Присъда № 214 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 214 от 02.12.2024 г. по н.о.х.д.№ 2683/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ н.с.

Внесен е в съда Обвинителен акт от Районна прокуратура Пловдив против подсъдимия В.В.Г. от *** за това че на 03.03.2024 г. в ***, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанията не е отложено по чл.66 от НК, противозаконно е отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – пари на стойност 750,00 лева, дамско яке на стойност 30,00 лева, 1 брой обикновен ключ на стойност 2,50 лева, 2 броя секретни ключа, като всеки един от тях е на стойност 3,50 лева, на обща стойност 7,00 лева, 1 брой ключодържател на стойност 2,00 лева и 1 брой чип на стойност 5,50 лева, всичките вещи на обща стойност 797,00 лева от владението на Д.В.Д., ЕГН ********** от ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А“ и „Б“ от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение като счита, че същото е доказано с оглед събраните по делото доказателства. Изразява становище, че съответното за престъплението наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК като счита, че целите на наказанието по чл.36 от НК биха изпълнени в пълна степен ако на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.

Служебният защитник на подсъдимия адв. Св. Б. от АК Пловдив се противопоставя на становището, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Изразява мнение, че подсъдимият Г. е беден човек и като такъв е посегнал на якето на пострадалата, за да се стопли. По отношение на процесните парични суми счита, че напълно неизяснен е техният произход.

Счита също, че авторството в обвинението е недоказано предвид липсата на достатъчно доказателства за това кои лица са имали достъп до помещението, където е било оставено якето. Обръща внимание и на поведението на подсъдимия в деня на неговото задържане, което според него било съдействащо и по никакъв начин не давало основание да се приеме, че искал да се укрива от органите на полицията във връзка с обвинението, че бил отнел намиращите се в якето движими вещи.

В дадената му възможност за лична защита и право на последна дума подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник.

По делото пострадалата от престъплението Д.В.Д. е конституирана като частен обвинител и граждански ищец. Нейният повереник адв. Б. от АК 1

Пловдив се присъединява изцяло към обвинителната теза, поддържана от прокурора, като моли на подсъдимия да се определи предвиденото за престъплението наказание „лишаване от свобода“ при баланс на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Повереникът на частния обвинител и гр. ищец моли да бъде уважен и предявения граждански иск, представляващ обезщетение за причинените от престъплението, за което е внесен Обвинителният акт, имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до нейното окончателно изплащане.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Подсъдимият В.В.Г. е роден в ***, ***, с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, живущ в *** ЕГН **********. Съгласно справката за съдимост на негово име от значение за правната квалификация по настоящото производство са осъжданията по н.о.х.д. № 3981/2019 г. по описа на РС Пловдив, по което с протоколно определение за одобряване на споразумение № 577/28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 г. му е наложено наказание 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и „б“ от НК, за деяние, извършено на 25.06.2019 г., наказанието по което е изтърпяно на 21.01.2021 г., както и по н.о.х.д. № 2988/2021 г. по описа на РС Пловдив, по което с протоколно определение за одобряване на споразумение № 2727/01.06.2021 г., в сила от 01.06.2021 г. по отношение на подсъдимия е наложено наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.

“а“ и „б“ от НК, извършено на 15.03.2021 г., наказанието по което е изтърпяно на 26.07.2022 г., също и по н.о.х.д. № 6386/2022 г. по описа на РС Пловдив, по което с протоколно определение за одобряване на споразумение № 7575/28.11.2022 г., в сила от 28.11.2022г. на подсъдимия е наложено общо наказание 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“, за престъпление по чл.

343б, ал.2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 16.09.2022 г., наказанието по което е изтърпяно на 19.09.2023 г.

Пострадалата Д.В.Д. от *** работела като „пицар” в ресторант „Белите Брези”, находящ се в ***, ул. „Скопие” № 23. Същата нямала сключен трудов договор. Помещението, в което работела, се намирало в голяма зала и към нея имало входове от всички страни – от източната страна, която била откъм парка, от южната страна, откъдето се влизало от друга малка зала, от западната страна, откъдето се влизало от кухнята и от северната страна, откъдето се влизало от барбекюто. Входът от западната страна имал врата, която през деня не се заключвала до датата на процесното деяние. В склада на бара и в избата имало гардеробчета, които персоналът използвал, за да оставя дрехите си. Пари за положения труд в ресторанта свид. Д. получавала всяка неделя. Със заплащането на работниците била ангажирана свид. Б.М. – административен организатор към дружеството, стопанисващо ресторант „Белите Брези”. Свидетелката М. си водела в лична тетрадка всички приходи и 2 разходи за съответния ден, включително парите, раздадени за заплати.

На 03.03.2024 г. /ден неделя/ свид. Д. отишла на работа около 11,20 часа.

При отиването й на работа на св. Д. й била дадена от свид. М. сумата от 750 лева, поставена в плик. От дадената сума от общо 750 лева, 600 лева били разход за заплата, които свид. М. отразила във водената от нея тетрадка, като разход за деня, а останалите дадени й 150 лева били лични средства на свид.

М., поради което не ги отразила, като разход за деня. Посочения плик, ведно със съдържащите в него пари – сумата от 750 лева – свид. Д. поставила в джоба на якето си - шушляково, златисто на цвят и затворила ципа на джоба.

В якето си имала и следните вещи – 1 брой обикновен ключ, 2 броя секретни ключа и 1 брой чип, хванати на ключодържател. Якето, ведно със съдържащите се в него вещи и пари, свид. Д. оставила в помещението, предназначено за дрехите на персонала и започнала работа. Към това помещение нямало пряка видимост и вещите, които оставила там, не били под постоянния й надзор.

