Решение № 1081 от 26.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Пловдив, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265300500729 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Настоящото въззивно производство е второ поред и е образувано след като с Решение № 87 от 23.03.2026г., постановено по т.д.№1638/2025г. по описа на ВКС на Р.България, II отделение, ТК, върховната инстанция е отменила решение №369 от 02.04.2025г., постановено по гр.д.№2674/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, VIII в.гр.състав, с което е потвърдено решение №3114 от 10.07.2024 г. по гр.д. №515/2022 г. на РС - Пловдив, в частта му, с която са уважени предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу В. Б.

Ц., И. Х. Ц., Д. М. К. и С. И. Т. искове по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.

№15690/2020 г. на РС Пловдив: 8682.11 евро, просрочена и непогасена главница по договор за кредит от 02.08.2010 г. и анекси №1/27.12.2011 г. и №2/06.02.2012 г., 6607.33 евро, договорна лихва, начислена за периода 05.07.2012 г. - 05.08.2020 г. и 74.89 евро, непогасени разноски за подновяване на ипотека, обезпечаваща вземанията по договора за кредит и анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане, и в частта му за разноските и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Върховната инстанция е изложила съображения, че не били обсъдени наведените във въззивната жалба доводи относно: 1) липсата на уговорен начин на плащане на кредита, нито размер на същия към датата на сключване на анекс №2, с оглед непредставяне на приложение №3 /погасителен план към посочения анекс; 2) приложимото право по отношение процесния договор за кредит, съответно несъобразяване с постановките на ТР №3/2023г. от 21.11.2024г. по т.д. №3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Непроизнасянето по релевираните възражения мотивирало върховната инстанция да върне делото за ново произнасяне от въззивен съд, при което да се обсъдят всички доводи и възражения на страните във вр. със спорните въпроси по делото, както и да се съобразят постановките на посочения тълкувателен акт.

1

Производството по първото въззивно гражданско дело е образувано по въззивна жалба на В. Б. Ц., И. Х. Ц., Д. М. К. и С. И. Т., всички чрез адв. М. С. против Решение № 3114/10.07.2024г., постановено по гр.д.№515/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXII гр.състав, в частта на решението, с която се признава за установено в отношенията между страните, че ответниците В. Б. Ц., И. Х. Ц., Д. М. К., и С. И. Т. дължат солидарно на ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер от 8682, 11 евро просрочена и непогасена главница по Договор за банков кредит № *** от 02.08.2010 г., Анекс № 1 от 27.12.2011 г. и Анекс № 2 от 06.02.2012 г. към договора за кредит, вземанията по които са обезпечени с Договори за поръчителство от 02.08.2010 г. и Анекси към тях № 1 от 27.12.2011г. и № 2 от 06.02.2012г., сключени между ищеца и ответниците Д. М. К. и С. И. Т.; сумата от 6607, 33 евро – договорна лихва начислена за периода от 05.07.2012 г. до 05.08.2020 г. и сумата от 74, 89 евро – непогасени разноски за подновяване на ипотека, обезпечаваща вземанията по горепосочения договор за кредит и анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 26.11.2020 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателите излагат становище за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Сочат, че договор за кредит от 02.08.2010г., съответно Анекс №1 от 27.12.2011г. и Анекс №2 от 06.02.2012г., както и договор за поръчителство от 02.08.2010г., сключен с Д. К., съответно Анекси от 27.12.2011г. и 06.02.2012г., а също и договор за поръчителство от 02.08.2010г., сключен със С. Т., съответно Анекси от 27.12.2011г. и 06.02.2012г., били недействителни поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, поради липсата на ясно уговорена престация по договора. Считат, че началният момент на погасителната давност започвал да тече и бил свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, който момент бил различен от крайния срок за погасяване на кредита, тоест давността текла за всяка вноска отделно, като във вр. с този извод се излагат подробни съображения. Изискуемостта настъпвала в различни моменти, съобразно изготвения с договора погасителен план. Позовава се на постановките на ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Сочат, че в настоящия случай задължението на ответниците по договора за кредит било погасено по давност изцяло. Евентуално следвало да се приеме, че погасени по давност били падежиралите главници за периода от сключване на договора до 26.11.2015г. включително, а вземането за лихви било погасено по давност за периода от сключването на договора до 26.11.2017г. включително. На следващо място се изразява становище, че ответниците не били изпаднали в забава за плащанията по кредита, уговорени с Анекс №2, съответно не следвало да се начисляват лихви /възнаградителна и наказателна/, поради това, че изобщо липсвало Приложение №3 към Анекс №2. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл.1 от Анекс №2, която гласяла, че погасителният план към договора се променял съгласно Приложение №3, който изцяло заменял погасителния план – Приложение №2. Доколкото липсвало Приложение №3, то била налице неяснота кой погасителен план да се прилага, тоест нямало начин на плащане на кредита, какъв е срокът му за погасяване и пр., което водело и до нищожност. На следващо място се изразява становище и за недействителност на договора за кредит и този за поръчителство, ведно с анексите към тях, доколкото липсвало посочване на ГПР, както и на начина, по който е формиран. Посоченият в погасителния план ГПР не отговарял на действителния такъв, тъй като не били включени всички разходи по кредита. Не била разписана и методиката на изчисляване на ГПР. Договорите не отговаряли на изискванията на ЗПК и ЗКИ на редакциите, действали към 2010г. Съглашението било нищожно и поради това, че на потребителите не бил предоставен задължителният европейски формуляр. Договорът за кредит, както и тези за поръчителство били нищожни поради накърняване на добрите нрави, евентуални били унищожаеми, като сключени при крайна нужда. В тази връзка се сочи, че кредитът бил отпуснат за погасяване на задължения по други договори, което се установявало от приетата по делото експертиза. Освен това кредитополучателят бил и безработен. Начинът на формира на лихвите, неустойките, комисионните и таксите бил неразбираем за потребителя, поради което тези клаузи били нищожни. Не се дължала 2 договорна лихва, тъй като не било ясно как бил формиран размерът и. Искането е за отмяна решението в обжалваните части и отхвърляне предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника юрк. З. Л. П., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Претендира юрк.възнаграждение.

Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото и съобрази събраните доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по повод на искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу В. Б. Ц., И. Х. Ц., Д. М. К. и С. И. Т., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

138, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат СОЛИДАРНО на ищеца следните суми: сума в размер на 8682, 11 евро – просрочена и непогасена главница по Договор за банков кредит № *** от 02.08.2010 г., Анекс № 1 от 27.12.2011 г. и Анекс № 2 от 06.02.2012 г. към договора за кредит, вземанията по които са обезпечени с Договори за поръчителство от 02.08.2010 г. и Анекси към тях № 1 от 27.12.2011г. и № 2 от 06.02.2012г., сключени между ищеца и ответниците Д. М. К. и С. И. Т.; сумата от 6607, 33 евро – договорна лихва начислена за периода от 05.07.2012 г. до 05.08.2020 г.; сумата от 7780, 56 евро – наказателна лихва за несрочно изпълнение на задълженията по договора за кредит за периода 05.07.2012 г. до 12.03.2020 г. вкл.; сумата от 1622, 24 евро – наказателна лихва за несрочно изпълнение на задълженията по договора за кредит за периода 14.05.2020 г. до 25.11.2020 г.; сумата от 43, 41 евро – непогасена комисионна за управление на кредита по чл.1, т.1.1 от Тарифата за такси и комисионни на банката, начислена за 2020 г.; сумата от 74, 89 евро – непогасени разноски за подновяване на ипотеката, обезпечаваща вземанията по горепосочения договор за кредит и анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 26.11.2020 г. до окончателното плащане и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 262381/ 08.12.2020г., по ч.гр.д. № 15690/ 20г., по описа на Районен съд- Пловдив, XXI- ви гр. с-в.

Ищецът сочи, че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като заемодател и В. Б. Ц. и И. Х. Ц., като заематели бил сключен Договор за банков кредит № **от 02.08.2010 г., по силата на който на последните бил отпуснат кредит в размер на 8860 евро, със срок на плащане до 05.08.2020 г. и лихвен процент от 14.99 %. За обезпечение на вземанията по посочения договор заемодателите са учредили в полза на банката втора по ред договорна ипотека върху притежаван от тях недвижим имот и са се задължили да осигурят допълнително обезпечение под формата на две физически лица- поръчители. В изпълнение на това, ответниците Д. М. К. и С. И. Т. сключили договори за поръчителство от 02.08.2010 г. Между банката и кредитополучателите били подписани и два анекса, с които е променен погасителният план по кредита. Анекси били подписани и с поръчителите, съобразно новите погасителни планове. По договора останали незаплатени търсените суми. Поръчителите били поканени да заплатят дължимите суми с връчена им покана на 21.09.2020 г. и 17.09.2020 г. Посочената главница се претендирала на база вноските за главница по погасителните планове от 2011 г. и 2012 г. Твърди се, че възнаградителната лихва била в един размер през целия срок на договора и не била променяна, а именно- 14.99 %. Лихвата била начислена, съгласно погасителния план по Анекса от 2012 г. Предвид несрочното погасяване на задълженията, била начислена и наказателна лихва. За процесните вземания ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК срещу която ответниците са възразили. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който 3 оспорват исковете. Позовават се на изтекла погасителна давност за вземанията. Считат, че договорът за кредит и анексите към него били унищожаеми, доколкото били сключени при крайна нужда. На следващо място считат, че договорът за кредит бил недействителен, доколкото не им бил представен стандартен европейски формуляр, в който да е отразена преддоговорна информация. Била неясна уговорката за възнаградителна лихва, как се формирала и какъв бил размерът й. Акцентира се върху обстоятелството, че не било налице яснота какъв е размерът на ГПР по договора за кредит и какво включвал същият. Сочи се, че доколкото договорът за кредит бил сключен на 02.08.2010г., то приложение следвало да намери Закон за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.). Възразява се, че било налице несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, което било самостоятелно основание за цялостна недействителност на договора за банков кредит.