Решение № 953 от 31.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000502712 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

САС е сезиран с ВЖ от процесуалния представител на ищците М. К. и Н. К. срещу Решение №260809 от 06.06.2023г. по гр.д. №511/2021г. на СГС, с което е отхвърлен ревандикационният им иск срещу ответниците К. Т. и Ф. Т..

В жалбата са изложени възражения за необоснованост и неправилност на акта и е направено искане за отмяната му и постановяване на нов по същество, с който да се уважи искът им. Според жалбоподателите, първоинстанционният съд неправилно е приел, че Н. К. е получил фактическата власт на основание заем за послужване, респ. че е бил държател, а не владелец на имота. Излагат доводи, че изводите на СГС за липса на субективния елемент – своене, за прилагане на института на придобивната давност, не съответства на доказателствата в делото.

Във втора група възражения К. поддържат, че реализираната принудителна продан по изп.д. №670/2014г. на ЧСИ М. М. не е направила ответниците собственици на процесния имот.

Отговор на ВЖ е подаден от пълномощника на ответниците Т.и, в който е заявено становище за голословност на горните оплаквания. Считат, че правилно е установена фактическата обстановка в делото, а правните изводи на съда са обосновани и законосъобразни. Излагат доводи в подкрепа на тезата, въз основа на които искат да бъде потвърдено атакуваното решение.

Отговор по чл. 263 от ГПК е депозиран и от третото лице помагач на ответника „Юробанк България“ АД, в който е застъпено, че не са налице 1 елементите от фактическия състав на придобивната давност в полза на ищците, поради което не са придобили правото на собственост върху претендирания недвижим имот, а това прави искът неоснователен. Ето защо счита, че първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства на основанията по чл. 266 от ГПК.

Първоинстанционният съд е извършил съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което е установил следните факти :

Ищците М. К. и Н. К. са съпрузи към момента на предявяване на иска, както по време на поддържания от тях период на давностно владение.

Ответниците К. Т. и Ф. Т. са били в брак към момента на провеждане на публичната продан и възлагането на процесния недвижим имот по изп.д.

№670/2014г. на ЧСИ М. М..

Установено е, че с договор от 20.04.2006г. в нотариална форма нотариален акт № 181, том I, рег. № 1411, дело № 164/2006г. на нотариус с район на действие СРС, „Адиабат Билд“ ООД е прехвърлило на „Проект Балкан“ ЕООД правото на строеж на жилищни сгради, включващи апартаменти, гаражи и търговски обекти, един от които е процесният търговски обект № 2 в УПИ II-571, 573 и УПИ III-573,574, в квартал № 43а по плана на гр. София, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“ срещу заплащането на определена цена и поето задължение от суперфициара да осъществи строежа съгласно одобрени проекти. След това правото на строеж е било апортирано като непарична вноска в капитала на „Адонай“ АД, вписано в служба по вписванията-гр.София с акт № 78, том 16, вх. рег. № 32769/05.06.2006г. а на 12.08.2008г. в търговския регистър по партидата на дружеството.

Не е спорно и първоинстанционният съд правилно е приел за доказани фактите, че сградите и обектите в тях са построени, а със сключен на 09.08.2012г. договор „Юробанк И Еф Джи България" АД /сега „Юробанк България“ АД/ е предоставила на „Адонай" АД кредит под формата на кредитен лимит от 135 000 евро за финансиране разходи на дейности по строежа, а въз основа на втори договор между тях от 14.06.2013г. за кредит в размер на 30 000лв. за финансиране на разходите, необходими за въвеждане в експлоатация.

Във връзка с горното кредитно правоотношение, с НА № 158, том I, рег. № 2199, дело 139/2012г., вписан в служба по вписванията-гр.София като акт № 117, том XVI, вх. рег. № 35160/14.08.2012г., кредитополучателят „Адонай“ АД е учредил в полза на банката договорна ипотека за обезпечение на задълженията по кредита от 09.08.2012г. върху обектите в построените до степен на груб строеж сгради, включително и търговски обект № 2 в сграда III. Дружеството е учредило в полза на банката и особен залог, за обезпечение на същия кредит, върху търговското си предприятие, включващо правата върху недвижими имоти, между които и търговски обект № 2. Договорът за особен залог от 14.06.201Зг. е вписан с акт № 42, том I, вх. рег. № 2

45206/19.09.2013г. в Централния регистър за особените залози на 06.08.201Зг.

Категорично е установено, че в полза на „Юробанк България“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 29.04.2014г. по гр.д.№ 8920/2014г. по описа на СРС, против „Адонай“ АД и изпълнителен лист. Въз основа на последния е образувано изп.д.№ 670/2014г. по описа на ЧСИ М. М., с район на действие СГС, който е предприел принудително изпълнение върху ипотекираните имоти.

Изяснено е в делото, че принудителното изпълнение е протекло в следната последователност:

С постановление от 12.06.2014г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху част от ипотекираните имоти, включително и за търговски обект № 2 в сграда III, вписана в служба по вписванията-гр. София с акт № 203, том XII, вх. рег. № 29102/17.06.2014г.

На 03.12.2015г. е извършен опис на същия обект, като в протокола за опис е удостоверено, че се намира във владение на длъжника „Адонай“ АД, а достъпът е осигурен от И. К. - ползвател, назначен от ЧСИ за пазач с поето задължение по чл.486 ГПК.

В периода 2016г.-2019г. са предприети действия по насрочване и провеждане на пет публични продани на имота, които са обявени за нестанали.

