Решение № 82 от 13.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пазарджик, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

ИВАНИНА ИГН. И.А при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. И.А Въззивно гражданско дело № 20245200500092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по подадена въззивна жалба от К. И. К., чрез адв. С., срещу Решение № 134 от 08.12.2023г., постановено по гр.д. № 423/2022г. по описа на РС – П., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. И. К. срещу „А. М.“ АД искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца със Заповед №25/31.05.2022 г., възстановяването му на заеманата преди това длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и е осъден ищецът да заплати на ответното дружество направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че вмененото на работника тежко нарушение на трудовата дисциплина не е доказано по безспорен начин от работодателя, като необосновано съдът е приел за доказана употребата на алкохол при явяването му на работа при ответното дружество. Сочи се, на следващо място, че дори и същото да се приеме за доказано, то тежестта на нарушение на трудовата дисциплина от подобен вид следва да бъде диференцирана с оглед вида и количеството употребен алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и безопасността на условията на труд. Счита се, че обстоятелствата, че жалбоподателят не е имал предходни нарушения на трудовата дисциплина, че отчетеното минимално количество 1 алкохол в издишания въздух от 0,38 промила при извършената му проверка, повлияващо единствено на фината моторика, че заеманата от него длъжност, която не може да се квалифицира като „опасна“, доколкото е административна и не е свързана с използване на специфична техника и че за работодателя не са настъпили реални вредни последици от нарушението, обуславят извода, че наложеното му дисциплинарно наказание е прекомерно тежко. С тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковите претенции по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване уволнението за незаконно, възстановяването на жалбоподателя на заеманата преди това длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 19782,96 лева.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „А. М.“ АД чрез адв. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора е направен обстоен анализ на събраните по делото доказателства, с оглед на което са изложени подробни съображения във връзка с квалифицирането на нарушението на трудовата дисциплина от работника като тежко такова, което обуславя наложеното му дисциплинарно наказание от работодателя. С тези доводи се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С., като правят уточнение, че поддържат въззивната жалба против първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като не желаят да има произнасяне от първата инстанция по предявения иск за присъждане на неизплатено последно трудово възнаграждение, удържано на основание чл. 221, ал. 1 КТ от работодателя. Не претендират разноски.

Ответникът по жалбата, представляван от адв. М., оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение по съображения, подробно изложени в представена писмена защита.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от страните по реда на чл. 266 ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл.

269 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.