Около 14,00-15,00 часа подс. Г. отишъл до ресторант „Белите брези” и влязъл вътре. Посещението му било забелязано от собственика на ресторанта – свид. Я.М.. Забелязвайки, че подсъдимият е във видимо нетрезво състояние, свид. Я.М. го помолил да напусне и подсъдимият го сторил. Малко по - късно подсъдимият отново влязъл в заведението, но през служебен вход, който бил само за служители. Стигайки до помещението, в което било оставено якето на свид. Д., той го видял и решил да го открадне и така да си набави средства за издръжка по неправомерен начин. В изпълнение на взетото решение, подс. Г. взел якето на пострадалата, ведно с намиращите се в него вещи и пари сумата от 750,00 лева, 1 брой обикновен ключ, 2 броя секретни ключа, 1 брой ключодържател и 1 брой чип, и напуснал заведението, вземайки със себе си откраднатите вещи, като прекъснал владението на свид. Д. и установил свое владение върху тях, без съгласието на пострадалата. След като напуснал сградата на ресторанта, подс. Г. се насочил към парк „Белите брези”, където оставил якето на една пейка в западната част на парка, в близост до пешеходния изход към ул. „Охрид”, ***. Вещите, намиращи се в откраднатото яке - сумата от 750,00 лева, 1 брой обикновен ключ, 2 броя секретни ключа, 1 брой ключодържател и 1 брой чип, взел със себе си и продължил да се движи по улиците на ***.

Около 15,30-16,00 часа свид. Д. установила липсата на якето и веднага уведомила за това свид. Я.М.. Последният прегледал записите от охранителните камери и видял, че якето е откраднато от същия мъж, който порано изгонил от заведението. Това лице било облечено с тъмни панталони и сиво на цвят яке, по което имало и бял, и червен цвят. Свидетелката Д. подала сигнал за извършената й кражба и на място отишъл дежурният по управление служител на 01 РУ при ОДМВР Пловдив – разпитаният в хода на досъдебното производство в качеството на свидетел Н.Ц.. Свидетелят М. предоставил за нуждите на разследването записа от охранителните камери, който бил свален на магнитен носител и предаден с протокол за доброволно предаване на 3 водещия разследването от Н.Ц.. При прегледа на записа подсъдимият Г. бил разпознат веднага, тъй като бил лице от криминалния контингент и служителите на 01 РУ при ОДМВР Пловдив познавали добре във връзка с работата си. Впоследствие около 17,00 – 18,00 часа подсъдимият бил забелязан да се придвижва по бул. „Никола Вапцаров” на *** от дежурния автопатрул като в ръцете си не носел якето. Полицейските служители С.В. и Н.Г. спрели със служебния автомобил до подс. Г., който заявил, че ще ги заведе до мястото, на което е оставил откраднатото от него яке, а именно на пейка в парк „Белите брези”. При отиване на указаното от подсъдимия място, той сам показал на полицейските служители пейка, на която било оставено якето на пострадалата – златисто на цвят.

След това подс. Г. бил отведен в сградата на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив и задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, а при извършения оглед на якето било установено, че липсват посочените от пострадалата Д. вещи - сумата от 750,00 лева, 1 брой обикновен ключ, 2 броя секретни ключа, 1 брой ключодържател и 1 брой чип. Намиращите се в якето движими вещи не били открити и при извършения на подсъдимия обиск.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитаните в хода на досъдебното производство и пред съда свидетели Д.В.Д., Я.К. М., Б.Я. М., С.В.В., Н.Г.Г., Н.Б.Ц., показания на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.Д.Д. ,както и Я.Я.Я., обяснения на подсъдимия /частично/, копие на лист от тетрадка от 03.03.2024 г., справка за трудови договори на името на Д. Д., заповед за задържане, протокол за обиск от 03.03.2024 г., протокол за доброволно предаване от 04.03.2024 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 04.03.2024 г., протокол за оглед от 03.03.2024 г. ведно с фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка, както и стоково-оценъчна експертиза.

От показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и пред съда свидетели Я.К. М. и Б.Я. М. се установява, че ресторант „Белите брези“, находящ се в ***, ул. Скопие № 23 се стопанисва от дружество, регистрирано по ЗЗД „Белите брези“, в което дружество съдружници били свидетелите Я.М. и Б.М..

От показанията на тези свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и пред съда се установява, че св. Б.М. се занимавала и с изплащане на заплатите на работещите в ресторанта.

От показанията на св. Б.М. се установява, че ресторантът имал множество входове, едни служели за влизане от посетители, други за влизане от служители на ресторанта , а други и за външни лица, обслужващи ресторанта.

От показанията на св. Я.М., Б.М. и Д. Д., дадени в хода на досъдебното производство и пред съда се установява, че към процесната дата Д. Д. работела в ресторанта като пицар. Към процесната дата същата нямала 4 сключен трудов договор с дружеството. Последното обстоятелство се установява и от направената в хода на съдебното следствие справка за сключени трудови договори на името на Д. Д., според която към датата, във връзка с която е внесено и обвинението в съда, същата не се намирала в трудови правоотношения с дружеството. По делото е изискана информация и от дружеството по ЗЗД, но с оглед липсата на подпис на писмото от дружеството съдът не намира за необходимо да обсъжда съдържанието на така постъпилата информация, която то съдържа. На тази дата в ресторанта се намирал и св. Я.М..