014 г. се е родил синът им А. Н. Н., а впоследствие със съдебно решение, влязло в законна сила на 13.12.2017 г., бракът бил прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права било възложено на майката, респ. на бащата бил определен режим на лични отношения.

В хода на производството са изслушани страните по реда на чл. 127б, ал.

4 СК.

Ответната страна и ищец по насрещния иск – П. К. е заявила пред съда, че има желание да се върне в Гибралтар, за да продължи за работи там, но само с разрешение на бащата и по силата на съдебно решение, тъй като и тя и детето са живели там. Посочва, че е предложила споразумение на бащата за режим с детето. Иска отношенията между страните да се подобрят, за да може детето да бъде спокойно.

Ищецът и ответник – Н. Н. е посочил, че майката няколко пъти е нарушавала договорките между тях, касаеща режима на лични отношения с детето, като излага подробни съображения в тази насока. Излага опасения, че майката се опитва да прекъсне контакта със сина му.

2

По делото е представено определение № 20409/16.12.2024 год. постановено по гр.д. № 20231100110455 по описа за 2023 година на СГС, 5 брачен състав, с което е върната искова молба депозирана от П. К. с правно основание чл. 118, ал. 2 КМЧП за постановяване на решение, с което да се признае и допусне до изпълнение в Република България на разпореждане от 01 юни 2023 год. постановено по дело 2022/DDM/108 на Върховния съд на Гибралтар.

За нуждите на производството е изготвен и депозиран на 29.03.2024 год. социален доклад от ДСП-Лозенец, в който е посочено, че непосредствените грижи за малолетния А. се полагат от неговата майка, а на бащата е определен режим на лични отношения, който не се спазва. Извършено е посещение в дома на майката, като социален работник е отразил, че тя и детето живеят в жилище, собственост на майката, в което е осигурено всичко необходимо за домакинството. Социален работник е провел разговор с детето, без присъствие на майката. Детето е споделило, че баща му се държи много добре с него, но се опасява за майка си, тъй като баща му се държи зле с нея.

Изразил е нежелание да се вижда самостоятелно с баща си, без присъствие на майката. В заключение е посочено, че между майката и детето има силна емоционална връзка. Отношенията между родителите и разнопосочните послания от тяхна страна водят до объркване на детето А. и създават риск за неговото психично и емоционално развитие.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Н. – баща на ищеца по първоначалния иск. От неговите показания се установява, че страните живеели в Лондон, а след раздялата им през 2016 г. майката се преместила с детето и със съгласието на бащата в България. Той сторил същото през 2020 г. През септември 2020 г. ответницата и малолетния им син заминали със съгласието на ищеца за Гибралтар, където били до 2023 г. От 2024 год. свидетелят е виждал редовно детето, тъй като на майката е била наложена глоба от съдебен изпълнител.

Разпитана по делото е и св. Т. Х. – леля на ответницата и ищец по насрещния иск. От нейните показания се потвърждава, че отношенията между страните са конфликтни. Същата е била пряк очевидец на развитието на взаимоотношенията между страните, тъй като е пътувала заедно с майката и детето в чужбина. Свидетелката посочва, че считано от 2024 год. П. живее с детето на един и същ адрес на територията на Република България, като същата е трудово ангажирана и работи онлайн.

Доколкото свидетелските показания на двамата свидетели кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, както и помежду си, съдът ги кредитира като достоверни и вътрешно непротиворечиви, отчитайки вероятната заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл. 172 ГПК.

При така изложеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127б СК съдът може да наложи забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане по искане на родител, настойник или попечител. Под „незаконно“ извеждане следва да се разбира извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити 3 по силата на решение, на закона или на споразумение. Искането се явява основателно при безусловно и по категоричен начин установено наличие на явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от неправомерно извеждане на детето. Тежестта на доказване е върху родителя, който е инициирал съдебното производството, като в случая са предявени искове и от двете страни.

Мярката по чл. 127б СК, предприета от съображения, свързани със сигурността и най-добрият интерес на детето, трябва да е в съответствие с принципа на пропорционалност и да се основава изключително на личното поведение на лицето, за което се твърди, че възнамерява неправомерно да изведе детето от страната. Наличието на спор за родителската отговорност между родителите не представлява само по себе си основание за предприемането на такава мярка. Основание за налагането на ограничителната мярка не представлява и обстоятелството, че родител желае да осъществява правата си, вкл. като предостави възможност на детето си да пътува извън пределите на страната. Поведението на родителя, който иска да изведе детето от държавата, в която е обичайното му местопребиваване, трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха от незаконно извеждане на детето от страната. Мярката по чл. 127б СК не може да бъде наложена единствено на съображения за обща превенция, тъй като ограничаването без основание да бъде с другия родител ще доведе до пряко увреждане интереса на малолетния А..

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните са налице силно конфликтни взаимоотношения. В тази връзка следва да се подчертае, че наличието на спор за родителската отговорност не представлява само по себе си основание за предприемането на мярката по чл.

127б СК, както и че това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните и детето, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства, а също и че процесът, не следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.

Съдът намира, че по делото не се събраха в достатъчна степен доказателства, обуславящи основателността на претенцията, заявена от първоначалния ищец. От доказателствената съвкупност по делото, безспорно може да бъде направен извод за наличие на влошена комуникация между родителите. Неколкократните опити за урежданията на отношенията им извънсъдебно, макар и да са приключили безрезултатно, не означават a priori, че майката ще изведе детето в Гибралтар, както се твърди от бащата.

Напротив, страните не спорят, а и се установява, че малолетният А. е с настоящ адрес в гр. София и е възпитаник на столично училище, а майката, видно от социалния доклад и свидетелските показания на св. Христова, работи онлайн на територията на Република България. В случая, твърдяната необходимост от прибирането й в Гибралтар е само предположение от страна на първоначалния ищец. Това ясно личи от самото поведение на ответницата по първоначалния иск – сама тя заявява, че имала намерение да се върне в Гибралтар, само и единствено при изрично разрешение на бащата и уредените между тях отношения по силата на съдебно решение. В този смисъл, не може да бъде споделен доводът, че майката имала история на трайно извеждане на детето без негово съгласие – напротив, за всяко напускане ищецът е давал съгласие при определени условия. Обстоятелството дали майката е 4 изпълнявала тези условия или не, в случая е ирелевантно. Ако е препятствала контактите и е способствала за т.нар. „родителско отчуждение“, то пътят за защита на ответника не е по реда на чл. 127б СК, а в рамките на инициираното от него производство пред СРС за промяна на режима на личните отношения.