269, изр. второ ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225 от КТ за признаване уволнението на ищеца К. И. К. за незаконно и отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, възстановяването му на 2 заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество „А. М.“ АД, осъждането на ответника „А. М.“ АД да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца удържаното на основание чл. 221, ал. 2 КТ и неизплатено му последно брутно трудово възнаграждение. В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответното дружество е имало сключен трудов договор, съгласно който К. е изпълнявал отговорно своите служебни задължения през целия период до 01.06.2022г., когато картата му за достъп до дружеството е била деактивирана. Ищецът е посочил, че работи в „А. М.“ АД от 1999г., като не е имал никакви наказания. Съгласно исковата молба, К. се явил на работа на 12.04.2022г., когато при извършваната рутинна сутрешна проверка на работниците в ответното дружество за наличие на алкохол в издишания въздух, използваният уред тип „дрегер“ отчел чрез светлинен индикатор положителна проба при тестването на ищеца. Същият бил изпратен в аварийно-спасителната служба, за да направи повторни тестове за алкохол с друг уред /дрегер с цифров дисплей и модул за разпечатка на пробата/, където му били дадени два мундщука, като единият, с който ищецът направил първия тест, бил разпечатан. След като бил уверен от служител на дружеството, че мундщукът не е повреден, ищецът направил теста, като останал изненадан от показанията му, тъй като не употребявал алкохол. Преди да направи и втория тест, ищецът бил посъветван от началника на фирмена сигурност да отиде до тоалетната и да повърне, но тъй като не бил ял от три дни, предпочел да излезе навън за около 10 минути, през което време изпушил две цигари. След като били отчетени резултатите и от втория тест, направен от ищеца – 0,36 промила, същият бил попитан от какво предполага, че може да са тези стойности, като единственото му предположение било употребените от него сутринта преди работа болкоуспокоителни медикаменти, което и вписал в предоставения му протокол от извършените тестове, след което бил съпроводен до портала на сградата, където работи. Когато напуснал сградата, ищецът бил информиран по телефона от ръководител звено „Устойчивост на откосите“, че ръководството на дружеството признава само стойностите от дрегера и не приема кръвен тест, поради което и не направил такъв. С исковата молба се отрича ищецът да е употребил алкохол сутринта преди тестването и предходния ден, изразява се съмнение в изправността на използвания уред, навеждат се доводи за здравословни проблеми, свързани с наличие на бактерия в организма, от която ищецът се лекува, както и се отрича да е запознат с инструкцията на работодателя, с която е въведена нулева толерантност по отношение на лица, които са се явили на работа след употреба или които по време на работа употребят алкохол, наркотични или упойващи вещества. Сочи се още, че не му била връчвана длъжностна характеристика за длъжността „специалист“, която заема, но работата му била в офис, на бюро и не била с свързана с рискови дейности. Наведени са и доводи във връзка с допускани нарушения на регламентираната от работодателя процедура при тестването на служителите за алкохол, както и нарушения във връзка съставянето и връчването на ищеца на заповедта за уволнение. С тези доводи счита, че уволнението му е незаконно, като моли да се признае за такова и да се отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, с присъждане и на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради 3 уволнението, както и на удържаното от работодателя на основание чл. 221, ал. 2 КТ и неизплатено му последно брутно трудово възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответното дружество – работодател на ищеца, в който по същество се поддържа, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ при наличие на всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки и законови изисквания. Не се оспорва фактът, че ищецът е изпълнявал длъжността „Специалист“ към отдел „Минно инженерство“ в ответното дружество. Сочи се, че на 12.04.2022г. ищецът се явил на работа за редовна смяна с начало на работното време 8.00ч. и съгласно Правилника за вътрешния ред, съгласно който се извършва проверка за алкохол на всички работници в дружеството преди ежедневния им инструктаж и допускането им до работа, на ищеца била извършена проверка, в хода на която било установено наличие на алкохол в издишания въздух. При извършен след това контролен тест от оторизирани служители на отдел “Фирмена сигурност“ с технически изправно средство апарат-анализатор за алкохол в издишания въздух „Alcotest“, модел ****, на ищеца били направени две проби, при първата от които, в 08:38ч. уредът отчел 0.46 промила алкохол, а при втората проба в 08:56ч. уредът отчел 0.38 промила алкохол, които резултати били отразени в протокол от 12.04.2022г., съставен от служителите в отдел “Фирмена сигурност“ Х. Ч. и Г. З. и служителят Р. К. /минен спасител към отдел „БЗР“/, подписан и от проверяваното лице, с негово съгласие с резултатите от теста. Предвид тези резултати ищецът не бил допуснат до изпълнение на служебните си задължения и бил изведен от територията на дружеството. От ищеца били поискани и дадени писмени обяснения преди да му бъде наложено наказанието с оспорваната Заповед № 25/31.05.2022г., която му била връчена на 31.05.2022г. при условията на отказ от негова страна, удостоверен с подписите на двама свидетели. Поддържа се, че не е реализирана процедурата по чл. 333 от КТ предвид лично подадена декларация от работника, че не попада в категорията лица, подлежащи на закрила при уволнение. Твърди се, че издадените на основание чл. 181 КТ Правилник за вътрешния трудов ред и Работна инструкция, с които работодателят е приел „нулева толерантност“ по отношение на лицата, искащи да влязат или намиращи се на територията на дружеството, след като са употребили алкохол, наркотични и упойващи вещества и с които актове са регламентирани проверките за алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството, са сведени до знанието на всички работници, както и че заеманата от ищеца длъжност представлява високорискова трудова дейност, която изисква пределна концентрация и ежеминутна годност за изпълнение на преките му професионални задължения без риск за живота и здравето му, както и тези на всички работници, още повече, че понякога се случвало да работи на терен на територията на рудника или минните съоръжения към него. Коментирани са конкретни разпоредби от посочените работодателски актове, въз основа на които работодателят е направил извода, че явяването на работа на 12.04.2022г. на ищеца след употреба на алкохол, представлява тежко нарушение на трудовите му задължения по смисъла на чл. 126, т.6 и чл. 187, т. 10 КТ и по-конкретно тези, 4 регламентирани в чл. 16, ал. 2 и чл. 34, ал. 6 и 8 от ПВТР и в т.1.2. от РИ, което е обусловило наложеното му със Заповед № 25/31.05.2022г. на изпълнителния директор дисциплинарно наказание „уволнение“.