През 2020г. е извършена публична продан, в резултат на която с постановление от 02.11.2020г. на ЧСИ имотът възложен на купувача К. А. Т..

Постановлението е влязло в сила на 20.11.2020г. и е вписано в служба по вписванията -гр. София с акт № 5, том СLХХХ, вх. рег. № 71092/01.12.2020г.

Не е спорно обстоятелството, че назначеният от съдебния изпълнител пазач И. К. е син на ищците.

Към доказателствения материал са приобщени показания на свидетели, ангажирани от двете страни.

От показанията на свид. М. Ф. се установява, че е била служител в „Адиабат Билд“ АД, което е акционер в Адонай“ АД, през периода на строителството на сградите, поради което знае къде се намира процесния търговски обект № 2. Сочи, че първото дружество е наело Н. К. за подизпълнител на довършителни работи в две от сградите, но поради влошаване на финансово му състояние, не заплатило на същия възнаграждението по извършените дейности по сграда III. Категорична е, че това е причината, поради която в края на 2008г. изпълнителният директор на дружеството е предложил на Н. К. да ползва безвъзмездно процесния търговски обект № 2, вместо да си наема офис. Свидетелката твърди, че ключовете са му били предадени в началото на 2009г., след което ги е сменил, за да има само той достъп в обекта. Заедно с това, за да може да го ползва, е направил довършителни работи, защото помещението е било на груб строеж.

Знае, че от този момент до пролетта на 2020г. ищецът е ползвал помещението и е плащал за консумативи, като парите предавал на охраната на сградата.

Сочи, че синът му И. е ползвал този имот, когато е помагал на баща си в работата.

3

В показанията си св.М. М. сочи, че ищецът се е занимавал със строителство и е ползвал процесния търговски обект от 2008г. за склад.

Твърди, че за помещението Н. му е споделял, че работи там и са му го дали да го ползва, тъй като не са му платили за свършена от него работа. В имота имало ток и вода. Свидетелят е посещавал имота за последно през есента на 2020г., за да изнесе оставени от него мебели за детска стая, защото ищецът му е казал, че го гонят оттам и трябва да освободи обекта.

Свидетелят Г. Н., юрисконсулт в кантората на ЧСИ М. М., е участвал в производството по принудително изпълнение и има лични възприятия, че за целия период от няколко години по извършване на публичните продани не са се явявали лица с претенции за свои права върху имота. Сочи, че многократно са осъществявани огледи на помещението по време на проданите и той е осигурявал достъп до него на клиентите.

Ангажираните от ответната страна свидетели твърдят, че са посетили имота преди купуването му от Т. и в края на 2020г. - преди да бъдат извършени подобрения в него и са видели, че е в много лошо състояние - с извадени подови плочки, течове по стените, не е имал ток и вода. Свид. и., който го е посетил с Т. и съдебен изпълнител твърди, че в помещението не е имало никой, нито по време на огледа се е появило трето лице, което да твърди, че имотът е негов. Сочат какви строителни работи са извършени от Т.и.

Като доказателство е прието заключение на съдебно – техническа експертиза за подобренията в процесното търговско помещение, направени от ответниците, в която е дадена оценка на имота към 2020г. – 172 406 лв. и увеличената стойност на същото след извършените подобрения и промяна на предназначението му 191 387 лв.

Въз основа тези доказателства съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС :

Основателността на ревандикационния иск е предпоставена от това ищците да докажат, че са собственици на претендирания имот, че същият се владее от ответника, както и че осъществяваната от последния фактическа власт е без основание.Тези обстоятелства следва да са налице едновременно, като основното спорно в казуса е съществуването на правото на собственост в патримониума на ищците. Поддържаният от тях придобивен способ е давностно владение от 2008г. до 2018г.

Преди да се изложат изводи за това доказани ли са горните предпоставки в казуса, следва да се отговори на възраженията за недопустимост на иска.

Настоящият състав споделя съображенията за неоснователност на възражението на третото лице-помагач за процесуална недопустимост на иска, поради липса на правен интерес с оглед нормата на чл.440 ГПК. Правилно СГС се е позовал на разрешенията дадени в ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск по чл.440 ГПК само докато изпълнителното производство е висящо. Целта е с влязло в сила съдебно решение да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, като по този начин то се изключи 4 от принудителното изпълнение, респ. изпълнителното дело се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Друго средство за защита е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.435, ал.4 ГПК, ако третото лице се намира във владение на имота. В случай, че не упражни право на жалба или не предяви иск по чл.440 ГПК, а имотът е изнесен на публична продан и възложен с влязло в сила постановление по чл.496 ГПК на обявения за купувач, третото лице не е лишено от правната възможност в отделен исков процес да заяви правата си. Това е така, защото публичната продан е деривативен способ за придобиване право на собственост, който на основание чл.496, ал.2, изр. първо ГПК произвежда вещно-прехвърлителен ефект за купувача само, ако длъжникът е бил собственик. Категорично се приема в цитираната задължителна за съдилищата практика на ВКС, че ако собствеността принадлежи на друго лице, след приключването на проданта то може да противопостави чрез иск правата си на купувача, стига тези права да са противопоставими на взискателя и длъжника /чл.496, ал.2, изр.второ ГПК/.

Независимо, че ищците в настоящото производство не са използвали горните възможности за защита на претендираното право на собственост, предвид изложените от тях факти и обстоятелства в ИМ, искът им по чл.108 ЗС е процесуално допустим, като предявен при наличие на правен интерес. От своя страна легитимацията на ответниците, като собственици на основание възлагане на имота след проведена публична продан, е по съществото на спора.